Детско спешно отделение, УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, брой 5/2014

С. Атанасова и проф. Т. Шмилев

УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив

Спешно състояние е всяко внезапно или остро възникнало състояние, нарушаващо виталните функции на организма и водещо до смърт или трайно и тежко увреждане на организма. Тези случаи изискват незабавна намеса на подготвени лица, които започват и провеждат КПР и осигуряват поддръжка на виталните функции до точната диагноза, което дава възможности за лечение на заболяването. „Спешността“ в детска възраст е разширено понятие заради бързата еволюция на симптоматиката, определена от АФО на детския организъм. Динамиката на болестните процеси и нуждата от своевременна и подходяща медицинска помощ налагат създаване на структури в системата на здравеопазването, чиито специалисти при минимум от изследвания реализират нужните спешни терапевтични мероприятия.

Такава беше обосновката през 1998 г., когато в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив се създаде Детско спешно отделение (ДСО) към регионалния ЦСМП, единствено по рода си и сега за нашата страна. Целта бе то да оказва спешна медицинска помощ на децата на възраст до 18 год., нуждаещи се от такава, независимо от местоживеенето им. Пациентите се насочват към отделението от всички медицински структури (ОПЛ, екипи на ЦСМП, ДКЦ и други извънболнични структури), но могат да потърсят помощ и сами. Беше предвидено дежурен екип да посещава и спешно болни деца в домашна обстановка, но впоследствие тази задача отпадна и изпълнението й беше поето от екипите на ЦСМП.

През 2007 г. МЗ извърши промени в системата на спешната помощ и спешните отделения преминаха на подчинение от центровете за спешна медицинска помощ към областните МБАЛ и УМБАЛ. Преструктурирането беше извършено с Наредба № 29, определяща изискванията, на които да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на заведенията за болнична помощ. Така трябваше да се постигне по-качествено и ефективно лечение на пациентите и да се подобри обслужването при спешни състояния. Сега ДСО е структурно звено от СО на УМБАЛ „Св. Георги и е ситуирано в сградата на Университетската клиника по педиатрия.

ДСО извършва следните дейности:

• 24 часа безотказно обслужва деца от 0 до 18 год., насочени от ОПЛ, екипите на ЦСМП и други здравни заведения или доведени от родителите.
• В отделението се извършват преглед, минимум инструментални и лабораторни изследвания, КПР и други спешни манипулации на нуждаещите се.
• Болните могат да престоят в отделението до 12 часа и след изследвания и консултации се решава дали ще се лекуват амбулаторно, или ще се хоспитализират в детска клиника или друго болнично звено.
• Реализира консултативна дейност по спешност за нуждаещите се пациенти, с клиниките на територията на УМБАЛ (УНГ, детска хирургия, неврохирургия и др.).

Организация на работата

В ДСО работят 7 педиатри със специалност, 7 медицински специалисти и 5 санитари. На всеки 12 часа дежури екип (лекар, сестра и санитар), през почивни и празнични дни работят по два екипа. Отделението разполага с реанимационна зала, кабинет за прегледи и стая за почивка. Оборудвано е с апаратура по стандарт за работа в условия на спешност. От голямо значение е колаборацията с Детска клиника – разчита се на консултативната помощ при трудни случаи и непосредствена помощ при извънредни ситуации. Клиниката и болницата денонощно предоставят възможности за спешни образни, лабораторни и инструментални изследвания и за хоспитацизация на нуждаещите се от това.

Медико-статистически данни

Особености в работата на ДСО:

• Висок дял (60%) на неотложните прегледи. Това се определя от дисонанса между медицинската и пациентската оценка на едно състояние като „спешно” или „неотложно” и от липсата на други звена в града, оказващи педиатрична помощ през голяма част от денонощието, особено през почивни дни.
• Спешните състояния са най-чести при заболявания на дихателната система – респираторни инфекции у кърмачетата, астматичен статус, псевдокруп, бронхиолит, пневмонии и усложненията им.
• Голям е делът на спешните неврологични състояния: гърчове, епистатус и нарушено съзнание.
• Чести са дехидратационните състояния при остри храносмилателни разстройства.
• Метаболитни и електролитни нарушения – диабетна кетоацидоза, хипогликемии, хипокалциемия.
• Около 1% е делът на острите отравяния – отделението е единственото място за първа помощ на децата с тази патология от града и близките села.
• Не е малък делът на вторичните прегледи – към 10% от преминалите деца, най-често при повторна спешна ситуация в хода на същото заболяване.

Тази структура на спешността обуславя най-често провежданите манипулации: инхалации, венозни и мускулни манипулации, краткотрайна рехидратация, стомашни промивки, кардио-пулмонална ресусцитация.

От 2007 г. се наблюдава нарастване на прегледите за сметка на неотложните случаи. При създаването си ДСО е обслужвало средно 700-800 деца месечно, през последната година броят на прегледаните за 1 месец е над 2000. Това означава около 70 деца дневно, 3 – на час, като разпределението им в денонощието е доста неравномерно. Върховото натоварване обикновено е от 18.00 до 01.00 часа и през почивни и празнични дни. Това наложи работа на два екипа през посоченото време.

Относително постоянен е броят на хоспитализираните чрез отделението – средно към 170-180 деца месечно. Това потвърждава констатацията, че се увеличават обслужените деца, нуждаещи се от неотложна амулаторна помощ, а не патологията, която изисква спешна диагностика и лечение, вкл. хоспитализация. Причините са следните:

• Отказ или невъзможност пациентите да открият и бъдат обслужени от ОПЛ или специалисти от извънболничната помощ.
• Непълноценно функциониращи, дори липса на звена за неотложна медицинска помощ, които покриват практиките на ОПЛ извън работното време. Пренебрегва се разяснителната работа в тази насока сред населението.
• Не без значение са слабостите във финансирането на дейностите в здравеопазването и специално липсата на диференцирано заплащане при обслужването на тези пациенти, вкл. и прегледаните не по предназначение.

Нарастването на пациентопотока за сметка на неотложните и другите случаи създава напрежение в работата на персонала по следните причини:

• За да се покрие общественото понятие за спешност с медицинско понятие за спешност, трябва да бъде извършен преглед. Затова ДСО няма право да връща деца.
• Спешните по медицински стандарт деца отнемат повече време за обслужване. Необходими са бърза диагностика и овладяване на симптоматиката, която е животозастрашаваща. Това отнема понякога часове и налага останалите деца да чакат. Създават се условия за конфликти, които не са от полза нито за екипа, нито за пациентите.

Обсъждане

Целта на ДСО е да се ускорят диагностиката и лечението на пациентите, като приоритет имат спешните случаи и децата в тежко моментно състояние. Изпълнението ù е свързано с ясна цялостна концепция за диагностично-консултативната и лечебната дейност в условия на спешност. Смятаме, че такъв тип структури като нашето ДСО, базирани към големите многопрофилни болници, с възможности за денонощна лабораторна, образна и инструментална диагностика и консултативна дейност са от изключително значение, за да се реализира своевременна, отговаряща на съвременните изисквания спешна медицинска помощ за децата.

Изводи

1. ДСО е важна част от структурата на всяка голяма болница и трябва да функционира в тясна колаборация и непосредственото методично ръководство на педиатричното стационарно звено.
2. Наложително е създаването на кабинети за неотложна медицинска помощ към общинските болници и диагностично-консултативните центрове. Това ще даде възможност да се отбременят спешните центрове, за да реализират същинската си дейност.
3. Необходима е широка разяснителна дейност за преодоляване на дисонанса между медицинската и пациентската оценка на понятията „спешно” и „неотложно”.