Съвременни методики за оценка на мастната тъкан в детска възраст, брой 1/2013

Р. Попова, Катедра по образна диагностика

доц. В. Йотова, Катедра по педиатрия и медицинска генетика

МУ – Варна

Затлъстяването сред населението на развитите страни нараства епидемично, засяга хора от всички раси, възрастови групи и пол. Все повече се увеличават публикациите, които го свързват с множество заболявания – диабет, хипертония, сърдечно-съдови болести, обструктивна сънна апнея, астма, неалкохолна чернодробна стеатоза, остеоартрит, поликистозен овариален синдром и някои видове неоплазии [6]. Превенцията на затлъстяването е ключов момент в справянето с тези заболявания.

Затлъстяването не е прост, еднотипно протичащ процес на натрупване на мазнини, а води до сложна преустройка на мастната тъкан (МТ) с различна фенотипна изява и с различен риск за поява на заболяване както при възрастни, така и при деца [1]. По-значимо при определяне на здравния риск е повишеното натрупване на мазнини в клетките на висцералните (интраторакални, интраабдоминални) и ектопичните (интра- и интермускулни) мастнотъканни депа, както и в клетки, различни от адипоцитите (хепатоцити, миоцити, кардиомиоцити, клетки на панкреаса).

Постепенно интересът към изучаване на посочените мастнотъканни депа се увеличава, като с него нараства и необходимостта от по-детайлни изследвания. В развитите страни, най-рано засегнати от епидемията на затлъстяването, се въвеждат редица нови методи за оценка, златен стандарт при които са компютърната томография (КТ) и ядрено-магнитният резонанс (ЯМР). Те осигуряват най-прецизна информация за количеството и разпределението на МТ в различни анатомични региони [5]. Площта на МТ, измерена на КТ и ЯМР изображение, е почти равна на действителната ѝ площ, установена при трансверзален срез на същото ниво [8]. На базата на получените образи чрез специални софтуерни програми може да се изчисли обемът на отделните мастнотъканни компартменти. КТ и ЯМР се използват най-вече при изследване количеството на висцерална МТ, която е приета за най-метаболитно и възпалително активната част от МТ при затлъстяване. За изследване на ектопичните депозити на мазнини (интрамускулни, епикардни и др.) се прилага съвсем нова методика, която се нарича магнитно-резонансна спектроскопия. Тя позволява неинвазивно изследване на широк спектър от биологични съставки в определен обем от тъкани [2].

Недостатъци на посочените методи са тяхната висока цена, времеемкост, изискването за обучен персонал, а КТ е свързана и с йонизираща радиация. Това са причините към този момент те да са запазени за изследователски цели. Възможността за нискодозово скениране при КТ и използването на свръхбързи секвенции при ЯМР обаче могат съвсем скоро да ги превърнат в рутинни изследвания при оценка и лечение на затлъстяването.

Най-разпространен и достъпен метод за изследване на телесните мазнини е анализът на биоелектричния импеданс (BIA). При него чрез измерване на електрическата проводимост на тялото се определя тоталното количество вода в организма. Използвайки възрастово зависими константи за хидратацията на меките тъкани, апаратът изчислява количеството на телесните мазнини [4]. Недостатък на метода е липсата на възможност за локализиране на мазнините в тялото (подкожни, висцерални, ектопични мастнотъканни депа и др.).

Ехографското изследване е достъпен и евтин метод, подходящ за изследване на висцералната МТ. Измерва се разстоянието от вътрешната повърхност на коремната фасция до гръбначния стълб, но получените данни варират широко между различните изследващи. По-добри резултати има при строго определени протокол и правила за изследването [9].

Двойноенергийната рентгенова абсорциометрия (DXA) е рентгенов метод, при който два рентгенови лъча с различна енергия преминават през тялото и в резултат се получава сумарен двуизмерен образ, подобен на този при конвенционална рентгенография. Разликата с конвенционалното рентгеново изследване е, че при DХА могат да се изчислят до две плътности в единица площ от двуизмерното изображение. Основното приложение на този метод до момента е за измерване на костна плътност. При използване на подходящо моделиране (специална софтуерна програма при някои DXA апарати) може да се измери количеството на телесните мазнини. Още по-нови софтуерни варианти позволяват измерване количеството на интраабдоминалната мастна маса, корелираща сигнификантно с количеството висцерална МТ, измерена чрез КТ [7]. Методиката е много подходяща за изследване на телесните мазнини както при възрастни, така и при деца – пренебрежимо малко облъчване, съизмеримо с естествения радиационен фон, кратко време на скениране, по-ниска цена в сравнение с КТ и ЯМР, по-добра възпроизводимост в сравнение с ехографията. Според Американската кардиологична асоциация [3] DХА е многообещаващо потенциално средство за измерване както на количеството, така и на разпределението на МТ, но е необходимо да се съберат повече данни за рентабилността и стойността ѝ при оценка на риска, преди да се предложи за използване в рутинната практика.

Методите на образната диагностика предлагат уникални възможности за изучаване на различните мастнотъканни депа. За момента те облужват преди всичко научноизследователски цели, но дават надежда да се превърнат скоро в диагностично средство за оценка не само на общото количество мазнини в организма, но и на тяхното разпределение в по-инертни и по-рискови зони. В скоро време те ще са инструмент за по-добро идентифициране на таргетната група деца и възрастни, нуждаеща се от по-агресивно лечение на затлъстяването с цел намаляване на здравния риск.

Библиография

1. Галчева, С. Абдоминално затлъстяване в детско-юношеска възраст и свързаните с него метаболитни и възпалителни промени при деца в предпубертетна възраст. Дис. за присъждане на образователна и научна степен «Доктор», С., 2009.
2. Befroy, D. et G. Shulman. Magnetic Resonance Spectroscopy Studies of Human Metabolism. – Diabetes, 60, 2011, N 5, 1361–1369.
3. Cornier, M. A. et al. Assessing Adiposity: A Scientific Statement From the American Heart Association. – Circulation, 124, 2011, 1996-2019.
4. Goran, M. I. et al. Cross-calibration of body-composition techniques against dual-energy X-ray absorptiometry in young children. – Am. J. Clin. Nutr., 63, 1996, N 3, 299-305.
5. Hu, H. et al. Assessment of Abdominal Adipose Tissue and Organ Fat Content by Magnetic Resonance Imaging. – Obes. Rev., 12, 2011, N 501, 504–515.
6. Malnick, S. D. et H. Knobler. The medical complications of obesity. – QJM, 99, 2006, N 9, 65-79.
7. Micklesfield, L. K. et al. Dual-Energy X-Ray Performs as Well as Clinical Computed Tomography for the Measurement of Visceral Fat. – Obesity (Silver Spring), 20, 2012, N 5, 1109-1114.
8. Mitsiopoulos, N. et al. Cadaver validation of skeletal muscle measurement by magnetic resonance imaging and computerized tomography. – J. Appl. Physiol., 85, 1998, N 1, 115-122.
9. Stolk, R. P. et al. Validity and reproducibility of ultrasonography for the measurement of intra-abdominal adipose tissue. – Int. J. Obes., 25, 2001, N 9, 1346–1351.