Моногенни форми на затлъстяване – диагностични критерии и значение за педиатричната практика

С. Галчева, дм

Катедра по педиатрия и медицинска генетика, МУ – Варна

Затлъстяването е хронично състояние, свързано с нарушен баланс между енергийния внос и разход в човешкия организъм, който възниква под въздействието на редица генетични фактори и влияния на околната среда. Безспорно генетичните фактори са важна и значима част от епидемиологията на детското затлъстяване, като те са отговорни за около 50-90% от вариациите в индекса на телесна маса и натрупването на масти под влияние на повишен хранителен прием.

Повечето гени, обуславящи предразположението към затлъстяване, все още не са напълно установени. Въпреки това в литературата са описани няколко форми на моногенно затлъстяване, резултат от мутацията или липсата на един определен ген, които се срещат сравнително рядко в клиничната практика и се характеризират с развитието на високостепенно затлъстяване още в кърмаческа или ранна детска възраст.

Познатите до момента форми на моногенно затлъстяване (несиндромно и синдромно) могат да се разпределят в 3 основни групи, представени в табл. 1, като по-подробно са разгледани първите две групи.

Таблица 1. Характеристика на основните форми на моногенно затлъстяване

Проучванията върху моногенните форми на затлъстяване показват, че:

–        на тях се падат по-малко от 5% от случаите с тежко затлъстяване;

–        необходимо е по-задълбочено изучаване на подлежащите патогенетични механизми с цел разработването на успешни лечебни практики;

–        за момента никъде по света не се прилага рутинно генетично изследване за доказването им;

–        липсата на специфично лечение към момента обуславя объркването и несигурността на лекарите в подхода им към пациентите.

Макар че засега няма директна полза от установяване на конкретната причина, при случаи на екстремно затлъстяване в клиничната практика лекарите трябва да търсят целенасочено анамнеза за хиперфагия, ранно начало на заболяването, фамилност, както и други клинични прояви като хипогонадизъм, тежък хиперинсулинизъм, отклонения в развитието. Дори и при съмнение за такива допускането за налична мутация изисква допълнителни активни усилия за хранителна рестрикция и превенция на по-нататъшно натрупване на масти. Така се повишава способността да идентифицираме рисковите гени за комплексни състояния с високостепенно затлъстяване, което би повишило познанието за патофизиологията им и би довело до развитие на по-рационални методи за лечение на затлъстяването.

Библиография

1. Farooqi, I. S. et al. Beneficial effects of leptin on obesity, T cell hyporesponsiveness, and neuroendocrine/metabolic dysfunction of human congenital leptin deficiency. – J. Clin. Invest., 110, 2002, N 8, 1093–1103.

2. Clement, K. et al. A mutation in the human leptin receptor gene causes obesity and pituitary dysfunction. – Nature, 392, 1998, N 6674, 398–401.

3. Farooqi, I. S. et al. Heterozygosity for a POMC-null mutation and increased obesity risk in humans. – Diabetes, 55, 2006, N 9, 2549–2553.

4. Jackson, R. S. et al. Obesity and impaired prohormone processing associated with mutations in the human prohormone convertase 1 gene. – Nat. Genet., 16, 1997, N 3, 303–306.

5. Hainerova, I. Melanocortin 4 receptor mutations in obese Czech children: studies of prevalence, phenotype development, weight reduction response, and functional analysis. – J. Clin. Endocrinol. Metab., 92, 2007, N 9, 3689–3696.

6. Faivre, L. et al. Deletion of the SIM1 gene (6q16.2) in a patient with a Prader-Willi-like phenotype. – J. Med. Genet. 39, 2002, N 8, 594–596.

7. Gray, J. et al. Hyperphagia, severe obesity, impaired cognitive function, and hyperactivity associated with functional loss of one copy of the brain-derived neurotrophic factor (BDNF) gene. – Diabetes, 55, 2006, N 12, 3366–3371.

8. Gray, J. et al. Functional characterization of human NTRK2 mutations identified in patients with severe early-onset obesity. – Int. J. Obes. (London), 31, 2007, N 2, 359–364.