Аутизъм и хранене, брой 2/2013

Доц. М. Георгиева
Катедра по педиатрия и медицинска генетика, МУ – Варна
Многопрофилна специализирана детска клиника
Университетска болница ”Света Марина” – Варна

Проблемът „Аутизъм”

Aутизмът (А) (autos – сам, изходящ от себе си, усамотяване, самоизолиране) е заболяване от групата на генерализираните разстройства на развитието, което се проявява през първите 3 години от живота [1, 3]. Това е психично нарушение, засягащо мозъка, а оттам и поведението на индивида. Характеризира се с качествено нарушение в развитието на речта/езика и в социалните взаимоотношения/поведението, което е повтарящо се, ограничено и стереотипно [1, 3, 6].

История

През XIX век Е. Кrаepelin развива своята концепция за dementia praecox. Понятието А е въведено през 1908 г. от E. Bleuler, описващ го като „социално отдръпване” [8]. През 1943 г. L. Kanner описва синдром, характерен за детската възраст, и го нарича „ранен детски А”. През 1944 г. H. Asperger публикува случаи, които той нарича „А психопатия” [7]. През годините различните проучвания сочат, че между двете групи, описани от Kanner и Asperger, има множество вариации. Lorna Wing въвежда понятието „А континуум”, което обхваща целия спектър от разнообразни форми на А [6].
Епидемиология. Честотата на А в световен мащаб е 10-60 индивиди на 10 000 деца с тенденция за нарастване през последните години (намаляват случаите с шизофрения) [9]. Заболяването се придружава от умствено изоставане при 3/4 от пациентите. Мъжкият пол се засяга от два до четири пъти по-често от женския.
Етиология. Тя е неизвестна, като се предполага участието на множество фактори със силна генетична предиспозиция [9].
Клинична картина. Основните симптоми са: 1) нарушения в социалните взаимоотношения; 2) нарушения на езика и речта; 3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси [1, 3, 9]. Според концепцията на Bleuler разделянето на различните психични функции, стигащо до загуба на личността, е най-важният белег на болестта.

Диагноза

А обикновено се поставя между 2- и 3-годишна възраст след внимателна оценка въз основа на критериите на Международната класификация на болестите 10 [6]. Децата показват белези на изоставане в развитието от самото раждане или след период на нормално развитие започват да губят новопридобитите умения (езикови умения, очен контакт и социално общуване) [2, 9]. За последния модел, който се наблюдава при около една трета от децата с А, се използват различни термини, включително „регресивен А”. Според съвременните критерии липсата на аномалии през първите 30 месеца от живота отхвърля диагнозата А [9].
Лечението на деца с А е комплексно и продължително – обучение, диета, медикаменти, хипербарна оксигенация и др. [2, 5]. Педагогичните занимания трябва да започнат много рано с цел създаване на поведенчески навици и трениране в общуване с околните. Ефективното лечение на асоциираните поведенчески проблеми включва интензивни поведенчески, обучителни и психологични компоненти. Започването на терапията при поставяне на диагнозата подобрява прогнозата на заболяването [9]. Редовното скриниране на кърмачетата и малките деца за симптоми и признаци на А е много важно, тъй като позволява ранно насочване на пациентите за по-нататъшна оценка и лечение [2].

Прогноза

С израстването проявите на А могат да намалеят, особено при по-леките случаи, при които се развива достатъчно богата реч. Странностите на поведението и начинът на общуване с околните обаче персистират. При ранно започнали и разумно насочвани занимания може да се постигне добро вграждане в семейството. Най-тежка е прогнозата при децата, които до 5-годишна възраст нямат никакво речево развитие. Високото IQ корелира с прогнозата. Ниско функциониращите пациенти може никога да не живеят самостоятелно и обикновено се нуждаят от грижи в дома или в домове за отглеждане до края на техния живот. Високо функциониращите пациенти могат да живеят самостоятелно, да работят успешно, дори да се оженят и да създадат поколение [2, 3, 9].

Храненето – част от лечението на пациентите с аутизъм
Един от оспорваните методи за лечение на А е храненето. Смята се, че промените в храненето заедно с добавките на витамини, минерали и др. могат да помогнат на някои деца с А [9].
Водещи специалисти в лечението на А признават, че тези пациенти се нуждаят от специални диетични режими, включване на храносмилателни ензими, мастни киселини и др. Някои родители се колебаят да започнат подходяща диета, защото не знаят дали това помага, защо и как помага. Когато родителите прилагат стриктно диетата, подобрение се наблюдава в гастро-интестиналните оплaквания – много чести при индивиди с А, в речта, обучението, вниманието, очния контакт, нарушенията в съня [4, 10].
Едни от честите клинични прояви на децата с А са гастро-интестиналните симптоми – диария, запек, коремна болка, възпаление на храносмилателния тракт (ХТ) и др. [4, 10]. Проблемите на ХТ са свързани с негативни поведенчески и когнитивни симптоми. В основата на оплакванията от страна на ХТ и свързаните други се намират хранителната непоносимост, нарушенията в биохимията на организма, наличните храносмилателни и други проблеми.
Концепцията „лечение на А с диета” лежи върху максимата, че А е заболяване на цялото тяло. В исторически план А е смятан за неясно мозъчно заболяване, което започва и завършва в мозъка. На базата на огромно количество наблюдения сега се приема, че това е болест на целия организъм, като мозъкът е този, който страда от бихимичните нарушения, следствие от храносмилателни проблеми, токсини, възпаления, гъбни инфекции, външни и други фактори [9].
Според Хипократ „Всички болести започват от червата”. Премахването на храни, водещи до възпаление, нарушаващи имунния отговор и увеличаващи токсичността, и добавянето на такива, поддържащи здрава екосистема на ХТ и внасящи нужни вещества, подобряват симптомите на пациентите с А.
Множество проучвания доказват наличието на чревно възпаление и пропусклив ХТ у децата с А. Необходимо е преодоляване на посочените нарушения за подобряване на клиничната картина [10].
Предлагат се следните диетични промени:
• Да се премахнат храните, които най-често водят до възпаление на ХТ – глутен, казеин, соя, царевица, яйца. Това е строго индивидуално, но казеинът и глутенът са най-честите причинители на чревното възпаление. Значение имат рафинираните захари и масла.
• Да се добавят храни, които подобряват екосистемата на ХТ. Такива са: джинджифил, куркума, рибено масло, ленено семе, орехи (omega-3 мастни киселини). Заквасените храни (кисело мляко и други продукти) подпомагат полезната интестинална микробиота. Маслената киселина (доставя се от добрите бактерии, консумиращи разтворими фибри, от каймака и топеното масло) помага за изхранването на микрофлората на ХТ.
• Да се включат храни, подпомагащи добрата интестинална флора – заквасени продукти (немлечен йогурт, пресен кокосов кефир), варени зеленчуци.
• Да се включат храни, повишаващи количеството на добрата микрофлора – пребиотици (в продукти, богати на разтворими фибри – банани, бобови – фасул, грах, чесън, лук, праз, цикория, мед, аспержи).
Децата с А често имат капризен апетит, предпочитат да консумират стереотипно едни и същи видове храни, ограничават се само с тези, които са вредни за техния мозък. Преминаването към подходяща за тях диета често изисква търпение и комплексна работа между родители, психолози, възпитатели.
Една от важните задачи на храненето при аутистични пациенти е как чрез диетата да се намали гъбичковата инфекция. Предлагат се следните диетични мероприятия:
• Да се премахнат захарите, които спомагат за свръхрастежа на гъбичките – кексове, мъфини, сладки печива, включително много сладките плодови сокове.
• Да се намалят или да се премахнат дрожди-съдържащите храни – сирена, замесен с мая хляб, грозде, сливи, оцет.
• Да се намалят или да се премахнат нишестетата, които също увеличават гъбичковата популация – царевица, картофи и др.
• Да се добавят заквасени храни, които с пробиотичния си ефект намаляват количеството на гъбичките в организма.
Поради не добре функциониращите детоксикиращи функции на организма при пациенти с А трябва да се избягват токсините от храните, а именно:
• Да се ограничат консервантите и добавките като изкуствени оцветители, вкусове, Е-та.
• Да се ограничат токсините, добавяни по време на пакетирането и обработката на храната – алуминиеви тигани, алуминиеви фолиа, използване на пластмаса в микровълновите печки, консервирани храни и напитки в различни опаковки.
• Да се консумират органични храни – без пестициди, хормони, пилешко и яйца от свободно ходещи кокошки, месо от животни, хранени с треви. Неорганичните пилета могат да съдържат арсеник. При консумацията на органични храни се избягва приемът на пестициди, химикали, ГМО и хормони.
• Да се добавят храни, подпомагащи черния дроб – антиоксиданти като β-каротен, вит. A, C и E; B вит., включително фолиева киселина и селен (подпомагат детоксикацията). Богатите на сяра храни като броколи, зеле, брюкселско зеле, карфиол, къдраво зеле подобряват детоксикиращите чернодробни процеси. Подправки като канела, куркума подпомагат метаболизма на черния дроб. Глутатионът е мощен антиоксидант и нивото му се поддържа при консумация на аспержи, папая, авокадо, пъпеш, броколи, а също на билката магарешки бодил.
Според редица проучвания метилирането, транссулфурирането и сулфурирането не функционират оптимално при много деца с А. Този патомеханизъм нарушва процесите на детоксикация, елиминация на тежки метали, храносмилане, имунни функции, клетъчни функции, чревен интегритет и микробен баланс. Това може да се подпомогне чрез храненето.
• Да се премахнат фенол- и салицилат-съдържащи храни. Артифициалните феноли се съдържат в дериватите на петрола – изкуствени оцветители, вкусове и консерванти. Дори натуралните феноли, наречени салицилати, намиращи се в гроздето, стафидите, ябълките, горските плодове, бадемите, меда, могат да усилят симптоматиката на аутиста.
• Да се подобрят метилирането и сулфурирането чрез суплементация – вит. B12, фолати, B6, магнезий и цинк.
С натрупване на резултати в специализираната литература се публикуват и данни, че безглутеновата и безказеиновата диета не дават очакваните резултати. Публикуваното през 2007 г. Cochran review за ефекта на безглутеновата и безказеиновата диета върху нарушенията от аутистичния спектър посочва, че са необходими множество контролирани, рандомизирани проучвания. Това се потвърждава и от обзора на J. Parr от 2010 г. – Autism. Clin. Evid. (online). През 2012 г. C. M. Pennesi и L. C. Klein съобщават, че родителите отчитат добри резултати от диета без глутен и без казеин, ако аутистът е с гастро-интестинални симптоми, хранителна алергия или хранителна хиперчувствителност. Когато детето аутист няма тези оплаквания, резултатите от диетата не са добри за аутистичните симптоми.
В заключение диетата е мощно индивидуално средство, има малко странични ефекти и е достъпно за всеки. Натрупването на знания ще покаже ролята на отделните хранителни компоненти за пациентите с аутизъм. Засега резултатите са обнадеждаващи.

Библиография
1. Ачкова, М. Психиатрия. Изд. “Знание” ЕООД, 1999, 220-222.
2. Боянова, В. Диагностика и терапия на генерализирани разстройства на развитието. София, 1999.
3. Манолова, Х. Ранен детски аутизъм. – Педиатрия, 2011 (Suppl. 1), 55-58.
4. Afzal, N., S. Murch et K. Thirrupathy. Constipation with acquired megarectum in children with autism. – Pediatrics, 112, 2003, 939–942.
5. Alberti, A. et al. Sulfation deficit in “low-functioning” autistic children: a pilot study. – Biol. Psychiatr., 46, 1999, 420–424.
6. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-IV-TR)(TM), Text Revision, 4th ed. Washington, DC, American Psychiatric Association, 2000.
7. Asperger, H. Die ‘autistischen psychopathen’ im kindesalter. – Arch. Psychiatr. Nervenkrankheiten, 117, 1944, 76.
8. Bleuler, E. Die Prognose der Dementia praecox (Schizophreniegruppe). – Allgemeine Zeitschrift Psychiatr. Рsychischgerichtl. Med., 65, 1908, 436-464.
9. Brasic, J. R. Autism. http://emedicine.medscape.com/article/912781, De 28, 2011.
10. D’Eufemia, P. et al. Abnormal intestinal permeability in children with autism. – Acta Paediatr., 85, 1996, 1076–1079.