За кърменето, брой 8/2014
Проф. В. Недкова
Катедра „Детски болести”, МУ – Плевен
Научните доказателства определят храненето през първите 1000 дни от живота на човека (от зачеването на плода до 3-год. възраст) като фактор с огромно влияние върху растежа, физическото, интелектуалното развитие и върху риска от хронични заболявания в по-късна възраст (диабет, затлъстяване, астма и др.). Ето защо храненето на децата в ранното детство е обект на специално внимание от страна на специалистите и е основен аспект на приоритетно насочени национални и здравни политики [1, 9].
Аспекти на храненето в кърмаческа възраст
Характерно за кърмаческата възраст са ускореното развитие и съзряването на всички органи и системи, особено на мозъка, имунната и храносмилателната система. Незрялата храносмилателна система на кърмачето трябва да осигури достатъчно калории и хранителни вещества за бързия растеж през първата година от живота на детето. Неблагоприятни последствия за здравето и развитието на децата има небалансираният характер на храненето – както недоимъчното хранене, така и високият прием на енергия и хранителни вещества.
Недоимъчното хранене включва недостатъчен прием на енергия, белтъчини, незаменими мазнини, витамини, минерали и води до изоставане във физическото развитие, нарушава се имунитетът, наблюдават се по-чести респираторни инфекции. Приемът на храна с по-висока енергийна стойност, с по-голямо количество захари и мазнини повишава риска от развитие в по-късна възраст на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза и др.
Наднорменото тегло и затлъстяването, проявени в кърмаческа възраст, се преодоляват много по-трудно в следващите периоди от живота.
Възприятията за вкус и мирис на храните функционират още в плода в отговор на стимули, получени от храната на бременната жена и достигащи до него чрез околоплодната течност. Възприятията за вкус и мирис към храните се развиват и след раждането. Те се повлияват от стимули на консумираните храни на кърмещите майки, от тези, с които се захранва бебето, и от приеманите от детето през следващите години от живота. През кърмаческата и ранната детска възраст се изграждат хранителните предпочитания, които обикновено се запазват през целия живот. Затова начинът на хранене в тази възраст е особено важен за създаване на база за здравословен избор на храни за цял живот [4, 6].
Майчината кърма
Това е идеалната видовоспецифична храна за кърмачетата. Тя се абсорбира лесно, има ниска концентрация на натоварване, с балансиран състав на минерали, витамини и протеини.
Много проучвания показват, че кърмените бебета имат по-малко ушни инфекции, диария, заболявания на дихателните пътища и атопични дерматити. При кърмените деца заболяемостта и хоспитализациите са по-малко.
В годишния доклад за здравето в САЩ се поставя като цел увеличаване на кърменето при новородените до 75% и продължаване на кърменето до 6-ия месец най-малко в 50%. Докладът показва, че преодоляването на пречките за успешно кърмене изисква участие на обществени организации и професионално образование за здраве на майките кърмачки [6].
Американската академия по педиатрия в темата кърмене и използване на човешкото мляко подчертава ролята на здравните специалисти за насърчаване на кърменето.
Изключително кърмене
Понятието изключително кърмене означава прием единствено и само на майчино мляко, без прием на храни и други напитки, вкл. и вода, като при необходимост се приемат сиропи от витамини, минерали или рехидриращи разтвори [6].
СЗО, Европейската комисия, Европейското общество по педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN|) [3], Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) [2], УНИЦЕФ, всички национални асоциации по педиатрия и хранене имат единно становище относно кърменето: започване на кърмене един час след раждане, изключително кърмене през първите 6 месеца от живота [6, 7, 8, 9, 10].
Има различия в препоръките на продължителността на изключителното кърмене. Според СЗО и УНИЦЕФ препоръчително е децата да се кърмят изключително до навършване на 6 месеца, а ESPGHAN препоръчва изключително кърмене до 6 месеца с желателна цел и захранването да става в 6-ия месец [6].
ESPGHAN и EFSA смятат, че в страни с ниска инфекциозна заболяемост, каквито са страните в Европа, кърменето трябва да продължи, докато майката и детето пожелаят.
Всички педиатрични асоциации на европейските страни, САЩ и Канада са единни по отношение на кърменето при поискване [3, 4]. Това кърмене създава условия за поддържане на оптимална лактация и индивидуален режим за хранене на всяко дете.
Насърчаване на кърменето
Политиките за насърчаване на кърменето имат следните цели:
1. Осигуряване на цялостна и приемлива политика, в която да се включват майки, деца и членове на семействата, които да разпространяват мнението, че кърменето е най-важното хранене за бебетата.
2. Да се приемат закон и стратегия за признаване важността на кърменето.
3. Да се осигури подкрепа в кърменето на работещи майки.
Според Американската асоциация по педиатрия измерването и сравняването на кърменето стават по пет показателя:
– някога кърмени;
– кърмене след 6 месеца;
– кърмене след 12 месеца;
– изключително кърмене до 3 месеца;
– изключително кърмене над 6 месеца.
Кърменето у нас
У нас кърменето има вековни традиции. Още Кл. Охридски учи, че „дете, лишено от майчина кърма, е сираче” (Б. Братанов, 1978). През 30-те г. кърменето у нас е било повсеместна практика. Изследвания на проф. Л. Бакалова (1958) показват, че изкуствено хранени са 12.5% от децата. През 1976 г. изкуствено хранените деца в София са 52% (Л. Трифонова), а през 1979 г. – 66%.
Данните от Национално проучване за храненето на кърмачета и малки деца до 5-год. възраст показват лоши тенденции спрямо световните препоръки за кърменето:
- Изследване, проведено сред 2200 деца на възраст от 0 до 5 год., показва, че 91% от тях се кърмят в родилните домове, но честотата на кърмене спада главоломно след изписването, което е вследствие на недоброто кърмене в първите дни след раждането, липсата на подкрепа и достатъчна информираност [9, 10].
- Много малка част от децата са на изключително кърмене до 6-месечна възраст.
- Сравнително висок дял на кърмени деца през първия месец (84.2%).
- Спад на кърмените деца до 25.7% до 6-ия месец.
- Кърмене до към края на първата година – едва 14.8%.
Болничните практики също не благоприятстват за доброто развитие на кърменето: късно начало на кърмене, разделяне на майката от бебето по време на болничния престой, липса на достатъчна подкрепа от страна на медицинския персонал.
Наши проучвания показват, че от родилния дом децата се изписват повече от 90% кърмени, но след първия месец се кърмят 86.76%, а след втория месец 66.42% [6].
Основната посочвана причина от майките за спирането на кърменето е липсата на кърма (65.7%), като този висок процент насочва не към медицински проблем като причина, а към липсата на знания и умения за поддържане на лактацията.
Болничните практики също не благоприятстват за доброто развитие на кърменето. Причините за това са: късно начало на кърменето; разделяне на майката от бебето по време на болничния престой; липса на достатъчна подкрепа от страна на медицинския персонал.
Едва 40% от медицинските специалисти съветват майката да избере изключителното кърмене до 6-ия месец. Останалите препоръчват да се дава вода, а някои от тях застъпват и „раннато включване на сокове“ [8].
Още през 1997 г. България се присъединява към инициативата на УНИЦЕФ и СЗО „Болници – приятели на бебето“ и поема ангажимента да изпълнява „10 стъпки за успешно кърмене“.
Непрестанните болнични реформи, липсата на оборудване и на средства за обучение на медицинският персонал забавят процеса. В много болници, наречени „Приятели на бебето“, според проучване на РИОКОЗ и УНИЦЕФ едва 4.6% от новородените се поставят на гърда още в първите минути след раждането. А това е една от 10-те стъпки и доказано средство за стимулиране на лактацията.
Освен лекарите и акушерките съществена роля в подкрепа на младите майки имат и други майки. Националният комитет по кърмене стартира обучение на доброволни консултанти по кърмене. Обучавани и обучители се обединяват в асоциация “Подкрепа на кърменето“. В обучението се включват жени, готови да оказват „Спешна помощ“ в кърменето на млади майки. Главно условие е да имат 6-месечен кърмачески стаж. В България вече има над 70 обучени консултанти, а формулата „Майки подкрепят майки“ се оказва особено ефективна.
У нас кърменето не е проучвано в икономически аспект, няма и информация за начина на хранене на кърмачетата през последните години. Още по-трудно е да се изчисли и косвеният икономически ефект от кърменето в национален мащаб. Не е ясен въпросът за цената на грижите и лечението на ранните и късните последици от увеличената честота на някои детски заболявания при хранене с адаптирано мляко. Инициативата „Майки подкрепят майки” се разрасна с висок брой жени от различни градове, получили диплома „Консултант по кърмене”.
Трудности в осъществяване на изключителното кърмене за България
Те се дължат на:
- Недостатъчната пренатална информация за кърменето.
- Разбирането, че адаптираните млека са модерни и “точно толкова добри.”
- Немотивираното ранно прекратяване на кърменето по съвет на здравни специалисти.
- Мнението, че работа и кърмене са несъвместими.
- Липсата на подкрепа в семейството и обществото.
- Медиите с твърдението, че храненето с биберон е норма.
- Широкото рекламиране на адаптирани млека още от родилния дом.
- Липсата на материални средства за обучителни семинари и осъществяване на акредитация и реакредитация на болниците – приятели на бебето.
Библиография
1. Bhatia, J. et al. (eds). Maternal and Cild Nutrition: The First 1000 Days. – Nestle Nutr. Inst. Workshoop Ser., vol 74, Nestec Ltd., Vevey/S. Karger AG. Basel, 2013.
2. EFSA. Scientific Opinion on the appropriate age for introduction of complementary feeding of infants. – EFSA J., 7, 2009, N 12, 1423.
3. ESPGHAN. Breast-feeding: A Commentary by the ESPGHAN Committee on Nutrition. – J. Pediatr. Gastroenterol. Nutr., 49, 2009, 112-125.
4. Nutrition for Healthy Term infants: Recommendations from Birth to Six Months. A joint statement of Health Canada, Canadian Pediatric Society, Dietitians of Canada, and Breastfeeding Committee for Canada, 2012. www.hc-sc.dc.ca.
5. The British Dietetic Association. Complementary Feeding: Introduction of solid food to an Infants Diet. – Policy Statement, 2013.
6. World Health Organization. Programs and projects, nutrition topics, exclusive , breastfeeding. [accessed on 15 June 2013]. Available at at http:// www.who.int/nutrition/topics/ exclusive breastfeeding/en.
7. Наредба за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни, приета с ПМС № 312 от 15.12.2007, обн. ДВ, бр. 110/2007 г.
8. Недкова, В. Влияние на кърменето върху здравето на детето. – МедИнфо, 2008, бр. 8, 13-16.
9. Петрова, С. и Л. Рангелова. Съвременни аспекти на храненето на кърмачетата. – Педиатрия, бр.4, 2013.
10. Рангелова, Л. и С. Петрова. Хранене при кърмачетата на възраст от 6 до 11 месеца от гр. София. – Сп. Наука диететика, 2009, бр. 1, 37-44.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието