Влияние на тютюнопушенето върху нивото на пролактина при кърмене

Проф. В. Недкова, Н. Коларова-Янева,  Л. Николов – Катедра „Детски болести”, МУ – Плевен

В. Миланова – Катедра „Обща медицина”, МУ – Плевен

М. Ангелова – Катедра „Химия и биохимия”, МУ – Плевен

 

Кърменето е незаменим начин за осигуряване на “идеална храна” за нормалния растеж и развитие на кърмачето. Изключителното кърменето през първите 6 месеца от живота на детето се препоръчва от СЗО, UNICEF, Американската академия по педиатрия. То се повлиява от много фактори, но основният лактогенен хормон пролактин, секретиран от предният дял на хипофизата, е от решаващо значение за започване и поддържане на млечната секреция. Пролактинът се влияе благоприятно от ранното закърмяне и честото кърмене на детето. Факторите, намаляващи нивото на пролактина, са умора, безсъние, стрес и тютюнопушене сред кърмачките.

Проучване за тютюнопушенето сред жени в детеродна възраст в САЩ показва, че 1/3 от тях пушат и само 11% не са изложени на тютюнев дим по време на бременността.

Тютюнопушенето на майките по време на кърмене излага детето и на пасивно тютюнопушене. Така детето е подложено, от една страна, на инхалаторното въздействие на токсичните съставки на цигарения дим и от друга страна, на попадналите в кръвта на майката никотинови продукти чрез кърмата [5, 8].

Отделеният при тютюнопушенето в кръвта на майката въглероден окис намалява транспортирането на кислород в кръвта и води до хипоксия на организма. Това оказва влияние върху отделянето на кърма от млечните канали, а влияе и на хормоналната регулация на лактацията – отделянето на пролактин.

Широко използван маркер за тютюнопушене е определянето на концентрацията на тиоцианати в кръвен серум, което позволява обективизиране на тютюнопушенето и неговата интензивност.

 

Цел

Да се изследва влиянието на тютюнопушенето върху нивото на пролактина в кръвния серум на кърмещи жени.

           

Материал и метод

Проведена беше анкета сред 280 клинично здрави, кърмещи жени с цел разграничаване на пушачки и непушачки, определяне броя изпушени цигари дневно и мотивите им за намаляване и прекратяване на кърменето.

Концентрацията на пролактин в кръвния серум бе изследвана при общо 60 от анкетираните кърмачки, разделени на две групи според продължителността на кърмене. На първата група (19 кърмещи жени) беше определена концентрацията на пролактина през първия месец на лактацията. На втората група (41 продължително кърмили жени) бе определено съдържанието на пролактин в серума и концентрацията на серумните тиоцианати – маркер за измерване интензивността на тютюнопушене.

Венозната кръв беше вземана сутрин 30 min след кърмене. Серумът бе отделян до 1 час след вземане на кръвта и съхраняван при -16⁰С. Тиоцианатите бяха определяни 2 дни след отделяне на серума, а пролактинът – до 1 месец след вземане на пробите.

Концентрацията на серумния пролактин бе определяна по рутинен радиоимунологичен метод с кит RIA-Prolactin на фирма „Sorin“ (Италия). Методът за определяне на тиоцианатите в серума е спектрофотометричен, модифициран, многократно прилаган и при наши проучвания.

 

Резултати и обсъждане

Резултатите от анкетата показват, че 32.5% от анкетираните кърмачки пушат до 10 цигари дневно. Една част от жените пушачки (70.3%) посочват, че са намалили броя на кърменията, за да могат да пушат, а 29.7% са преустановили кърменето със същите мотиви. Анкетните данни на кърмачки пушачки и кърмачки непушачки показват, че концентрацията на пролактина при пушачките е намалена приблизително два пъти. Намаленото ниво на пролактина през първия месец на кърмене при пушачките в сравнение с това на непушачките би могло да се дължи на две причини:

– съзнателно намаляване честотата на кърменията;

– действие на съставките на тютюневия дим, влияящи неблагоприятно върху нивото на серумния пролактин при кърмещи жени.

Резултатите на серумните тиоцианати и пролактина при продължително кърмилите жени, разделени на пушачки и непушачки според анкетни данни и ниво на тиоцианати в серум, показват статистически значима разлика в концентрацията на тиоцианатите при пушещи и непушещи кърмещи жени. Пушещите жени имат два пъти по-ниско съдържание на пролактин в серума в сравнение с кърмачките непушачки.

Данните за повишените стойности на тиоцианатните йони при майките пушачки ни дават основание да смятаме, че понижената концентрация на пролактин се дължи на тютюнопушенето. Разглеждането на резултатите за всеки един от случаите на паралелно определени тиоцианати и пролактин показа, че колкото по-високо е съдържанието на тиоцианати в серума, толкова по-ниска е концентрацията на пролактин. Тези резултати потвърждават инхибиращото действие на тютюневия дим върху продукцията на пролактин.

