Менструални смущения – диагностика и лечение при момичета с метаболитен синдром
С. Кедикова
СБАЛАГ „Майчин дом” – София
По време на пубертетно-юношеската възраст протичат основни промени в биологичните, психологичните и психосоциалните параметри на девойката. Ключов момент са появата и установяването на менструалната функция. Процесът на установяването й често е постепенен и включва различни видове нерегулярности, някои от които са част от сериозни метаболитни и ендокринни нарушения като СПКЯ (синдром на поликистозните яйчници), диабет тип 2 и метаболитен синдром.
Метаболитният синдром се дефинира като констелация от рискови фактори за ССЗ (сърдечно-съдови заболявания), свързани с инсулинова резистентност: намален глюкозен толеранс, дислипидемия, хипертония и центрипетално затлъстяване [4]. Може да се съпровожда от смущения в менструалната функция, които обичайно са по типа на олиго- и аменорея.
При деца и подрастващи няма унифицирани диагностични критерии за метаболитен синдром. Използат се модифицирани критерии за зрялата възраст [3, 7]. Неотдавна Световната диабетна федерация (International Diabetes Federation, IDF) предложи опростена клинично приложима дефиниция на метаболитния синдром, която може да бъде използвана навсякъде по света [10]. Създадени са и модифицирани според възрастта критерии, които са представени в табл. 1 [6].
|
Възраст (години) |
Затлъстяване (обиколка на талия) |
Триглицериди |
HDL-C |
RR |
Серумна глюкоза (mmol/L) или известен ЗДТ2 |
|
6≤10 |
≥ 90-и персентил |
Метаболитен синдром не може да бъде диагностициран, но са нужни допълнителни изследвания при наличие на фамилна анамнеза за такъв, ЗДТ2, дислипидемия, ССЗ, хипертония и/или затлъстяване |
|||
|
10≤16 Метаболитен синдром |
≥ 90и персентил или изключване в зряла възраст, ако е налице |
≥ 1.7mmol/l (≥150mg/dl) |
<1.03mmol/l (<40mg/dl) |
Систолно ≥130/ Диастолно ≥85 mm Hg |
≥ 5.6 mmol/L (100mg/dL) (Ако ≥5.6 mmol/L [или при известен ЗДТ2] се препоръчва ОГТТ) |
|
16+ Метаболитен синдром |
Използват се известните критерии за зрялата възраст: Центрипетално затлъстяване (дефинирано като обиколка на талията ≥ 94 cm за eвропейци и ≥ 80 cm за eвропейки) Плюс някои от следните 4 фактора: • Завишени триглицериди ≥ 1.7 mmol/L • Намален HDL < 1.03mmol/L (<40 mg/dL) при мъже и <1.29mmol/L (<50 mg/dL) за жени или специфична терапия за тези липидни нарушения • Повишено артериално налягане: систолно ≥130 или диастолно ≥85mmHg или терапия на диагностицирана в миналото хипертония • Нарушени нива в серумната глюкоза на гладно: серумна глюкоза на гладно ≥5.6 mmol/L (≥100 mg/dL) или диагностициран в миналото ЗДТ2 |
||||
Tаблица 1. Дефиниция на IDF за метаболитен синдром при деца и подрастващи
Девойки с менструални нарушения в контекста на СПКЯ имат някои общи антропометрични, хормонални и метаболитни характеристики с метаболитния синдром [2].
Според някои автори олигоменореята или аменореята биха могли да бъдат разглеждани като потенциална характеристика на метаболитния синдром при жената.
Общото патогенетично звено между СПКЯ и метаболитния синдром са инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията, които до голяма степен (но невинаги) се обуславят от натрупване на ексцесивно количество мастна тъкан – по-конкретно – висцерална [9].
Основна цел в терапевтичния план на метаболитния синдром са превенция и минимизиране риска от атеросклероза на съдовете чрез подобрение на липидния профил и превенция на ЗДТ2 чрез корекция на въглехидратния профил [8].
Основно и първо средство, с което се постига това, е промяна в начина на живот. Тя цели редуциране на телесното тегло с подходяща диета и интензифициране на физическата активност. При необходимост може да се пристъпи към употреба на инсулинови очувствители. Има съобщения за подобрение във въглехидратния и липидния профил след 6-месечна терапия с диета и метформин [5].При наличие на артериална хипертония, неповлияваща се от редукцията на тегло, влизат в съображение антихипертензивни препарати. Няма категорично становище по отношение на необходимостта и безопасността от употреба на статини в детската и пубертетно-юношеската възраст[1].
Метаболитният синдром с всички свои характеристики е сериозно предизвикателство както за диагностика и терапия от страна на лекаря, така и за приемане и справяне с него от страна на пациентката и нейното семейство – особено в детската и пубертетната възраст. Именно за това е необходима преди всичко превенция на заболяването. Това би могло да се постигне с възпитание на нашите деца и пациенти в правилно хранене и начин на живот, изпълнен с физическа активност – игри на открито или спортуване в зала. Всичко това би могло да бъде колкото полезно, толкова и изпълнено с детски смях и забавления.
Библиография
-
Belay, B. et al. The Use of Statins in Pediatrics: Knowledge Base, Limitations, and Future Directions. – Pediatrics, 119, 2007, N 2, 370–380.
-
Coviello, A. et al. Adolescent girls with polycystic ovary syndrome have an increased risk of the metabolic syndrome associated with increasing androgen levels independent of obesity and insulin resistance. – J. Clin. Endocrinol. Metab., 91, 2006, 492–497.
-
De Ferranti, S. K. et al. Prevalence of the metabolic syndrome in American adolescents: findings from the Third National Health and Nutrition Examination Survey. – Circulation, 110, 2004, 2494–2497.
-
Ford, E. S. et al. Prevalence of the metabolic syndrome among US adults: findings from the third National Health and Nutrition Examination Survey. – JAMA, 287, 2002, 356–359.
-
Glueck, C. J. et al. Incidence and treatment of metabolic syndrome in newly referred women with confirmed polycystic ovarian syndrome. – Metabolism, 52, 2003, N 7, 908-915.
-
Jolliffe, C. J. et I. Janssen. Development of agespecific adolescent metabolic syndrome criteria that are linked to the Adult Treatment Panel III and International Diabetes Federation Criteria. – J. Am. Coll. Cardiol., 49, 2007, 891–898.
-
Lee, S. et al. Comparison of different definitions of pediatric metabolic syndrome: relation to abdominal adiposity, insulin resistance, adiponectin, and inflammatory biomarkers. – J. Pediatr., 152, 2008, 177–184.
-
Scott, Grundy et al. Diagnosis and Management of the Metabolic Syndrome. An American Heart Association/National Heart, Lung, and Blood Institute Scientific Statement. – Circulation,112, 2005,2735-2752.
-
Tfayli, H. et S. Arslanian. Menstrual health and the metabolic syndrome in adolescents. – Ann. NY Acad. Sci., 1135, 2008, 85-94.
-
Zimmet, P. et al. On behalf of the international diabetes federation task force on epidemiology and prevention of diabetes. – Lancet, 369, 2007, 2059–2061.
N/A: Пета мултифасетна конференция върху детското развитие