Роля на привързаността за развитието на детето

Р. Милушева, клиничен психолог

Катедра по педиатрия, СБАЛДБ, МУ – София

 

„Всеки, който вниква в реакциите на децата, има революционно мислене“,

Франсоаз Долто

 

Изключително трудно е да се говори за детето като общо понятие, защото съществуват само индивидуални случаи, за всеки от които трябва да отчитаме природата на съответното дете, неговата жизнена среда, личните му възможности, както и предоставените от природата на неговите родители.

Ранната детска възраст обхваща периода от раждането да навършване на 3 год. и е единственият възрастов период от човешкия живот, през който се извършват най-интензивни промени по пътя на усвояване на човешкия опит. Психичното развитие, което е един непрекъснат, но не непременно равномерен процес, е насочено към придобиване на автономно поведение за адекватна социална адаптация. Това става по пътя на активно усвояване на опита, придобит от много поколения и преработен чрез собствените усещания, възприятия и представи.

Няма друг период от нашия съзнателен живот, през който да настъпват толкова разнообразни и бързи качествени промени, свързани с израстването – физическо и психологично.

Изучаването на психологичното развитие съвсем условно през този период се разделя на:

–         Сензо-моторно развитие

–         Когнитивно развитие

–         Емоционално развитие

–         Социално развитие

„Развитието на речта и езика“ може да се отнесе през отделните периоди както към сензо-моторното –развитие на говорния апарат, така и към социалното – развитие на комуникациите.

През първата година от живота новороденото – от напълно безпомощно – успява да овладее човешката походка, реч и общуване, за да покаже своята връзка със света на възрастните и да изрази своите предпочитания за общуване и игра с играчки и хора. Това постижение става възможно само при адекватна и активна подкрепа от най-близките – родителите. То се случва, защото детето започва да развива своята привързаност към родителите още от раждането. От раждането пеленачето се нуждае от гласа, мириса и допира на своята майка. Кърменето и редовното носене от майката (когато има възможност) в близост до собственото й тяло възвръщат на бебето успокояващия ритъм на майчиното тяло от времето, когато тя се е разхождала навсякъде заедно с него в корема си. Така започва да се развива привързаността.

Установяването на сигурна привързаност с възрастните, които се грижат за детето, се осъществява във възрастта от 6 до 12 месеца. Привързаността не е важна само през първата година на живота. Чувството на привързаност се развива, трансформира и реинтегрира успоредно с хода на цялостното индивидуално развитие.

Предполага се, че качеството на привързаност зависи от качеството на вниманието, което е получило новороденото.

Основното положение в теорията на привързаността се състои в това, че началното взаимодействие на детето с грижещия се за него (обикновено майката) вероятно влияе на по-късните взаимодействия с другите хора. Това означава, че междуличностните и другите основни преживявания в един по-късен етап от развитието са зависими от развитието на привързаността у индивида. Възможна е задръжка или регрес, когато преживяванията на индивида са в противоречие с неговите вътрешни т.нар. работни модели за себе си и за другите. Г. Б. Паркър и съавт. (1992) са направили подробен обзор за ранното възприемане от новороденото на родителския стил на общуване с него и по-нататъшното формиране на междуперсонални отношения като възрастен. Те направили извода, че най-големите трудности или уязвимост възниквали в резултат на нарушения в детско-родителските взаимоотношения, изключвайки грубата родителска депривация, и това водело до нарушения в бъдещите междуперсонални връзки.

Положителните последици от развитието на сигурна привързаност през първите години от живота на детето могат да дадат възможност на детето да:

Достигне своя пълен интелектуален потенциал

Добрата връзка с майката дава чувство за сигурност на детето в самото себе си, стимулира неговото развитие и го прави по-устойчиво на грешките и провалите. Сигурната привързаност стимулира любопитството на детето към света, удоволствието да общува и да се изявява, развива неговата фантазия и креативност.

Да разбира това, което възприема

В първите години от своето психично развитие детето опознава света в интеракцията със своята майка. Когато тази връзка е добра, детето развива чувство на доверие и не се страхува да експериментира и да трупа социален опит, насърчавано от майка си. Именно в отношенията си с нея то осъзнава себе си като отделно същество и трупа умения и знания за света и себе си.

Да мисли логично

Формирането на обектните отношения, където майката става независим, отделен от детето обект, постоянството на този обект във времето и пространството е основата на причинно-следственото мислене. 

