Социално-психологични фактори на кърменето

В. Миланова, Катедра „Обща медицина”, МУ – Плевен

С. Досев, Детско отделение, МБАЛ – Русе

проф. В. Недкова, Катедра „Детски болести”, МУ – Плевен

 

В последните години в нашата страна намаля броят на естествено хранените деца, което в условията на икономическа криза е съществен риск за здравето на децата. Кърменето е двустранен процес, влияещ върху поведението на детето и майката [8]. В психологически аспект са важни личностовите особености на жените и влиянието им върху продължителността на кърменето, както и отношението на семейството, на женските и детските консултации към проблемите на лактацията [5, 9, 10].

 

Цел

Целта на изследването е да се изяснят социално-психологичните фактори, влияещи върху лактацията, като се анализират личностовите особености на кърмещите и некърмещите жени

 

Материал и метод

Проведена е социологична анкета при 393 жени и психологични тестове – самооценъчен диагностичен тест за личностов профил и невротиченост и тест на Айзенк, при 96 жени. Средната възраст на изследваните жени е 25 год., като основната част от тях са със средно образование. Получените резултати са обработени статистически чрез вариационен и корелационен анализ.

 

Резултати и обсъждане

При провеждането на самооценъчен диагностичен тест за личностови особености и невротичност (СДТЛОН) се установи, че кърмещите жени са предимно личностово уравновесени. В темперамента им с еднаква сила преобладават сангвинични и флегматични черти. При 55% от жените, хранили изкуствено децата си (по теста на Айзенк), водещи са интравертните черти, характеризиращи се с повишена толерантност при напрежение, мълчаливост, склонност към самостоятелно решаване на проблемите [7, 9, 10].

В повечето случаи близките са имали положително отношение към кърменето. Данните показват, че решаваща е ролята на бабата по майчина линия (майката на кърмачката) при вземане на решението за кърмене на детето. Вторият по значимост фактор е бъдещият баща – в 86% от случаите неговото мнение е повлияло също върху решението за кърмене. Тази хронология се обяснява с емоционалната привързаност на майката към нейното семейство [3, 4].

Нашето впечатление е, че българското семейство е запазило традиционните възгледи по отношение на отглеждане на децата, което е основен фактор при вземане на решение за кърмене. Резултатите от анкетата показват, че 80% от жените са мислили и взели решение да кърмят децата си още по време на бременността.

Получените от нас данни съвпадат с тези на Samir Aurora и сътр., които установяват, че 78% от изследваните от тях жени са взели решение за кърмене по време на бременността [2].

Обществените фактори, влияещи върху решението за кърмене, включват религия, културни традиции и ролята на жената в обществото [1, 8].

Проучихме осведомеността и интереса на майките към кърменето, както и мотивите за него. Установихме, че 94% от кърмещите жени са осведомени и познават предимствата на естественото хранене на детето.

Нервното напрежение и страхът, на които е изложена кърмещата жена, потискат рефлекса за изхвърляне на мляко и предразполагат към хипогалактия [5]. Проблемите, възникнали по време на кърмене, са свързани предимно със заболявания на детето или майката. Тези, които възникват при естествено хранените деца, са три пъти по-малко в сравнение със смесено хранените и са почти четири пъти повече при жени, които хранят децата си изкуствено. Тази разлика е характерна и се потвърждава системно в практиката. Психичният стрес, възникнал в процеса на кърменето, е слабо изразен и при трите групи жени, но с тенденция да е по-чест при майките, хранили смесено или изкуствено децата си.

Затруднение и преустановяване на кърменето се срещат сред жени, които са имали патологична бременност, тревожност и безпокойство и са пушили по време на кърмене [2, 9].

Нашите данни показват, че 60.7% от жените са получили съвет от женска и детска консултация, като той е повлиял върху решението им за кърмене.

Автори посочват, че медицинските специалисти  повлияват в по-слаба степен върху решението за кърмене на майката. Пренатално получената информация, от списания, книги и телевизия, както и подкрепата от страна на семейството са от съществено значение за решението на майката да кърми [2].

Най-често майките избират да кърмят поради емоционална връзка с кърмачето, убедени в предимствата на кърменето върху здравето на детето.

Решението за хранене на детето е многофакторно. Различни социални, психологични, емоционални и фактори на околната среда влияят върху избора на майката за начина на хранене на детето. В последните години е доказано, че по-голям процент от по-образованите жени кърмят [6].

Някои автори изтъкват важността на мнението на бащата върху решението на майката да кърми, а други смятат, че решението за кърмене е силно повлияно и от бабата по майчина линия.

Нашите изследвания също показват, че 80% от жените са мислили за начина на хранене на бебето по време на бременността и първите три месеца след раждането, но в решението им да кърмят е повлияло мнението на майката на кърмачката, а след това на съпруга.

 

В заключение образованието на майката, ролята на семейството и особено на бащата и бабата по майчина линия, подкрепата на други жени и съветите от здравни специалисти повлияват върху решението за кърмене и продължителността на кърменето.

 

Изводи

• Кърмещите жени са предимно екстравертни личности, те са по-общителни, при тях преобладават положителните емоции, лесно се адаптират към проблемните ситуации.
• Членовете на семейството, основно майката на кърмачката и съпругът, оказват благоприятно влияние върху решението и осъществяването по-късно на кърменето.
• Голяма част от жените имат положително отношение към кърменето, изградено още преди забременяването и раждането на детето.
• Здравните проблеми при детето и майката, възникнали в процеса на кърмене, са фактори, определящи ранното преминаване към смесено и изкуствено хранене.
• Женските и детските консултации са с основно значение при вземане на решението за кърмене на детето, което налага разширяване на дейността им.

 

Библиография

1. Amir, H. L. L. et al. Psychological aspects of nipple pain in lactating women, 17, 1996, N 1, 53-58.

2. Arora, S. et al. Major Factors Influencing Breasfeeding Rates: Mother’s Perception of Factor’s Attitude and Milk Supply. – Pediatrics, 2000, 106; e 67

3. Cindy-Lee, E. Dennis. Identifying predictors of breastfeeding self-efficacy in the immediate postpartum. Article first published online: 17JUL 2006.

4. Dahl, M. et al. Early feeding problems in an affluent society. I-Categories and clinical signs. – Acta Paediatr. Scaud., 75, 1986, N 3, 370-379.

5. Hillervik-Linolquist, C. et al. Studies an perceived breast milk insufficiency – relationship to the weaking process. – J. Human Nutr. Dietics, 4, 1991, 317-326.

6. Howie, R. W. et al. Protective effect of breast-feeding aga Kumari, S. et al. Mafernal attitude and practices initiation of newborn feeding. – Jng J. Pediatr., 55, 1988, N 6, 905-991.

inst incection. – Br. Med. J., 300, 1990, 11-16.

8. Thomson, A. M. et F. E. Hytten. Psychological aspects of human lactation. Academic Press, 1981, 37-46.

9. Кокошкарова, А. Психологично изследване на личностите в клиничната практика. С., Мед. и физк., 1984, 31-36.

10. Машонов, И. Самооценъчен диагностичен тест за личностови особености и невротичност. – Изобретения и рационал., 15, 1981, N 7, 27-28.