Доц. Лъчезар Маринов: “Добра медицина се прави с достатъчно средства”

Доц. Лъчезар Радославов Маринов, дм, завършва медицина във ВМИ – Варна през 1980 г. Започва работа по разпределение като ординатор в Детско отделение на Окръжна болница – Силистра. През 1982 г. след успешно издържан конкурс е назначен за асистент в Катедрата по педиатрия на ВМИ – Варна. Придобива специалност по детски болести през 1987 г. и специалност по детска ревмокардиология през 1992 г. Преминава последователно през академичните звания асистент (1982-1987), старши асистент (1987-1993), главен асистент (1993-2009). През 2003 г. след защита на дисертационен труд на тема “Първична артериална хипертония при юноши от град Варна на възраст от 14 до 18 години (клинико-епидемиологични проучвания)” придобива образователната и научна степен „Доктор“. От 2010 г. е доцент в Катедрата по педиатрия и медицинска генетика на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Доц. Маринов е специализирал по програма TEMPUS през 1997 г. в Университета „Пиер и Мари Кюри“, Париж VІ и през 1999 г. в Университета „Рене Декарт“ – Париж V – Франция.

Има над 150 публикации и участия в различни национални и международни научни форуми. Член е на Българския лекарски съюз, Българската педиатрична асоциация, Съюз на учените в България – клон Варна, Дружеството на кардиолозите в България, Асоциацията на детските кардиолози, Българската лига по хипертония, Българската асоциация по ултразвук в медицината, Републиканското научно дружество по ревматология, European Society of Hypertension (ESH), European Society of Cardiology (ESC).

Доц. Маринов е републикански консултант по педиатрия и детска кардиология.

Как минава Вашият ден?

Денят минава неусетно, на един дъх. Сутринта започва с чаша кафе, бърз преглед на предстоящото за деня, подреждане на приоритетите в колата и на път за болницата. Много бързо се изнизват часовете, дните, седмиците… Осъзнавам, че почти цялото ми време е свързано с работата. В семейството всички сме медици, така че срещам разбиране в това отношение. За съжаление не остава много свободно време, но все пак открадвам малко за семейството и за срещи с приятели.

Какви качества трябва да притежава добрият лекар според Вас?

На първо място да бъде добър човек. Лекарят трябва да бъде личност с висок интелект, широка обща и медицинска култура, да бъде логичен. Да притежава висок професионализъм, колегиалност и търпение, да бъде позитивен. Не на последно място да има индивидуален подход, да умее да предразположи болното дете и родителите, да спечели доверието им.

Какво бихте променили в системата на здравеопазването у нас?

Проблемите са много. С годините се натрупват все повече, така че е много трудно да се каже откъде да се започне. На първо място здравеопазването се нуждае от нова нормативна уредба, от адекватно финансиране – най-бедната в ЕС страна с най-ниски здравни вноски – как да има достатъчно средства. Всеизвестно е, че добра медицина се прави с достатъчно средства. Митът за „безплатното здравеопазване“ отдавна трябваше да бъде забравен. И все пак това, което може и трябва да се направи още сега, е да се даде приоритет на майчиното и детското здравеопазване. Бъдещето на една нация зависи от здравето на нейните деца.

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към Вашата специалност?

Да! Има чудесни български лекари, които за съжаление не са оценени достатъчно. Общественото доверие към лекарското съсловие в момента е незадоволително. Не малък дял за това отношение имаме и ние с някои некомпетентни и не дотам морални прояви. Макар и единични, такива случаи се преекспонират в публичното пространство и респектът към българският лекар все повече пада. Не малка част от тези добри лекари, не виждайки перспектива за по-добро развитие, напускат страната и отиват там, където са добре приети и оценени по достойнство.

За съжаление в последните години педиатрията е в рубриката на не толкова „престижните“ медицински специалности. И въпреки това има млади колеги, които с много любов и ентусиазъм поемат трудния път на педиатъра в сегашните условия.

Бихте ли изброили три неща, които обичате да правите?

Повече от три са нещата, които обичам да правя. Ако трябва да конкретизирам в свободното време, на първо място са вечерите у дома със семейството или пред компютъра – среща в Skype с някое от децата, когато не са у дома, да споделим впечатленията и преживяванията от изминалия ден. Второто е хубава книга или филм, които разтоварват и зареждат за следващия ден. При повече свободно време – пътуване и срещи с приятели и интересни събеседници.