Случай на сексуално насилие (фротюризъм) и успешната му терапия

Доц. М. Околийски

Групова практика за специализирана медицинска помощ “Проект Св. Наум”

Фротюризмът е дефиниран в МКБ-10 като разстройство на сексуалното влечение в категорията F 65.8 „Други разстройства на сексуалното влечение“. Лице с подобно влечение изпитва непреодолимото желание да отърка половия си орган или други части на тялото в непознат човек, най-често жена, от когото няма съгласие за действието, за да получи сексуално удовлетворение. Това поведение обикновено се проявява на публични места – средства на обществения транспорт, магазини, асансьори, фестивали и обществени прояви. Въпреки че фротюризмът се случва доста често, той обикновено остава неразкрито и подценено явление в обществото.

Клиничен случай

Ще представя клиничния си опит от работата по случая на С., момче на 15 год. Той бе доведен в нашата групова практика от неговата майка. Жената беше на 37 год., често сменяща местоработата си, разведена с бащата на С., който към този момент бе в затвора. Поради честото отсъствие на баща му и опита на майка му да компенсира тази празнина се е получила липса на съразмерност между родителска подкрепа и санкция. Това рефлектира и върху неизграден траен личностов идентитет и невъзможност за поставяне на граници в интерперсонален план. С. приема доста формално значимата родителска фигура, няма емоционална свързаност и е склонен дори да я дисквалифицира, което на поведенческо ниво резултира в прояви на сериозна агресия към родителите, при липса на чувство за вина и разкаяние. В миналото в различни екстремни ситуации на житейски проблеми С. реагира с подчертано висок интензитет на негативния афект и импулсивност в поведението, при скъсен самоконтрол; всичко това е значимо повишено при алкохолен прием.

С. беше имал четири прояви на фротюризъм в рамките на 5 месеца, като за негово нещастие (или по-скоро късмет) и при четирите беше арестуван от полицията след сигнал на жертвите. Опитът му да се отърка в тялото и да сграбчи за задните части по-възрастни от него жени във всичките случаи бе наблизо до местоживеенето му във входа или в асансьора на проследената от него жена. Смелостта за действията си той получаваше и от изпитото количество алкохол – бира. При последния случай на упражнено насилие в периода на прехода между деня и вечерта С. беше консумирал около 2-3 л бира с приятели в градинка само на три блока от апартамента, в който живееше с майка си. В сумрака той беше регистрирал атрактивна според него жена на около 30 год. и я беше последвал във входа й. Качвайки се заедно с нея в асансьора, той, без да казва нищо, бе направил опит да я прегърне и обхване с ръце седалището й. Жената, крещейки от изненада и уплаха, се бе откопчила от него, беше избягала в апартамента си, откъдето се бе обадила на мъжа си и на полицията. С., ужасен и неподготвен за ставащото, бе избягал на площадката към тавана, на най-горния етаж, където, свит на кълбо и треперейки, бива открит от полицаите около 20 минути по-късно.

Без да се впускам в детайли от полицейските протоколи и действията на детската педагогическа стая, ще опиша липсата на адекватно заучаване и канализиране на сексуалните потребности на С. като резултат от различни психо-социални фактори и дефицити на възпитанието и порастването му. Бащата на С. има история на криминални рецидиви поради грабежи, като към момента на събитията той излежаваше 3-г. присъда. С. беше отглеждан от майка си, която въпреки високата си социална компетентност и опитите да бъде грижовна майка не беше в състояние да полага системни грижи за сина си. С. прекарваше голяма част от ежедневието си извън училище при баба си и дядо си, които живееха в отдалечена от центъра на града хижа на ръба на мизерията.

В началото на работата ми със С. направих успешен опит да спечеля доверието му с поведение на емпатия, необвинение и подкрепа. Стъпка по стъпка той започна да разкрива все по-съкровени мисли и преживявания. С изненада установих, че въпреки очакването причината за фротюристкото действие да е сексуална възбуда, която по-късно да бъде консумирана чрез мастурбация, С. не беше мастурбирал нито веднъж през живота си. Мотивите за тази самоналожена абстиненция бяха комбинация от липса на каквото и да е сексуално образование от училище или от родителите и криворазбрана позиция на „мъжкар“, който не „мастурбира“, а иска „истински“ сексуален контакт с жена. С. недокрай разбираше неуместността на действията си. Въпреки известната критичност обаче не беше в състояние на устои на импулсите за сграбчване на избраната от него жертва.

По време на първите сесии аз дефинирах пред С. поведението му на сексуален натрапник като умишлено и многократно преследване, наблюдаване, нежелана, обсесивна проява на внимание към тези нищо неподозиращи жени. Разкрих целта му като опит за натрапване на интимна връзка с някого, който не иска или не се намира на разположение. У него цареше погрешното впечатление, че другият човек (жертвата) също има интерес към него, харесва го или има нужда от спасение чрез любовна връзка.

