Доц. Виолета Йотова: “Всеки човек трябва да остави нещо след себе си – познание, последователи, развитие”

Доц. Йотова завършва Висш медицински институт-Варна през 1988 г. като отличник на випуска. Специалности: детски болести (1996), детска ендокринология и обмяна на веществата (1999), здравен мениджмънт (2004). Специализира дългосрочно в Ротердам, Холандия (1993) и Единбург, Великобритания (1998). С 250 публикации и съобщения в конгреси; 1 участие в Редакторския борд на Портала за електронно обучение на ESPE с публикувана глава „Регулация на растежа”; 1 участие в монография и 1 ръководство за деца с диабет; над 20 статии в чужди списания с импакт фактор и 75 статии в наши рецензирани списания. Дисертация за научно-образователна степен “Доктор”: “Ефект от ниските тегло и ръст при раждане върху постнаталния растеж и някои маркери на повишен кардиоваскуларен и метаболитен риск у юноши” (С., 2002). Дисертация за научна степен “Доктор на науките”: “Общо и абдоминално затлъстяване – пренатални и постнатални влияния. Значение за повишения рисков профил от детска възраст” (В., 2012). Доц. Йотова участва в редакционни колегии на сп. „Ендокринология”, „Педиатрия” и „Известия на Съюза на учените”. Рецензент за: „J. Pediatr.”, „Pediatr. Diabet.”, Int. J. Pediatr. Obesity”, „Acta Paediatr.”, „Hong Kong Governmental Funds” и др. Oт 2010 г. е председател на секция „Медицина” към Съюза на учените във Варна. Тя е главен изследовател от страна на МУ – Варна във финансирания от 7-а рамкова програма на ЕК проект “ToyBox”, както и ръководител на други научни международно финансирани проекти. От 2011 г. е председател на Държавната комисия по детска ендокринология и болести на обмяната. Участва като гост лектор в следдипломно обучение в Унгария, САЩ (Детска болница – Филаделфия); в конгреси в Солун, Рим и Любляна, както и като преподавател в Панафриканската програма по детска ендокринология, Найроби, Кения (2008). Доц. Йотова членува в 10 наши и международни професионални организации и ръководи 5 дисертанти. Работи като асистент в МУ – Варна от 1991 г., а от 2007 г. е редовен доцент по педиатрия. Член е на Факултетния съвет на Факултета по медицина (2010) и на Академичния съвет (2012) на МУ – Варна, както и на Научния съвет и на Комисията по етика на научните изследвания. От 2010 г. доц. Йотова е секретар на Секция «Медицина» към Съюза на Учените (Варна), а от 2011 г. – секретар на Комитета за следдипломна квалификация на Европейското дружество по детска ендокринология (ESPE). Председател е на Управителния съвет на Варненското дружество по детска ендокринология (ВАПЕД, ВАПЕС) и домакин на международни курсове за следдипломна квалификация по детски диабет и ендокринология.

Моят ден… Както беше казал един латиноамерикански автор – безкрайно дълъг, макар че годините летят. Всеки ден си мисля колко много още ми остава да свърша в следващите дни, седмици, месеци и дали ще смогна. Все пак не искам да мисля, че един ден може и да съм завършила всичко – да имаш цели, определено осмисля живота, поне за мен.

За да бъдеш добър в професията, не бива да спираш. Когато някой сметне, че е достатъчно “обучен”, той е загубен. Трябва да умееш да признаваш собствените си грешки и да не се вземаш прекалено насериозно. Много е важно да си опериран от завист и да можеш да се радваш на чуждия успех. И да даваш, без да очакваш нищо в отплата, освен употреба на даденото за още по-голям професионален успех. Трябва да умееш да се вслушваш във всички – понякога необходимостта аргументирано да опровергаеш някого носи повече познание от рутинното. Но най-важно е да ти пука – дали си разбран, дали си помогнал, дали съветът ти ще бъде последван.

Всеки има нужда… от слушатели. Ужасно е да си помисля, че може някой ден да имам нужда да поговоря с някого, да споделя, да дам или приема съвет и да няма кой да ме слуша. Благодарна съм на съдбата, че край мен винаги е имало хора, които да ме чуят. Опитвам се и аз да слушам другите, за да мога доколкото е възможно да бъда от полза. Щастлива съм, че независимо от постиженията, постовете и позициите си, никога не съм усещала хората да се боят да си кажат мнението пред или за мен.

Аз искам да ме разбират и да създавам. Иначе съществуванието е скучно и безмислено. Всеки човек трябва да остави нещо след себе си – познание, последователи, развитие – така се усъвършенства битието ни и така се удължава животът ни. Искам да не ми пречат да осъществявам целите си. В по-тесен смисъл искам повече хора да се стремят към самоусъвършенстване, но в полза на другите. И последно искам все повече колеги да оценяват ролята на отборната дейност в нашата професия.

Обичам повече, отколкото мога да изразя, децата и семейството си. Готова съм да зарежа всичко важно, когато някой от тях се нуждае от мен. Готова съм да не се натрапвам изобщо в тяхното ежедневие, колкото и да искам понякога да ги имам за себе си. Но това не е изненадващо – като медик съм наясно, че от гледна точка на природата нищо няма смисъл освен възпроизводството, както и че без грижата за човешките деца нямаше да има прогресивно човечество. В този смисъл горещо обичам педиатрията.