Проф. Надя Полнарева: “Детската психиатрия не трябва да се регулира от пазарни принципи…”

Проф. Надя Полнарева, д.м., е началник на Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола” в УМБАЛ „Александровска”. Ръководител е на държавната комисия за специализация по детска психиатрия от 2007 г., когато детската психиатрия става отделна медицинска специалност. Национален консултант по детска психиатрия. Академичната си кариера започва като редовен докторант, защитава дисертация през 1981 г. Има признати специалности по психиатрия и детска психиатрия, както и специализация по фамилна психотерапия в университета Лунд. Специализира в областта на детската и общата психиатрия във Франция и Великобритания. Преподава в Медицинския университет – София, в СУ „Св. Кл. Охридски”, както и е гост лектор в Базел, Швейцария. Научните й интереси са в областта на тревожните разстройства, формирането на личностовата патология, психопатологията на развитието и организацията на службите по детска психиатрия. Ръководител е на успешни европейски проекти по програмите Темпус и ФАР. През 2003 г. е експерт към СЗО, а от 2010 до 2013 г. е експерт към Съвета на Европа.

Проф. Полнарева, как минава Вашият ден?

През последните години ежедневието ми беше доста напрегнато, особено когато подготвяхме и изпълнявахме големи проекти, а съвсем доскоро бях и експерт към Съвета на Европа, което беше свързано с много пътувания и почти никакви ваканции. За щастие, дните ми все още не са еднакви! Винаги има нещо ново и допълнително, за което си казвам – като свърша това и ще имам повече време за почивка.

Не съжалявам, че нямам рутинно и предвидимо ежедневие. Давам си сметка, че съм прекарала много голяма част от дните съвместно с моите колеги, с които ме свързва не само общата работа, отговорности, професионални интереси и проекти, но и много приятни и весели мигове на отмора в края на работните ангажименти.

В семейството си съм заобиколена от близките си, които са представители на четири поколения… И никога не скучая!

Какви качества трябва да притежава добрият лекар според Вас?

Компетентност, интелигентност и задълбоченост, които стават още по-стойностни, ако са съчетани с индивидуални качества като здрав разум, широк кръгозор и добро възпитание. Тези качества са много важни в нашата специалност. Те могат да се доразвият в обучението, особено в индивидуалните тренинги по психотерапия, които детските психиатри трябва да преминат като част от специализацията си, но не могат да се придобият, ако не ги носиш първично.

Персоналният житейски опит и културата имат съществено присъствие в лекарската професия. Особено в екипната работа, която е основа при практикуването на детска психиатрия, трябва да се споделят не само компетентности, но общи ценности. Само тогава усилията ни не са фрагментирани и имат терапевтичен ефект.

Какво бихте променили в системата на здравеопазването у нас?

В нашата специалност основни изисквания са достъпността на помощта и ранните интервенции. Детската психиатрия е много зависима от държавните и местните политики. Не е възможно тя да се регулира от пазарни принципи и свободна конкуренция. Смятам, че за детското психично здраве трябва да има повече планиране и дългосрочна перспектива, което значи големи ресурси. Опитът с педиатричните специалности и у нас, и в Европа показва, че без активно стимулиране и адекватни инвестиции постепенно се стига до липса на специалисти и достъпни здравни услуги в по-бедните райони. За съжаление, България е такъв беден район по отношение на богатите европейски страни, което създава и предпоставки да губим изградени специалисти.

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към Вашата специалност?

Клиниката, която ръководя, е образец за добра и цялостна университетска служба. Всички студенти в МУ в София преминават обучение по детска психиатрия. За съжаление, това е отскоро, едва от 2006 г. сме и отделна медицинска специалност с отделна програма. Обучението е 4-годишно и смятам, че е на добро европейско ниво. Вече специализация по детска психиатрия се провежда и в университетската клиника във Варна. За съжаление, в страната няма достатъчно изградени структури, които да развиват интерес и да осигуряват контекст за висококвалифицираната работа на детския психиатър. Тези служби трябва тепърва да се изграждат, което изисква много персонални жертви и несигурен резултат, ако този процес не е гарантиран от държавната и местната власт.

Бихте ли изброили три неща, които обичате да правите?

Обичам да чета съвременни романи, да готвя, да наблюдавам нарастването на човешкото любопитство и добротата в сините очи на малката ми внучка Надя. Обичам всичко, което ми дава усещане за континуитет и смисленост, дори да навява тъга и спомени за отминало време.