Проф. П. Димитров

Национален център по обществено здраве и анализи – София

 

Хроничните незаразни болести (ХНБ), сред които сърдечно-съдовите, злокачествените, диабетът и хроничните респираторни заболявания, са причина за 60% от всички смъртни случаи в световен мащаб, 80% от които са в държавите с ниски и средни доходи. ХНБ се причиняват основно от предотвратими рискови фактори като употреба на тютюн, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене, ниска физическа активност. В България са причина за над 80% от смъртните случаи. Водещи са болестите на органите на кръвообращението с 67.5%, следвани от злокачествените новообразувания с 16.4% и др.

Стратегии за борба с ХНБ

Практиката показва, че редуцирането на основните рискови фактори води до намаляване на смъртността и заболяемостта от ХНБ, съответно и на тяхното бреме за обществото. Най-ефективният път за постигане на тази цел е профилактиката (превенцията) в рамките на програми за общи координирани (интегрирани) подходи и действия за намаляване нивото на факторите на риска, ранна диагностика, лечение и рехабилитация на заболелите и осигуряване на здравословна среда за живот.

За да се справят обществата с нарастващата епидемия от ХНБ, на глобално и национално ниво са разработени редица политики и стратегии, насочени към превенцията и контрола им. Най-важните на глобално ниво са Глобална стратегия за превенция и контрол на ХНБ, Европейска стратегия за превенция и контрол на ХНБ, Програма на СЗО – СИНДИ; на национално ниво: Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето (2002-2005 и 2007-2010), Национален план за действие „Храни и хранене” 2005-2010, Програма СИНДИ – България, Национална програма за превенция на ХНБ 2013-2020.

 

Глобални политики и стратегии за борба с ХНБ

 

Глобална стратегия за превенция и контрол на ХНБ

Приета е на Световната здравна асамблея с резолюция A53/14 на 22.03.2000 [1]. Целта е да се подкрепят държавите в техните усилия за намаляване на заболяемостта, уврежданията и преждевременната смъртност, дължащи се на ХНБ. Стратегията има следните основни задачи:

• да се състави карта на възникващите епидемии от ХНБ и да се анализират социалните, икономическите, поведенческите и политическите фактори със специално внимание към бедните и към лицата в неравностойно положение с цел да предостави насоки за политически, законови и финансови мерки, свързани с развитието на среда, която спомага за контрол и превенция на ХНБ;
• да се намали нивото на експозиция на населението от общите рискови фактори за ХНБ, а именно употреба на тютюн, злоупотреба с алкохол, нездравословен начин на хранене и ниска физическа активност, както и техните детерминанти;
• да се разработят нормативи и насоки за икономически ефективни мерки за укрепване на здравните грижи за лица с ХНБ, като се дава приоритет на сърдечно-съдовите, злокачествените заболявания, диабета и хроничните болести на дихателните пътища.

Глобалната стратегия съдържа няколко основни компонента – надзор, промоция на здраве и превенция, иновации в здравеопазването и управлението на здравния сектор, осигуряване на икономически ефективни и справедливи интервенции за управлението на ХНБ.

Към Глобалната стратегия е разработен план за действие, който е одобрен през 2008 г. от Световната здравна асамблея с решение WHA61.141.

 

Европейска стратегия за превенция и контрол на ХНБ

Стратегията е подкрепена от 53 страни членки на Европейския регион на СЗО през септември 2006 на 56-ата сесия на Регионалния комитет на Европа. Тя насърчава цялостен и интегриран подход към ХНБ, който едновременно: подкрепя програмите на популационно ниво за промоция на здраве и профилактика на болестите; активно се насочва към групи от населението и към лица с висок риск; максимизира покритието на населението с ефективно лечение и грижи, системно интегрира политиките и действията за намаляване на неравенствата в здравеопазването.

Цел на стратегията

Да се предотврати преждевременната смъртност и значително да се намали заболяемостта от ХНБ, да се подобри качеството на живот и да се достигне по-сравнима продължителност на живота в добро здраве между страните членки в Европа.

Задачи на стратегията

Да се комбинират интегрирани действия, насочени към рисковите фактори и техните детерминанти, и да се укрепят здравните системи в посока подобряване на превенцията и контрола на ХНБ.

Шест ключови послания определят действията на стратегията:

• Превенцията през целия живот е ефективна мярка и трябва да се разглежда като инвестиция в здравето и развитието.
• Обществото да създаде среда, подкрепяща здравето, като по този начин способства за по-лесен избор на здравословен начин на живот.
• Здравеопазването и медицинските услуги следва да бъдат “пренастроени” така, че да отговарят на настоящото бреме на болестите и
  да увеличат възможностите за промоция на здравето.
• На хората да бъдат предоставени правомощия за промотиране на собственото им здраве, да общуват ефективно с изпълнителите на здравни услуги и да бъдат активни партньори в управлението на тяхното заболяване.
• Универсалният достъп до промоцията на здравето и до здравни услуги, профилактиката на болестите са от основно значение за постигането
  на равнопоставеност в здравеопазването.
• Правителствата на всички нива са отговорни за изграждане на стабилни публични политики и осигуряване на действия във всички сектори.

 

Програма на СЗО – СИНДИ

„Интервенционна програма за интегрирана профилактика на ХНБ“

Поставя своето начало през 1980 г. с подготвителни срещи между страните членки на Европейския регион на СЗО. Впоследствие е подписано споразумение с Регионалния офис на СЗО за Европа за начало на изпълнението на програмата. Протоколът и насоките за развитие на програмата са подготвени и публикувани през 1987 г. По-късно СИНДИ се превръща в един от най-големите европейски проекти за съвместни интегрирани действия за превенция на ХНБ и подобряване здравето на населението в Европейския регион на СЗО.

Стратегическата цел на СИНДИ е подобряване здравето на популациите чрез намаляване на смъртността и болестността от главните ХНБ чрез интегрирана, интервенционна програма за профилактика на болестите и промоция на здравето.

Основната цел е едновременното намаляване на общите фактори на риска за главните ХНБ:

– тютюнопушене;

– нездравословно хранене;

– злоупотреба с алкохол;

– ниска физическа активност;

– психосоциален стрес.

Ударението се поставя върху първичната профилактика и промоцията на здраве.

 

Глобален план за действие за превенция и контрол на ХНБ 2013-2020

Приет е на 66-ата Световна здравна асамблея (20–28.05.2013). Той има за цел да се намали предотвратимата тежест на заболяемостта, смъртността и инвалидността от ХНБ с помощта на многосекторни съвместни действия и сътрудничество на национално, регионално и глобално нива, така че населението да достигне най-високите възможни стандарти на здравето и производителността.

Обединяващи принципи на плана

Насочени са към създаване на подход за действия през целия живот, овластяване на хората и общностите, изработване на стратегии, основани на доказателства, универсални здравни покрития, управление на потенциални конфликти на интереси, подход за защита на човешките права, подход за равнопоставеност на действията, национални действия и международно сътрудничество и солидарност.

Цели на плана

Да се засили приоритетът за превенцията и контрола на незаразните болести в глобален, регионален и национален план и приоритетът на международно договорените цели за развитие чрез засилено международно сътрудничество и застъпничество; да се укрепят националният капацитет, лидерството, управлението, многосекторните действия и партньорства за ускоряване и подобряване на отговорите на всяка отделна страна за превенцията и контрола на незаразните болести; да се редуцират модифицируемите рискови фактори за незаразните болести и свързаните с тях социални детерминанти чрез създаването на среда, промотираща здравето; да се засилят и да се ориентират здравните системи по посока превенция и контрол на ХНБ и техните социални детерминанти чрез първичната медицинска помощ и всеобхватно здравно покритие; да се насърчава и подкрепя националният капацитет за висококачествена научноизследователска и развойна дейност, насочена към превенция и контрол на незаразните болести; да се мониторират тенденциите и детерминантите на незаразните болести, както и да се оценяват превенцията и контролът им.

 

Национални политики и стратегии за борба с ХНБ

До 2010 г. в България съществуваха и се реализираха дейности по програма СИНДИ и по национални програми, насочени към някои от основните рискови фактори – тютюнопушене, храни и хранене.

 

Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето (2002-2005 и 2007-2010)

Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето в Р България 2007-2010 г. е продължение на едноименната програма, приета с Решение № 15 на МС от 14.01.2002 г. Тя е създадена в съответствие с Препоръка 2003/54/ЕС за предотвратяване на тютюнопушенето и за инициативи за подобряване на контрола върху тютюна, както и в съответствие с Европейската стратегия за контрол на тютюна на СЗО и Рамковата конвенция за контрол на тютюна.

Основни оперативни цели на програмата:

–          осъществяване на системна национална политика, насочена към ограничаване на тютюнопушенето чрез прилагане на законодателни, административни и обществени мерки;

–          намаляване на търсенето на тютюневите изделия; постепенно намаляване на тютюнопушенето, особено сред подрастващите; ограничаване тютюнопушенето на обществени места и създаване на среда без тютюнев дим на работните места;

–          намаляване на толерантността и създаване на нетърпимост към тютюнопушенето сред обществото.

