Повишаване на имунизационното покритие сред уязвимите общности и ролята на здравния медиатор

Със съдействието на Национална мрежа за децата

България е сред европейските държави, които поддържат традиционно високо имунизационно покритие с ваксините по задължителния имунизационен календар. Според официалните данни за последните 5 години 95-96% от подлежащите на имунизация действително се имунизират, което е гаранция за това, че населението е защитено от редица ваксинопредотвратими заболявания.

Епидемия от морбили в България

Връхлетялата Европа и страната ни епидемия от морбили през 2009-2010 г. беше знак за съществуването на недооценени до момента фактори и даде повод да бъдат поставени редица въпроси – как имунизационните програми да достигат по-добре до децата, които имат затруднен достъп до лекарска помощ, кои и какви са родителите, отказващи имунизация за децата си, и как да се комуникира по-ефективно с тях.

В същото време Световната здравна организация (СЗО) и Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC) си поставиха амбициозната цел ваксинопредотвратимите заболявания морбили и рубеола да бъдат елиминирани до края на 2015 г. в Европа. Това предизвикателство още повече засили и без това съществуващата необходимост да се работи усилено с най-уязвимите групи.

Данните в България сочат, че епидемията от морбили засегна основно жители на компактни ромски квартали, в които „джобовете“ от неимунно насление допринесоха за бързото разпространение на болестта. За успешното овладяване на епидемията в България един от решаващите фактори се оказаха здравните медиатори, които бяха включени в безпрецедентно до момента партньорство между държавата, неправителствения сектор и бизнеса. През 2010 г. хиляди деца в ромските квартали на България получиха извънредни имунизации срещу морбили, направени от екипите на Регионалните здравни инспекции и организирани със съдействието на местните здравни медиатори, които проведоха мащабна разяснителна кампания сред родителите. През 2011 г. подобна превантивна имунизационна кампания срещу полиомиелит отново беше проведена в цялата страна.  

Професията „здравен медиатор“

Професията „здравен медиатор“ навлиза в България още през 2001 г. като пилотна проектна дейност с обучаването и назначаването на първите пет здравни медиатори в ромския квартал на Кюстендил. През годините професията се развива до държавна политика и от 2007 г. до момента здравните медиатори, финансирани от държавния бюджет, работят към общините, като всяка година техният брой се увеличава. През 2014 г. над 150 здравни медиатори работят в около 90 общини.

Здравният медиатор е посредник, който улеснява достъпа на хора от уязвими групи до здравни и социални услуги. Медиаторът може да бъде мъж или жена и задължително принадлежи към местната уязвима общност, като говори езика на общността (ромски, турски или др.) и се ползва с доверието на хората. Сред основните задачи в длъжностната характеристика на здравния медиатор е тясното сътрудничество с местните медицински специалисти и ангажимента да съдейства за поддържане на високо имунизационно покритие сред общността – чрез предоставяне на адекватна здравна информация на родителите, съдействие на общопрактикуващия лекар за издирване на деца, неявили се за поставяне на имунизация, придружаване на родители и деца до кабинета на медицинския специалист, сътрудничество с Регионалните здравни инспекции в кампании за извънредни имунизации.

„Да поговорим за предпазване от болести“

В края на 2012 г. Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC) фокусира вниманието си върху необходимостта от подобряване на диалога с т. нар. труднодостъпни (за имунизации) групи от населението в няколко европейски държави – България, Унгария, Румъния и Чехия. В четирите държави бяха преведени и културно адаптирани два практически ориентирани материала, насочени към здравни специалисти, здравни медиатори и родители – Практическо ръководство „Да поговорим за предпазване от болести – Как да повишим броя на детските имунизации“ и помагало, което по опростен нагледен начин запознава родителите с ваксинопредотвратимите заболявания, безопасността на ваксините, дава отговори на най-често задаваните от тях въпроси.

В първата си част “Практическото ръководство за здравни специалисти” представя гледната точка към имунизациите на различни групи от хора и специалисти, които са формулирали своите „съвети“ към лекарите за това как да бъдат по-убедителни, говорейки за задължителните имунизации – гледната точка на родителите/баба/дядо, на експерта по социален маркетинг и здравна промоция, на епидемиолога и здравния работник, на т. нар. „труднодостъпни“ групи от населението. Втората част предоставя на здравния специалист ясни аргументи защо имунизациите са важни, както и полезна информация в помощ на разговорите с родители. 

Успешната работа по културната адаптация на материалите в България и добре развитата в цялата страна мрежа от здравни медиатори станаха причина Европейският център за контрол на заболяванията да избере България за работа по втори пилотен проект, който започна в края на 2013 г. Практическото ръководство и помагалото бяха предоставени за ползване от медицински специалисти (ОПЛ, педиатри, медицински сестри, фелдшери, специалисти от РЗИ) и здравни медиатори в три населени места – Благоевград, Самоков и с. Ковачево. Здравните медиатори проведоха редица информационни беседи с родители от ромските общности и разпространиха сред семействата имунизационни календари с атрактивен дизайн, които се залепват на стената вкъщи, така че винаги да са пред очите на родителите. Имунизираните деца получаваха цветни значки „Аз съм защитен“  като част от кампания за поощряване на имунизацията като социална норма.

Проведеното в рамките на проекта проучване сред медицинските специалисти, здравните медиатори и местните ромски общности хвърли светлина върху наличните проблеми пред осигуряването на висок имунизационен обхват сред уязвимите общности и възможностите за тяхното преодоляване:

• Доверието в лекаря е ключов фактор за осъществяване на задължителните имунизации – сред ромската общност традиционно доверието в медицинските специалисти е високо. Този извод, обаче, води до обоснованото предположение, че в случай на миграция в друго населено място или в чужда държава, липсата на изградено доверие към местнен лекар, в съчетание с ниска здравна култура, поставят осъществяването на имунизациите под риск.
• Голямата част от интервюираните родители не притежават имунизационен календар или не знаят какво представлява той.
• Медицинските сестри в училище и в детските градини не разполагат с нагледни материали по темата за имунизациите – в същото време те имат функции, свързани със здравната просвета, както и достъп до родителите и децата, което ги прави ценен канал за предаване на здравни послания и повишаване на здравната култура.
• Очакван резултат от проучването сред общопрактикуващите лекари беше декларираната от тях липса на време (поради големите пациентски листи), за да отговарят в подробности на всички въпроси и притеснения на родителите, свързани с имунизациите, включително да използват нагледни материали.
• Според интервюираните лекари предварителната здравно-информационна работа на здравните медиатори с родителите от уязвимите общности посредством различни материали ще улесни до голяма степен провеждането на задължителните имунизации и ще намали тревожността сред родителите, свързана с ефектите от имунизацията.

А дългосрочната цел на тази здравно-информационна работа е една – промяна в перспективата – от имунизация по изискване на лекаря или поради нуждата от издаден от него документ, до имунизация заради осъзнатия факт, че тя е важна за здравето на детето.

На терен

Антоанета Ефтимова работи като здравен медиатор малко повече от година на територията на Благоевград. Тя съдейства за по-добър достъп до здравеопазване на близо 2000 души, които живеят в трите ромски махали в града. Антоанета е завършила средно образование и освен български, говори турски и ромски.

Една от ежедневните задачи на Антоанета е да информира майките от махалите за важността от редовни имунизации, като отделя особено внимание на многодетните и на младите майки. Антоанета отделя специално внимание  на използването на атрактивен имунизационен календар, с помощта на който вече е научила доста майки как да следят за предстоящите имунизации на децата си. Паралелно с това Антоанета работи с личните лекари, посещава семействата на децата, на които им предстоят имунизации, и издирва семействата на деца, които са пропуснали имунизации. Най-често това се случва, когато семействата заминават да работят в чужбина. Здравният медиатор се опитва да предотвратява подобни случаи, като се информира за датите, в които семействата се връщат, съдейства пропуснатите имунизации да се поставят веднага след завръщането на децата, използва различни комуникационни канали и търси нестандартни решения, за да може случаите на деца с пропуснати имунизации да бъдат намалени.

През последните месеци над 90 деца са били информирани за предстоящи и пропуснати ваксини – Антоанета се прибира удовлетворена след работния си ден, когато вижда, че майките водят децата си при личните лекари за имунизации сами: „Радвам се, когато виждам, че майката е разбрала за какво й говоря, разбрала е важността от ваксините и най-вече, когато виждам, че тя е завела детето…“

Често обаче, майките предпочитат Антоанета да ги придружи до личния лекар или медицински специалист, защото с нея се чувстват по-уверени. Понякога личните лекари не успяват да убедят майките, че дадена ваксина е важна и „вдигат ръце“ – тогава здравният медиатор поема случая. Опитът показва, че подобни случаи могат да бъдат разрешени с повече търпение, предоставяне на информация на достъпен език и индивидуален продход. Този подход намалява напрежението, възникващо понякога в отношенията между личните лекари и семействата и крайна сметка случаите приключват с успех. Антоанета е успяла да спечели доверието както на майките, така и на медицинските специалисти и е търсена и от двете страни.

Послението на Антоанета към всички родители е „Бъдете отговорни към здравето на децата си, защото това е гаранция, че сте отговорни и мислите и за здравето на околните.“

Антоанета не е изключение – в България работят над 150 роми здравни медиатори. Тя е част от една още по-голяма общност, в която млади роми студенти по медицина, фармация, образовани момичета и момчета от общността, с успехите си доказват, че почтените, работещи, съпричастни и състрадателни роми не са изключение.