Още по време на шестата сесия аз сключих със С. предварително развития от мен терапевтичен договор. Съвместно със С. изготвихме цели и план на лечението:

• Приемане на личната отговорност за цялата история на сексуалното престъпление
• Подобряване на социалните и комуникационните умения и уменията за създаване на връзки и договаряне с хората
• Справяне и менажиране на гнева
• Разбиране на травматичния ефект на виктимизацията и развиване на емпатия с жертвите
• Научаване на разделянето на гнева от сексуалното поведение.
• Развиване на социални мрежи за подкрепа
• Осъзнаване и промяна на когнитивните деформации
• Идентифициране и модифициране на сексуалната възбуда в приемлива посока чрез поведенчески интервенции
• Развиване и използване на интервенции за разбиване на цикъла на престъплението
• Приемане и практикуване на неексплоатиращ, отговорен начин на живот

Последваха 70 психотерапевтични сесии, в които използвах и двата подхода за овладяването на сексуалните престъпления – вътрешен контрол, както и някои от елементите на външния контрол. От методите на външния контрол, които включват пробация/наблюдение; тестове с полиграф; регистрация/подписка и използване на мрежите в общността, аз използвах последния подход, като пълноценно контактувах с двамата родители на С. Баща му след излизането си от затвора направи всичко по силите си да подкрепи сина си. Освен това имах контакт с класния му ръководител, психолога от детската педагогическа стая, негови приятели.

Интервенциите в рамките на вътрешния контрол включваха четири области на лечение: предефиниране на сексуалните интереси; справяне с изкривените нагласи; подобряване на интерперсоналното функциониране; поведенческа терапия.

За много от сексуалните престъпници основната причина да извършат сексуалното престъпление е защото имат фиксиране върху девиантни начини на възбуда. Поради тази причина се опитах да предефинираме сексуалните интереси, като приложих редица поведенчески интервенции, които редуцират девиантната сексуална възбуда. Лечението включваше намаляване на девиантната сексуална възбуда, като се увеличават недевиантната възбуда и реакциите на неприемане на девиантното поведение.

По отношение на справяне с изкривените нагласи и вярвания целта бе да се идентифицира и промени оправданието на С. за извършването на криминалното действие. Чрез изследване и излагане на показ на тези мисли, оправдания, рационализации и извинения С. бе предизвикан да разбере погрешното си мислене, обслужващо деянията му. В рамките на уроци и практика потребността му от сексуално общуване бе задоволена чрез насищане с ползване на еротични материали и свързаната с тях мастурбация. Тази интервенция бе елемент от поведенческата част от когнитивно-поведенческата терапия.

В рамките на подобряването на интерперсоналното функциониране целта за промяната бе когнитивното реструктуриране на ситуацията и действията. По време на няколко сесии С. беше помолен да разсъждава за субективните оправдания на действията си чрез довършване на следното изречение: „Въпреки че знам, че това, което направих, е грешно, или поне не е легално, това, което си казах, за да го направя беше…”

Освен това със С. работихме по осъзнаване на процеса на виктимизация („Тя си го търсеше – беше с къса пола…”), като паралелно развивахме и тренирахме емпатия с жертвите на сексуалните посегателства. Обсъждахме подходящи интеракции в различни социални ситуации, свързани със социално общуване и евентуални флиртове. Инвестирахме в развиване на самоувереност като инструмент за избягване на фрустрация и липси на умения за менажиране на гнева. Един от ключовите подходи бе и постоянното обучение по сексуално възпитание за възрастни, което повиши знанията за здравословната сексуалност и отговорното поведение и запълни празнината в тези знания.

По време на поведенческата терапия С. се сензибилизира за последствията от действията си. Това осъзнаване на чувствата, предизвикани от травмата за жертвата на сексуалното престъпление, също действа като спирачка и служи за превенция на рецидива. През цялото време С. получаваше и подкрепяща психотерапия, която изгради ново, основано на реалните му личностни качества самочувствие и допринесе за добрия му успех в училище. С. се престраши да развие и план за бъдещата си професионална реализация, което също допринесе за усещането за дългосрочност и надеждност на житейската му перспектива.

Обсъждане

Според извършената психологична и сексологична оценка на профила на С. проявата на притесняване със сексуален мотив е следствие от временно разстройство на сексуалното влечение – (F65.8) Фротюризъм по МКБ-10. Въпреки очевидната неадекватност на действията те не са резултат на трайно фиксирано сексуално поведение, при което причиняването на някакъв вид физическа или психична болка и/или страдание води до сексуална възбуда и полова наслада.

Вследствие на предприетата 18-месечна терапия С. реформулира сексуалното си поведение и успя да канализира сексуалното си поведение под формата на мастурбация, както и в намирането на интимна приятелка.

Библиографията е на разположение в редакцията.