Акценти в храненето на бременната жена с ефект върху детското здраве

Д. Найденова, специалист по хранене и диететика

Факултет по обществено здравеопазване, Катедра „Хигиена“, МУ „Проф. Параскев Стоянов“ – Варна

Бременността и раждането са напълно естествени процеси, но те подлагат организма на всяка жена на сериозно изпитание. Храненето на бременната е сред най-важните фактори за здравето не само на бебето, но и на майката. Всяка крайност в храненето на бъдещата майка крие опасности за изхода на бременността. Гладуването, еднообразното хранене и прехранването са опасни, защото увеличават риска от преждевременно раждане и усложнения за кърмачето и майката. Бременността не е подходящ момент за хранителни експерименти.

Ако една жена е имала разумни хранителни навици, не е необходимо със стартиране на бременността да прави големи промени в менюто си. Храненето на здравата бременна жена трябва да бъде разнообразно и балансирано, а не диетично в популярния смисъл на думата. Недоимъчното, небалансирано хранене се отразява неблагоприятно не само върху здравето на майката, но и върху развитието на плода, изхода на бременността и риска за потомството от редица заболявания в зряла възраст. Плодът е изключително чувствителен към ограничения внос на хранителни вещества, което може да се прояви със забавен интраутеринен растеж, ниско тегло на новороденото, увеличена неонатална заболяемост и смъртност, изоставане във физическото и нервно-психичното развитие.

Доскоро се приемаше, че регулаторните механизми в майчините и плацентарните системи действат така, че да осигурят растежа на фетуса и малко да се влияят от нормалните вариации в хранителния прием на майката. Понастоящем е известно, че някои от най-разпространените социалнозначими заболявания в зряла възраст, вкл. сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), хипертония, диабет тип 2, имат корелация с нарушения в интраутеринния растеж и развитие, както и с хранителния прием на майката по време на бременността [4, 7, 10]. Тези заболявания могат да бъдат „програмирани“ в резултат на макро– или микронутриентни дефицити в храненето на бъдещата майка. Така например гладуването в последния триместър води до нарушения в глюкозния толеранс и увеличава риска от ССЗ на потомството. Приемът от бременната жена на храна с ниско съотношение на белтъци/въглехидрати и белтъци/мазнини повишава риска от хипертония в поколението. Става ясно, че храненето на бременните жени играе важна роля в програмирането на бъдещото здраве на техните деца.

Удобен за практиката метод за оценка на храненето на бременната жена е измерването на телесното тегло. Препоръчителното наддаване зависи от теглото на жената преди зачеването [2]. Много слабите жени с индекс на телесна маса (ИТМ) под 18.5 и бременните с близнаци трябва да наддадат най-много – 12.5-18 кg. Това увеличава шанса им да износят плода до термин. Жените с нормално тегло е добре да качат около 10-12 кg. При ИТМ над 25 и особено над 30 е препоръчително теглото да не се увеличава с повече от 7-8 кg. Енергийните потребности на бременната жена се увеличават незначително в първия триместър и съществено (с около 500 kcal/ден) в третия триместър. Ексцесивният гестационен прираст крие рискове за изхода на бременността: макрозомия, гестационен диабет, родоразрешение по оперативен път и др. Рестрикцията на гестациония прираст се свързва с повишена честота на перинатален морталитет, интраутеринна ретардация на плода, преждевременно раждане. За да се ограничат тези усложнения, се препоръчва контролът на теглото през бременността да се извършва ежемесечно. При наддаване по-малко от 1 кg и повече от 3 кg месечно бременната трябва да се насочи за специализирана консултация с лекар диетолог.

Практически препоръки за хранене през бременността

1. От голямо значение за здравето на потомството е бъдещата майка да консумира храни, богати на лесноусвоими белтъци [10]. Те са необходими както на растящия плод, така и за уголемяващата се матка и млечните жлези. Най-подходящите източници на белтъци са рибата, различните видове постно месо, яйцата, млякото, ядките, варивата и зърнените храни. Колбасите не са подходяща алтернатива поради високото съдържание на мазнини, сол, соеви изолати, добавки.
2. През бременността нуждите на майчиния организъм от мазнини не нарастват, но се повишават изискванията към качеството им. На плода са необходими дълговерижни полиненаситени мастни киселини (n-3 МК или омега-3 МК). Те са есенциални, не се образуват в организма на бозайниците и се набавят от храната. Когато бременната майка приема храни, богати на n-3 МК, те се вграждат в клетъчните мембрани на мозъка и ретината на плода. Най-големи са нуждите от омега-3 за растящия мозък на плода в последния триместър от бременността и в първата година от раждането [5]. Има доказателства, че тези мазнини подобряват зрението, интелигентността и имунитета на децата. Ползите от омега-3 мазнините не свършват дотук: доказано е, че те намаляват риска от преждевременно раждане и помагат да се износи бременността, особено ако е рискова или многоплодна. Допълнителна полза за майката е, че n-3 МК намаляват риска от следродилна депресия [6]. Най-добър източник на дълговерижни n-3 МК са морските и океанските риби – сьомга, херинга, скумрия и др. Препоръчва се да се избягват едри хищни риби (акула, риба тон, риба меч) поради риска от замърсяване с метилживак. Пълноценен източник на n-3 МК са и ядките (орехи) и семената (ленено, сусамово). Много бременни не консумират риба и ядки по различни съображения. Алтернативата пред тях е прием на хранителни добавки с омега-3 мазнини. С оглед на безопасността те трябва да са с много високо качество и без замърсители.
3. Проучвания в последните години показват ролята на витамин D в протичането и изхода на бременността. Доскоро този витамин се асоциираше предимно с костния метаболизъм. Понастоящем е установено, че рецептори за витамин D има в редица клетки и органи, вкл. в гладката мускулатура на матката, в мозъка, имунните клетки и др. Дефицитът на витамин D се свързва с повишен риск от спонтанен аборт и преждевременно раждане [3, 8]. За нашата географска ширина реална опасност от хиповитаминоза D има през студения сезон поради намалената ендогенна синтеза. Най-добрият хранителен източник на витамин D през зимата са мазните риби. По-малки количества витамин D има в мазните сирена, яйчния жълтък. При бременните, които не консумират редовно риба, както и при жените със слънчеви алергии и използващите редовно кремове с висок слънцезащитен фактор е резонно да се проследява нивото на серумния витамин D и при нужда да се включва подходяща добавка.
4. Много важно през бременността е да се осигури на растящия плод достатъчно желязо. Недостигът на желязо се свързва с риск от ниско тегло на новороденото, преждевременно раждане, изоставане в развитието на бебето и повишена заболяемост. Значителна част от младите българки стартират бременността с дефицит на желязо [1]. В майчината утроба плодът трябва да натрупа запаси от желязо, които да му стигнат за първите 6 месеца след раждането (кърмата, която е най-добрата храна за новороденото до 6-ия му месец, е бедна на желязо). Достатъчни запаси се натрупват у новороденото само ако бременната няма железен дефицит и при доносени бебета (основното количество желязо се депонира в последните седмици преди термина). Менюто на бременната жена трябва да внася лесноусвоимо желязо, а когато това не е достатъчно, е подходящо включването на железни добавки [2, 9]. Кои храни са добри източници на желязо? Желязото в копривата, спанака, зеленчуците, яйцата е в нехемова форма и се усвоява в много малка степен (2-3% при вегетарианци) Добре се усвоява хемовото желязо от животинските храни – месо, риба. Добра е усвояемостта на желязото от пресни плодове, богати на витамин С – череши, ягоди и др. Кофеинът, калцият от млечните продукти, фитатите в зърнените храни и оксалатите намаляват резорбцията на желязото в стомашно-чревния тракт.
5. През цялата бременност се препоръчва да се консумират редовно:

• свежи плодове и зеленчуци (за предпочитане месни и сезонни);
• пълнозърнести храни;
• мляко и млечни продукти. Киселите млека имат допълнителни здравни ползи заради ефекта на пробиотиците върху стомашно-чревния тракт. Препоръчва се всекидневно в менюто на бременната жена да се включват по 1 кофичка мляко или 100 g сирене (извара, кашкавал). Желателно е млеката, които се консумират, да не са обезмаслени, тъй като те са с ниско съдържание и на биодостъпен калций. Най-подходящи за бременните жени са млеката с масленост около 2%. Препоръчително е бъдещите майки да избягват консумацията на меки, незрели сирена заради риска от листериоза.  

През бременността се ограничават:

• ястия от черен дроб, особено в първия триместър, заради потенциално тератогенния риск на витамин А;
• храни и напитки, богати на кофеин. Безопасното количество кофеин е 200 mg на ден, което се равнява на две разтворими кафета или едно филтрирано;
• алкохол, синтетични подсладители, оцветители, консерванти и хидрогенирани растителни масла (в индустриално произведените храни).

Може ли бременна жена да прави „разтоварващи дни” с чай, вода и плодове?

Такова строго ограничение е оправдано само в определени случаи, най-вече при заболявания на храносмилателната система, под лекарски контрол, за кратко. По-приемлив вариант на „разтоварване” е, ако бъдещата майка хапва освен плодове и зеленчуци и млечни продукти (кисело мляко, изкиснато сирене, извара), и то не по-често от един ден на 1-2 седмици. По-продължително „гладуване” на плодове и чай е опасно за развитието на плода.

Опасна ли е диетата на Дюкян за бременната жена?

Проблемът с тази диета е сериозен. Ако в менюто преобладава месо и няма никакви зърнени храни и плодове, се повишава рискът от тежък запек при бременната, от допълнително обременяване на бъбреците и черния дроб. Изразената ацидоза, която настъпва при този тип хранене, води до значителна калциурия, която не може да се компенсира с повишения внос на калций. При този тип алтернативно хранене има сериозен недостиг на въглехидрати и важни витамини и минерали – витамин С, фолиева киселина, калий, магнезий. Всички те са от ключово значение за развитието на плода и нормалното протичане на бременността.

Изброените препоръки са валидни за здрави бременни жени. При бъдещи майки, които имат някакво съпътстващо заболяване (алергично, бъбречно, ендокринно, стомашно-чревно или друго), диетата и хранителните нужди е добре да се прецизират от лекар диетолог.

Бременността е идеален момент за положителна промяна в навиците за хранене. Подобряването на „диетата” в този етап от живота на жената може да окаже дългосрочен ефект както върху собственото й здраве, така и върху здравето на поколението. Бъдещото дете има по-големи шансове да придобие здравословни навици на хранене, подражавайки на традициите на семейната трапеза.

Библиография

1. Иванова, Л. Стратегии за контрол на микронутриентни дефицити. Науката за хранене в опазване на човекото здраве (под ред. на Б. Попов). С., И. К. „Бленда“, 2004, 204-213.
2. Марков, П., Е. Воденичаров, З. Дунева, Д. Байкова и В. Дулева Практически указания за оптимизиране храненето на жени във фертилна възраст. Науката за хранене в опазване на човещкото здраве (под ред. на Б. Попов). С., И. К. „Бленда“, 2004, 218-221.
3. Baker Arthur, M. et al. A Nested Case-Control Study of First-Trimester Maternal Vitamin D Status and Risk for Spontaneous Preterm Birth. – Am. J. Perinatol., 2011, PMID 21500145.
4. Baker, P. N., Simon J. Wheeler, Tom A. Sanders. A prospective study of micronutrient status in adolescent pregnancy. – Am. J. Clin. Nutr., 89, 2009, 1114–1124.
5. Krauss-Etschmann Susanne, R. Shadid, Cr. Campoy. Effects of fish-oil and folate supplementation of pregnant women on maternal and fetal plasma concentrations of docosahexaenoic acid and eicosapentaenoic acid: a European randomized multicenter trial.- Am. J. Clin. Nutr., 85, 2007, N 5, 1392-1400.
6. Levant, Beth. N-3 (Omega-3) Fatty Acids in Postpartum Depression: Implications for Prevention and Treatment, Depression Research and Treatment, 2011, 2011, N 51, 124-131, Article ID 467349, 16 pages. doi:10.1155/2011/467349
7. Prentice, A. M., G. R. Goldberg. Energy adaptation in human pregnancy: limits and long – term consequences. – Am. J. Clin. Nutr., 71, 2000 (Suppl.), 1226S-1232S.
8. Salle, B. L, E. Delvin, A. Lapillonne. Perinatal metabolism of vitamin D. – Am. J. Clin. Nutr., 71, 2000 (Suppl.), 1317S–1324S.
9. WHO/NDH/01.3. (2001) Iron Deficiency Anemia. Assessment, Prevention and Control, WHO.
10. WHO/NDH/02.3. (2002) Programing of Chronic Disease by Impaired Fetal Nutrition, WHO.