Насилието над деца – скрит проблем с видими последици
Материлът се публикува със съдействието на НМД
В началото на септември 2014 г. Световният фонд за децата към ООН – УНИЦЕФ публикува обширен доклад за насилието над и между деца и юноши. Той обхваща проучванията в над 190 държави, което го прави най-мащабният, подробен и изчерпателен документ по темата до момента. България е спомената в доклада, макар и без подробности.
През последното десетилетие разпознаването и разбирането на феномена „насилие” нарастват, въпреки че все още няма ясни критерии и пълни данни. Причините за това са от различен характер. Например някои форми на насилие над деца са социално приемливи, мълчаливо се преглъщат и подминават или не се възприемат като злоупотреба. От друга страна, много от жертвите са твърде млади и уязвими, за да могат да се защитят и подадат жалба до съответните органи. Липсата на адекватни данни по темата още повече задълбочава неразбирането на проблема.
Въпреки че закрилата на децата от всички форми на насилие е тяхно базисно право, гарантирано в Конвенцията на ООН за правата на детето и в други международни спогодби и стандарти, насилието остава един твърде реален проблем за децата по света, без значение от техния икономически и социален статус, културна, етническа и религиозна принадлежност. А истината е, че то има както незабавни, така и дълготрайни последици и ефекти върху човешкия живот. Деца, които са преживели насилие, често претърпяват проблеми в развитието и обучението си, имат ниска самооценка, страдат от депресии, склонни са да проявяват рисково и себедеструктивно поведение. Деца, които са станали свидетели на насилие в семейството си или в средата си, са предразположени да интернализират това поведение като средство за разрешаване на трудни ситуации, като по този начин репродуцират насилническия модел със собствените си партньори и със своите деца. Освен това в по-глобален план насилието носи сериозни икономически и социални загуби под формата на изгубен потенциал и намалена продуктивност.
Според доклада България е една от 39-те държави в света, които изцяло са забранили всякакви форми на физическо насилие навсякъде – в дома, в училище, на улицата. В същото време изследване, проведено през 2005-2006 г. в четири държави – България, Литва, Латвия и Полша, показва, че преобладаващото мнение във всички държави с изключение на България е, че телесното наказание по принцип не бива да бъде използвано, но понякога е оправдано. В България 53% от отговорилите твърдят, че в някои случаи то може да се прилага. По-малко от 15% от запитаните във всяка държава отговарят, че родителите могат по свое усмотрение да прилагат физическо наказание винаги, когато им се стори подходящо.
Докладът разглежда различните типове насилие, спира се подробно върху трудността за събиране на данните, свързани с насилие над деца, и разглежда типовете насилие, съпровождащи различните етапи от живота на децата и юношите. Дефинициите, дадени на видовете насилие, са следните:
Физическото насилие над деца включва всички форми на телесно наказание и всякакво измъчване под формата на нехуманно и унизително отношение, както и физически тормоз от страна на възрастни или други деца. Телесното или физическото наказание е форма на наказание, при което се използва физическа сила или принуда с цел да се предизвика в ответната страна степен на болка или дискомфорт.
Сексуалното насилие е всяка форма на сексуални действия, които възрастен налага на дете. Това включва принуждаването на дете да вземе участие, физическо или психически травмиращо, в сексуално действие; сексуална експлоатация на деца; детска проституция; използването на деца, въвлечени в сексуални действия, за видео или аудио клипове.
Психичното насилие включва всякакви форми на вредно влияние и взаимодействие с детето; плашене, тероризиране и заплашване; изолиране, пренебрегване и фаворизиране; отказ от емоционална съпричастност, обиждане, етикетиране, унижение, снизхождение, осмиване и неприемане на чувствата на детето.
Пренебрегване и неглижиране означава липса на ответност за посрещане на физическите и психологичните нужди на детето. Това може да включва липса на физическа грижа за детето; оставянето без надзор и излагането му на физически опасности; неосигуряване на физически подслон, храна, дрехи и базисни здравни услуги на детето; липса на психологична и емоционална закрила, необръщане внимание на детето; незадоволяване базисните му потребности от когнитивно развитие.
Най-разпространената, мълчаливо приемана и често дори насърчавана форма на насилие над деца е телесното наказание или формите на вербална агресия, заплашване, принуда и унижение у дома. Сравнителен анализ на данните от 62 държави (България не е сред тях) показва, че 4 от 5 деца на възраст между 2 и 14 години са подложени на някаква форма на насилнически дисциплинарни практики у дома. Данните от анализа сочат, че повечето деца са изложени както на физически, така и на психичен тормоз в семействата си, а също така, че момчетата са по-сериозно изложени на физическо насилие у дома, отколкото момичетата.
Пълният текст на доклада на английски език може да бъде прочетен тук:
http://www.unicef.org/publications/index_74865.html
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието