Д-р Елисавета Стефанова: „Доверието на семейството e oт изключителна важност…“

Д-р Eлисавета Стефанова завършва Медицинскa академия – София през 1982 г. От 1986 г. започва работа като младши асистент към Клиниката по ендокринология, Катедра по детски болести, МУ – София, като през 1995 г. е главен асистент. Има придобита специалност по детски болести (1988-1989). През 1993 г. специализира в Детската ендокринологична клиника на професор Ларон, Израел. През 1995-1997 г. придобива специалност по детска ендокринология и болести на обмяната. От 1995 г. досега е завеждащ отделение по ендокринология при Детската университетска болница – София. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема „Синдром на Търнер и лечение с растежен хормон”. Д-р Стефанова е член на Българското дружество по педиатрия (1983), Европейската асоциация по детска ендокринология (1995), Българското дружество по ендокринология (1995), Дружеството по детска ендокринология (2011). Участва в редица клинични изпитвания: клинично изпитване за растежен хормон; фаза 3; 25 пациенти (1993), клинично изпитване за преждевременен пубертет; фаза 3; 10 пациенти (2002-2003), клинично изпитване за депо растежен хормон (2013-2014).

Професионалните интереси на д-р Стефанова са в областта на нарушенията в пубертета и лечението им, диагностиката на ниския ръст и лечението с растежен хормон, синдрома на Търнер, затлъстяването в детска възраст, заболяванията на щитовидната жлеза и ехографията в детската ендокринология.

Какво сочи статистиката по отношение на децата с ендокринни проблеми, увеличава ли се техният брой?

Поради липса на регистри за тези заболявания нямаме точна статистика за честотата на ендокринните проблеми при децата. Наблюдаваме обаче увеличен брой на децата с диабет и висока степен на затлъстяване.

Кои са най-честите ендокринни заболявания в детска възраст и кои фактори ги обуславят?

Заради предимно планинския релеф типични за страната ни заболявания са йодният дефицит и причиненото от него увеличение на щитовидната жлеза. Обезитетът и съпътстващите го усложнения също попадат сред най-честите проблеми, с които се сблъскваме. Зачестяват и случаите на деца с нарушения в пубертетното развитие и с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Въпреки че част от ендокринните болести имат генетична предразположеност, основните причини за развитието им са стресът, липсата на движение и консумацията на висококалорични храни. Факторите на средата – замърсяване на въздуха, запрашеност, йонизиращи лъчения и т.н., също оказват негативно влияние върху ендокринната система.

Как влияе затлъстяването върху растежа и развитието на детския организъм? Какви щети може да нанесе ранният обезитет в една по-зряла възраст?

Затлъстяването е комплексно заболяване, оказващо влияние върху всички органи и системи. Най-засегнати са сърдечно-съдовата система и ставите, рискът от метаболитен синдром и захарен диабет тип 2 е висок. Психичното и емоционалното развитие на децата също са застрашени, те започват да страдат от комплекси, да се изолират, да проявяват склонност към депресивни състояния.

Терапевтичните методи, прилагани в България, отговарят ли на европейските и световните „златни стандарти“ в детската ендокринология?

Можем да се похвалим, че държавата съдейства в тази насока и медикаментите, които прилагаме в терапията на хронично болните деца, са на европейско и световно ниво.

Има ли нужда от промени в здравната нормативна уредба с цел по-ефективната борба със значимите заболявания в областта на ендокринологията?

Здравната нормативна уредба у нас е мудна и промените стават трудно. В колаборация с пациентските организации обаче успяваме да извоюваме дребни промени, които да подобрят терапията на децата с ендокринни заболявания.

Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на ендокринните заболявания?

Сътрудничеството с личните лекари е на добро ниво, когато става въпрос за хронично болни деца или за насочване на пациентите към специалист. По отношение на превенцията отговорността пада основно на личните лекари и там нишката се къса. Тъй като на джипитата се вмениха прекалено много задължения, профилактиката (включително и на ендокринните заболявания) е силно занемарена. Премахването на училищните лекари, които в миналото извършваха редовни профилактични прегледи, също допринася за проблема с превенцията.

Кое е най-важното за един педиатър – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с децата… Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?

Добрият лекар трябва да обича професията и пациентите си. В работата с деца не е достатъчно да си добър диагностик, необходимо е да си психолог и да си тактичен към родителите. От изключителна важност за успешното лечение на децата са доверието на семейството към нас и терапията, която прилагаме.

Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

В тази професия стресът е голям, но с времето човек се научава да се справя. Не можеш да не съчувстваш, да не мислиш за тежките случаи, да свикнеш със загубата на пациент… За да се запазя емоционално и да съм работоспособна, се старая да не пренасям вкъщи служебните проблеми. В свободното си време релаксирам с разходки, пазаруване и други типично женски занимания.

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?

Преди няколко години специалността се отдели от общата педиатрия и в съответствие с европейските нормативни уредби се обособи като детска ендокринология. Имаме изградена мрежа от добре обучени детски ендокринолози, а специалността се радва на интерес сред младите ни колеги. За съжаление, много от тях нямат финансов стимул да продължат професионалния си път в България.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

Майка ми беше педиатър и ме съветваше да избера друга, по-лека специалност. Аз обаче избрах този професионален път и не съжалявам, защото удовлетворението от работата с малките пациенти е огромно.

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”

Обичам професията си, защото обичам пациентите си.