 

Национален план за действие „Храни и хранене” 2005-2010 г.

Приет е с Протокол № 34.1 на МС от 18.08.2005 г. В плана се подчертава, че нарушенията в хранителния статус, заболяванията, свързани с небалансирано хранене, производството и предлагането на некачествени храни, както и замърсяването на хранителните продукти с биологични и химични агенти, които се наблюдават в нашата страна, могат да бъдат предотвратени само чрез прилагането на единна координирана, многосекторна национална хранителна политика.

 

Програма СИНДИ – България

България е една от страните основателки на СИНДИ. Включва се в програмата през 1985 г. в рамките на сътрудничеството между МЗ и СЗО с място на изпълнение – бившите окръзи В. Търново, Габрово, Стара Загора и Сливен. През 1999 г. МЗ утвърждава общата рамка на СИНДИ за периода до 2010 г. След 2000 г. се разгръщат и интервенционните мероприятия за промоция на здраве и ограничаване факторите на риска за най-честите болести в зоните.

Основни стратегии на програмата

Насочени са към: здравно образование на населението за контрол на основните фактори на риска за здравето и ХНБ; изграждане на капацитет за работа у медицинските специалисти и партньорите по програмата; участие на общностите и институциите в дейностите по програмата; разработка на ръководни принципи и ръководства за добра практика на професионалистите и партньорите и информационни материали за населението.

В рамките на СИНДИ се разви подпрограмата “Здрави деца в здрави семейства” – детската компонента на СИНДИ.

Стратегиите за постигане на целите в рамките на програмата са:

– повишаване нивото на здравни знания и изграждане на умения у децата за опазване на личното здраве и практикуване на здравословен начин на живот;

– активизиране ролята на семейството в изграждането на поведение за здраве у децата; – изграждане на капацитет за профилактика у професионалистите и партньорите, както и единен подход към възникналите проблеми;

– разработване на ръководства и ръководни принципи за утвърждаване на здравословни практики;

– мобилизиране на училищната общност и други обществени структури за дейности по изграждане на поведение у децата, укрепващо здравето, в училищата и семействата;

– изграждане на здравословна училищна среда, съдействаща промоция на здравето;

– създаване на база данни за здравното състояние на детското население;

– мониторинг на промените в начина на живот, изследвания и оценка.

 

Национална програма за превенция на ХНБ 2013-2020 г.

На 11.09.2013 г. МС на Р България прие Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2013-2020 г., основната цел на която е редуциране нивото на общите за ХНБ, най-често срещани рискови фактори: поведенчески, биологични и психосоциални, чрез намаляване разпространението на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност. Проектът на програмата е разработен, след като е взето решение вместо програми по отделните рискови фактори (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене, ниска физическа активност), които са общи за основните ХНБ, да се разработи единна, интегрирана програма. Програмата е разработена основно на базата на Глобалната стратегия, на Европейската стратегия и на Програма СИНДИ на СЗО, която успешно си изпълняваше в България. Поставените цели и индикатори са в основната си част в съответствие с тези в международните документи, като някои от тях са съобразени с националните специфични условия.

Стратегическата цел на програмата е да се подобри здравето на населението и да се повиши качеството на живота чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболяемост и последствията за здравето (инвалидизация) от основните ХНБ (сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести, диабет), свързани с рисковите фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословен модел на хранене и ниска физическа активност.

Oсновна цел на програмата

Осъществяване на системна национална политика за:

a) редуциране нивото на общите за ХНБ най-често срещани рискови фактори – поведенчески, биологични, психосоциални, чрез намаляване разпространението на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност;

б) ранна диагностика на основните ХНБ.

Програмата предвижда реализиране на дейности по промоция на здраве, профилактика на болестите, прилагане на модули за интервенция за намаляване факторите на риска, укрепване капацитета на първичната здравна помощ по посока на превенцията и ранната диагностика на основните ХНБ, междусекторно сътрудничество чрез развитие на координирани, съвместни дейности за здраве между обществените сектори, формиране на междусекторни съвети, работни групи и др. Програмата има ясно поставени измерими цели в областта на рисковите фактори и на превенцията на основните ХНБ, определени са индикатори за мониторинг и оценка на програмата. Приемането на Програмата за превенция и контрол на ХНБ и нейното последващо реализиране в страната постави България сред страните в Европа, които имат разработени такива програми. Изпълнението й е изключително важно, тъй като нашата страна е с едни от най-високите в Европа показатели за разпространение на основните ХНБ и съответно с високо разпространение на основните рискови фактори.

 

Библиографията е на разположение в редакцията.