Плоскостъпие

В. Алексиев

Детска ортопедична клиника, УСБАЛО „Б. Бойчев” – София

Плоското ходило може да бъде вродено и придобито.

Вроденото плоско ходило (talus verticalis) е най-тежката форма на патологично плоскостъпие, но честотата му е относително рядка. Ригидният talus verticalis трябва да се диференцира от т.нар. „кос талус”, който е с добра прогноза. Косият талус е плантарно флектиран талус, предизвикан от хиперлакситет, докато талус вертикалис е ригиден, с контрактури едновременно на дорзалните и плантарните флексори на ходилото. Главата на талуса проминира по плантарната ходилна повърхност, предизвиквайки конвекситет на подметката. Вертикалният талус е фиксиран за разлика от косия талус, при който средният и задноходилният отдел се движат свободно. При плантарна флексия при косия талус първите метатарзални кости застават в една линия с оста на талуса, докато при вертикалния това не става. Трябва да се обърне особено внимание на подвижността на калканеуса. Ако той е фиксиран в плантарна флексия и на двете латерални рентгенографии (в плантарна и в дорзална флексия), диагнозата е вертикален талус.

Придобитото плоско ходило (pes planus) представлява ходило с голяма контактна плантарна повърхност, с изразен валгус на петата и нисък надлъжен стъпален свод. Физиологичното плоско ходило е еластично, често се среща и е вариация на нормално ходило. Среща се при почти всички деца до 3-год. възраст, при голяма част – до пубертета и при 15% от възрастните. Плоскостъпието е по-често в някои семейства, особено тези с повишен ставен лакситет. Хипермобилното плоско ходило се наблюдава с израстването и в пубертета като вариант на нормално ходило. При клинично изследване често се открива генерализиран ставен лакситет, който обаче с израстването до пубертета намалява. Детето рядко има болки и сериозна умора при натоварване. При стъпване в право положение ходилото няма надлъжен свод и петата му е в изразен валгус. Ако арката на ходилото се появява, когато детето стъпва на пръсти или когато се опъне палеца на ходилото нагоре, плоскостъпието е еластично. Движенията в субталарната става са пълни. Не са нужни рентгенографии. Еластичното плоско стъпало е най-честата причина за преглед на децата от ортопед поради притеснения на родителите, но то е по-скоро козметичен, отколкото функционален проблем. Еластичното плоско ходило рядко налага лечение. Прилагането на ортопедични обувки или вложки и стелки за обувки не е ефективно, скъпо е и прави ходилото „мързеливо”. Като цяло това не влияе добре на детето, защото му вменява чувство за малоценност. Препоръчва се босо ходене за стимулиране на плантарните рецептори, както и носене на меки и еластични спортни обувки, с лесно огъваща се подметка. Оперативното лечение се налага при ходилата с изразена деформация и болкови синдром.

Библиография:

1. Jayakumar, S. et H. R. Cowell. Rigid flatfoot. – Clin. Orthop., 122, 1977, 77-84.
2. Mosca, V. S. Flexible flatfoot and skewfoot. – In: Drennan, J. C. (Еd.). The child’s foot and ankle. New York: Raven Press, 1992, 355.
3. Staheli, L. T., D. E. Chew еt M. Corbett. The longitudinal arch. A survey of eight hundred and eighty-two feet in normal children and adults. – J. BoneJoint Surg. Am., 69, 1987, 426-428.