За поддържане на нормална лактация е необходима серумна концeнтрация на пролактин над 20.0 ng/nl. При кърмачките, които пушат, статистически пролактинът е в гранична концентрация – 24.1±11.1 ng/nl, но висок процент от пушачките – 52.6% (10 майки от общо 19) показват по-ниско съдържание на пролактин от 20.0 ng/nl, съответстващо на критични стойности за лактация.

Тютюневият дим съдържа смесица от 7000 химически вещества, от които 250 са отровни, а 70 канцерогенни, като бензен, хлорирани диоксини, бензопирен, имащи неблагоприятни последици върху здравето на майката и детето. Той оказва и негативно действие върху насищането на хемоглобина с кислород, като нарушава оксигенацията на кръвта, стимулира активността на никотиновите ацетилхолинови рецептори и косвено влияе върху активността на допамина и адренергичните рецептори, потискащи продукцията на пролактин [2, 10].

При пушене на майката по време на бременност наред с тиоцианатите през плацентата преминават и цианиди и други токсични продукти, съдържащи се в тютюневия дим. Това довежда до много нежелани ефекти у майката, като спонтанен аборт, плацентарна недостатъчност и преждевременно раждане. Доказано е повишено ниво на хемоглобин и хематокрит у новородени, раждане на деца с ниска за гестационната си възраст телесна маса, фетално ограничаване на растежа, орофациални цепнатини, краниостеноза, чести респираторни инфекции и по-висока перинатална детска смъртност сред децата на пушачките [7, 9].

Никотинът като тромбогенен фактор причинява периферна вазоконстрикция и повлиява секрецията на кърма [1, 3, 4].

Редица нови изследвания показват категорично, че продължителността на кърмене е по-ниска при майките пушачки, което доказва, че пушенето потиска секрецията на пролактин, с което намалява количеството на кърмата. Изследвания при животни доказват, че хранителният прием на никотин повишава допаминергичната активност, а това инхибира продукцията на пролактин.

Получените резултати показват, че намалената лактация се дължи не толкова на съзнателно намаления брой кърмения, както твърдят анкетираните, колкото на действието на съставките на тютюневия дим. Това е една от причините за преждевременното прекратяване на кърменето и преминаването към изкуствено хранене.

 

Заключение

Установените при нашето проучване високи концентрации на тиоцианати в кръвния серум при деца пасивни пушачи и при новородени, чиито майки са пушили по време на бременността, потвърждават схващането, че тиоцианатите лесно преминават през плацентарната бариера и попадайки в кръвта на плода, крият рискове от преждевременно раждане и пренатална хипотрофия.

Получените тревожни данни за интензивността на тютютнопушене сред бременни жени и майки кърмачки поставят въпроса за прилагане на терапевтични методи за отказване от тютюнопушенето.
Библиография

1. Geelhoed, J. J. et al. Maternal smoking during pregnancy, fetal arterial resistance adaptations and cardiovascular function in childhood. – BJOG, 118, 2011, N 6, 755–762.

2. Andersen, M. R. et al. Reduced endothelial nitric oxide synthase activity and concentration in fetal umbilical veins from maternal cigarette smokers. – Am. J. Obstet. Gynecol.;191, 2004, N 1, 346–351.

3. Milei, J. et al. Perinatal and infant early atherosclerotic coronary lesions. – Can. J. Cardiol., 24, 2008, N 2, 137–141.

4. Layla, L. et al. Parental Smoking in Pregnancy and the Risks of Adult-Onset Hypertension. – Hypertension, 61, 2013, 494-500.

5. Burke, H. et al. Prenatal and passive smoke exposure and incidence of asthma and wheeze: systematic review and meta-analysis. – Pediatrics, 129, 2012, N 4, 735-744.

6. Giorgos, S. et al. (2011).Passive Smoking and the Development of Cardiovascular Disease in Children: A Systematic Review. – Cardiol. Res. Practice, 587650.

7. Dunbar, A. et al. Second-hand tobacco smoke and cardiovascular disease risk: an epidemiological review. – Cardiol. Rev,. 21, 2013, N 2, 94-100.

8. Pradeep, A. et al. Cardiovascular Disease Risk Factors: A Childhood Perspective. – Indian J. Pediatr. (Epub ahead of print), 2012.

9. Giorgos, S. et al. (2011). Passive Smoking and the Development of Cardiovascular Disease

10. www.surgeongeneral.gov/library/smokeexposure/index.html, Consequences of Involuntary Exposure to Tobacco Smoke: A Report of the Surgeon General; 2012 US Department of Health and Human Services. Children and Secondhand Smoke Exposure-Excerpts from The Health.