Проф. Огнян Бранков: “Детският хирург трябва да има душата на дете”
Проф. Огнян Георгиев Бранков завършва Немска езикова гимназия в София (1965) и специалността медицина в МФ – София през 1972 г. Постъпва на работа в Секцията по детска хирургия на болницата „Н. И. Пирогов” в началото на 1976 г. Придобива специалност по обща хирургия (1980) и по детска хирургия (1982). Има още три специалности – по гръдна хирургия, спешна медицина и организация на здравеопазването.
Доцент по детска хирургия от 1994 г., професор – от 2007 г. През 2000-2001 г. проф. Бранков оглавява Катедрата по детска хирургия към МУ – София, на база болница „Пирогов”. От месец юни 2004 г. до 1 април 2013 г. е ръководител на Секцията по детска хирургия на МБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.
Главен републикански специалист от 2005 до 2013 г.
Специализира в Берлин и Лайпциг (1986), Москва (1987), Виена и Брюксел (1988) и в САЩ (Бостън и Ню Йорк) (1998).
Проф. Бранков е водещ детски хирург в областта на гръдната и коремната хирургия. Автор е на над 100 научни публикации, отпечатани в български и международни списания и сборници. Съавтор в 5 учебника по хирургия, издадени в България, както и един учебник на английски език, издаден в Springer. Участник в над 40 конгреса в чужбина и над 90 в България. Носител е на много отличия, награди и дипломи, между които почетен знак „Български лекар“ – 2005 г., почетен знак на БЛС – 2006 г., и „Медик на годината“ – 2009 г.
От 2000 до 2014 г. е председател на Научно дружество по детска хирургия. Заместник-председател е на „Националния съсловен съюз на лекарите хирурзи“ (2002–2012). Член е на Европейската асоциация на детските хирурзи, почетен член на Румънската академия по детска хирургия и асоцииран член на UEMS.
В момента работи в Първа хирургична клиника, МБАЛ „Токуда Болница София”.
Как минава Вашият ден?
Моят дневен ред рязко се промени след 1 април миналата година. Преди това почти 40 години сутрин рано отивах в болницата „Пирогов”, където изминах всички йерархични стъпала в детската хирургия. Последните 10–12 години там моите отговорности нарастваха, увеличаваха се обемът на работата, административните задължения, преподаването и научната дейност. Заедно с тях се натрупваха напрежение и умора, понякога даже стигах до емоционален срив.
Сега вече 9 месеца съм част от прекрасния хирургичен екип в Токуда Болница. Моите пациенти от цяла България ме последваха там. Оперирам почти всеки ден, на обяд преглеждам в детския център. Чувствам се спокоен и удовлетворен от моето ежедневие. Просто вече ми беше дошло време да намаля скоростта и да „успокоя топката”.
Какви качества трябва да притежава добрият лекар според Вас?
Добрият лекар трябва да има положително излъчване, да внушава доверие и същевременно с това – респект. Да приема професията си като своя мисия и съдба. Да има открито сърце, възвишена душа и чисти помисли. Да поставя на първо място интересите на болния и да спазва античния принцип “Primum non nocere”. Да бъде сърдечен с колегите и да почита своите учители.
А за да бъдеш детски хирург, трябва да имаш душата на дете и да разбираш проникновено детската душа. Да приемаш твоя малък пациент като равностоен партньор, а към родителите да се отнасяш с внимание и съпричастност.
Какво бихте променили в системата на здравеопазването у нас?
Нещата за промяна са толкова много, че 7 правителства не успяха да се справят. Мога да синтезирам нещата така: 1. Усъвършенстване обучението и специализацията на младите лекари. 2. Подобряване материалната и техническата база на болничните заведения. 3. Увеличаване приходите на здравните работници. Механизмите за постигането на тези цели са политически и икономически, т.е. те са в ръцете на народните избраници.
Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към Вашата специалност?
Университетът не създава обучени специалисти – те стават такива в практиката. Обучението – лекции, упражнения, изпити – е средство за постигане на целта. А тя се постига с много труд, себеотдаване и непрекъсната квалификация. Особено важно е да попаднеш на добър наставник. Към професията на хирурга, в частност на детския хирург, винаги е имало голям интерес. Но напоследък младите търсят своето осъществяване в чужбина.
Бихте ли изброили три неща, които обичате да правите?
Да се наслаждавам на живота и на работата си.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието