Д-р Виктория Атанасова завършва медицина в Ленинградския педиатричен медицински институт (сега Санкт-Петербургска педиатрична медицинска академия) – Русия през 1990 г. Започва работа като участъков педиатър в поликлиника в гр. Д. Дъбник. През 1997 г. придобива специалност „Педиатрия“. От януари 2000 г. започва работа в Отделението по неонатология към Университетската болница в Плевен. През 2004 г. придобива специалност „Неонатология“. Защитава дисертационен труд на тема: „Проучване върху железния метаболизъм и профилактиката на анемията на недоносеността при деца, родени преди 33-та г.с.“ през 2013 г. и придобива научното звание „Доктор по медицина“.

Професионални интереси на д-р Атанасова са в следните области: Екстремна незрялост и специфични болести, характерни за нея; Проследяване на рискови новородени деца, включително и родени след IVF; Популяризиране принципите на правилното хранене на децата през първата година от живота като превенция на метаболитните заболявания на възрастния индивид; Имунопрофилактика

Д-р Атанасова членува в Българската асоциация по неонатология, Българската педиатрична асоциация, Българското научно дружество по човешка генетика, Българското дружество по акушерство и гинекология

Как минава Вашият ден?

Динамично и напрегнато, като професионалните ангажименти обсебват по-голямата му част. Освен това нерядко моят „работен ден“ преминава в „работна нощ“, а работната седмица е повече от 5 дни.

Какви качества трябва да притежава добрият лекар според Вас?

Информираност и адекватност към съвременните медицински тенденции и практики.

Човечност – съпричастност към проблемите на пациента.

КОЛЕГИАЛНОСТ!

Какво бихте променили в системата на здравеопазването у нас?

Оптимистите сигурно биха тръгнали към опити за промяна. Ние доказахме обаче, че в българските условия приложимостта на повечето от съществувалите в световен мащаб системи е съмнителна. Имаме достатъчно родни специалисти, които могат да създадат нещо уникално, по-опростено и по-приемливо за нашата реалност – без намесата на политически и лични интереси обаче!

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към Вашата специалност?

Моето поколение български лекари страдат от един основен недостатък – липса на самочувствие, която произтича от ограничените възможности да се прилагат съвременни медицински технологии, от една страна, и липсата на финансова мотивация – от друга. Колкото и добре да е обучен един специалист, той не може да реализира пълноценно потенциала си без самочувствие.

От друга страна, контактувайки със студентите като преподавател през последните години, установих, че при по-голямата част от тях апатията към науката нараства. Затова се притеснявам за качеството на медицинската помощ след години, когато тези млади хора от това следващо поколение ще са главният й фактор.

Интересът към моята специалност е слаб, може би заради специфичността на патологията на пациентите ни, липсата на признателност, неатрактивното заплащане…

Много лекари даже изговарят „неонатология“ неправилно или използват морално остарелия термин „микропедиатрия“.

Бихте ли изброили три неща, които обичате да правите?

Да пътувам. Да слушам музиката на миналия век. Да седя на брега на морето и да го съзерцавам.