Да развие социални чувства

Сигурната привързаност развива базисно доверие в другия, което в хода на развитието се пренася и върху останалите значими фигури и цялото обкръжение. Добрата привързаност улеснява общуването, прави възможно осъществяването на пълноценни връзки и отношения.

Да развие съвестта си

Привързаността е основата за възникване на общностно чувство. В интеракцията с майката, а по-късно въобще с авторитетите, се изграждат ценностна система и съблюдаване на обществените норми и правила на поведение.

Да се доверява на другите

Здравата връзка с майката и надеждното чувство за привързаност към нея създават чувство за сигурност и доверие, че тя няма да изчезне и ще се отзове на сигналите на детето, за да задоволи неговите нужди. По-късно това чувство на доверие се проектира върху околните и става естествен подход в отношенията с другите.

Да разчита на себе си

Когато детето е сигурно в майка си и е изградило чувство на доверие, то по-лесно развива своята автономия и увереност в собствените възможности и сили да се справя. Добрата връзка с майката предполага уважение към личността на детето и доверие в неговите възможности, както и поставяне на изисквания, които не ги надхвърлят.

Да бъде по-устойчиво на стрес

Сигурната привързаност е една от основните предпоставки за развитие на добра устойчивост на стрес (resilience).

Да не изпитва силно чувство на ревност

Привързаността и добрата връзка с майката предполагат увереност в себе си и сигурност в нейната обич, което прави възможно по-лекото преживяване на негативни чувства, свързани с конкурентни отношения и неодобрение.

Да преодолее по-леко обичайните страхове и притеснения

Когато майката е отзивчива, детето не плаче дълго при сепарация и бързо се успокоява. Така изгражда сигурна привързаност, която намалява интензивността и продължителността на нормалните за детското развитие страхове и улеснява тяхното преодоляване.

Да развие по-висока самооценка

Когато има достъпна и отзивчива майка, детето изгражда надеждна привързаност, сигурност и доверие както в другите, така и в себе си. В интеракцията майката стимулира автономията и зачита личността на детето, което го прави по-уверено в себе си и собствените постижения.

Ето защо възпитанието от първите месеци и години, което дават родителите, не може да се заличи и е много важно. Тук не става дума за онова възпитание, което те дават съзнателно, чрез императиви и поведение, което се опитват да наложат. Всъщност става дума за уважението, което се предава на самото него, идващо от уважението на възрастния към детето. Такова възпитание е продължение на онова, което е получил самият възрастен. То се предава преди всичко с нагласата, която вдъхва на детето увереност или неуверност в себе си, която му внушава гордост, че каквото и да направи, винаги ще бъде обичано, дори понякога да му се карат.

Всъщност възпитанието е въпрос на сигурност или несигурност. То ще позволи на детето да изрази енергията си или, напротив – ще я парализира. Всичко се свежда до това и поради тази причина първоначалното възпитание не се заличава. Това не означава непременно, че е вредно, а че това възпитание изгражда личността на детето и неговия начин да присъства в света. А тази личност няма да може да бъде променена. Тя е нещо като стъблото на дърво. Поникващото дръвче има съвсем тънко и крехко стъбло, но вече си личи дали ще има три или четири основни разклонения. След време то ще развие своята корона и стъблото му може да достигне два метра в диаметър, но винаги ще запази своите три или четири основни разклонения, които са изградили неговата първоначална структура. Възможно е младите родители да се разтревожат, чувайки това, просто защото не разбират добре какво означава твърдението, че за добро или за зло, първоначалното възпитание е много важно. Случва се също да не се притесняват за неща, които би трябвало да ги притесняват. Ако са динамични, щастливи, жизнерадостни и се отнасят към децата си като към човешки същества, тогава родителите правят всичко необходимо и няма нужда да се чувстват неспокойни или неуверени.

Да разбират детето, да го зачитат и да го подготвят за живота. Това също е начин – истинският начин – да го обичат.

 

Библиография

1. Долто, Франсоаз. Основни етапи на детството. ИК „Колибри“, 2009.
2. Проект на МТСП и Световна банка: „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България“ – Материали за обучение по социална работа с деца. С., 2004.
3. Татьозов, Т. „От 0 до 3“ – приложна психология за млади родители. С., 2011.