Извънскелетни ефекти на витамин D
Д. Йорданова
Отделение по ендокринология, Клиника по ендокринология и клинична генетика, СБАЛДБ “Проф. Иван Митев“, МУ – София
Спектър на действие на витамин D
Витамин D е oт групата на мастноразтворимите секостероиди, отговорни за подобряване чревната абсорбция на калций, желязо, магнезий, фосфат и цинк. Най-важните съединения в тази група са витамин D3 (холекалциферол) и витамин D2 (ергокалциферол). Витамин D е стероиден хормон с ендокринни и паракринно-автокринни ефекти. Уникален е сред витамините с едновременното ендогенно производство и екзогенни източници. Той отдавна е известен със своята класическа роля за здравето на костите и калциевата хомеостаза, но спектърът му на действие е много по-широк. Рецепторът на витамин D (VDR) е почти универсално представен в ядрените клетки и по този начин присъства в повечето тъкани и клетки на тялото. Неговото образуване зависи от адекватния внос на витамин D. Това широко разпространение е в основата на хилядите му потенциални физиологични действия. Над двеста човешки гени са пряко регулирани от витамин D. Освен това най-малко 10 тъкани извън бъбреците експресират 1-алфа хидроксилаза (CYP27B1) – ензим, отговорен за превръщането на витамин D в неговата активна форма. Активният метаболит на витамин D – 25 (ОН)2 D калцитриол, влияе върху освобождаването на хормони от жлезите с вътрешна секреция, модулира имунната система и е необходим за сърдечно-съдовата, репродуктивната и нервната система. В резултат на това няколко изследвания свързват дефицита на витамин D със сърдечно-съдовитe болести, диабета, хипертонията, много видове рак, ревматоидния артрит, болестта на Крон, множествената склероза, астмата и инфекциозните заболявания. Освен това е доказано, че притежава антитуморна активност при левкемия, рак на дебелото черво, бъбрека, гърдата и простатата [1, 3].
Фиг. 1. Витамин D рецептор
Измерване серумното ниво на 25-хидроксивитамин D – 25 (OH) D, е най-добрият тест за определяне статуса на витамин D. Нивата на 25 (OH) D са: 21-29 ng/ml (52.5-72.5 mmol/l) – недостатъчност на витамин D и при < 20 ng/ml (< 50 mmol/l) – дефицит на витамин D [1, 3].
Витамин D дефицит и диабет
Витамин D дефицитът може да увеличи риска от тип 1 и тип 2 захарен диабет. Витамин D може да потисне антиген представящите макрофаги, CD4 лимфоцитите, производството на интерферон 2 (IFN 2) и интерлевкин 2 (IL 2) и други цитокини. Както е известно, те активират макрофагите и цитотоксичните Т клетки, водещи до унищожаване на островните клетки при тип 1 захарен диабет. Тип 2 захарен диабет е свързан с повишаване нивото на тумор-некротизиращ фактор α и β, CRP, плазминоген активатор инхибитор 1 (PAI-I) и интерлевкин 6 (IL 6). От модулиране на имунния възпалителен процес витамин D може да намали инсулиновата резистентност и да повиши секрецията на инсулин в тип 2 захарен диабет. Панкреатичните островни клетки имат както VDR, така и витамин D-зависим калций-свързващ протеин (CaBP). Витамин D дефицитът е свързан с увеличение на паратхормона, който от своя страна уврежда секрецията на инсулин [4, 5].
Витамин D и сърдечно-съдови заболявания
Ниските нива на витамин D също са свързани с повишение на сърдечно-съдовите заболявания. Една от хипотезите включва ролята на калцитриола в регулиране на много гени, включително и тези, които участват в производството на ренин, пролиферация на сърдечни и съдови мускулни клетки, както и регулиране на C реактивен протеин (CRP) и други провъзпалителни маркери.
Витамин D и възпалителни заболявания на червата
Няколко доказателства свързват витамин D с възпалителните заболявания на червата (IBD) като болест на Крон. Първо, пациентите с болестта на Крон са с ниски серумни нива на 25 OHD. На второ място, проучвания in vivo с помощта на различни животински модели показват, че 1.25 (OH)2 D играе важна роля в патофизиологията на експериментално индуцирани форми на IBD. Трето, CYP27B1 и VDR са открити в дебелото черво на човек [1, 2, 4].
Хиповитаминоза D и невропсихични заболявания
Хиповитаминоза D е свързанa с невропсихични нарушения – деменция, болест на Паркинсон, множествена склероза, епилепсия и шизофрения. Един от механизмите на възникване е чрез невронална апоптоза, а вторият – чрез асоцииране на невротрофични фактори, които са протеини, включени в поддържането на зрели неврони.
Кератиноцитите в кожата са основни източници за 7 дехидрохолестерол, който се превръща във витамин D3 при наличие на слънчева светлина. Тези клетки имат VDR и могат да преобразуват 25 (OH) D във 1.25 (ОН)2 D, който е мощен инхибитор на кератиноцити и може да се използва безопасно за незлокачествени хиперпролиферативни кожни заболявания като псориазис. Локално прилагани, 1.25 (ОН) 2 D или негови аналози (калципотриен) може да се използват като терапия първа линия при псориазис. Използва се и за лечение на витилиго, склеродермия и lupus vulgaris [2, 4, 5].
Витамин D е ключов фактор за преждевременно раждане, защото е мощен регулатор на плацентарния имунитет – стимулиране на антимикробни отговори и потискане на възпалението [2, 4].
Той е мощен регулатор и се използва също за повишаване на имунната система и за предотвратяване на автоимунни заболявания.
Роля на витамин D за профилактика на рака
Към момента се провеждат по-големи рандомизирани клинични проучвания за установяване ролята на умерена до висока доза витамин D за профилактиката на рака. От досега проведените анализи най-много доказателства има за рак на дебелото черво и много малко за рак на гърдата и простатата [4, 5].
Витамин D има съществено значение за доброто здраве, което се определя от адекватната наличност на 25 (OH) D, а тя от своя страна зависи от излагане на ултравиолетова (UV) радиация и хранителния прием на витамин D3. Повече отвсякога е необходимо да се увеличат изследванията за витамин D, за да се максимизират знанията за неговото използване с цел запазване или подобряване на здравословното състояние на човека.
Библиография
1. Vin Tangpricha, V. Vitamin D deficiency and related disorders medication. – Medscape Med. News, N 7, 2014.
2. Muszkat, P. et M. Camargo. Evidence-based non-skeletal actions of vitamin D. – Review, N 9, 2010.
3. Norman, A. From vitamin D to hormone D: fundamentals of the vitamin D endocrine system essential for good health. – Am. J. Clin. Nutr., 2008, 88 (Suppl.), 491-499.
4. Visweswaran, R. et H. Lekha. Extraskeletal effects and manifestations of vitamin D deficiency. – Review, 2013.
5. Clifford, J. et al. The nonskeletal effects of vitamin D: An Endocrine Society Scientific Statement. – Endocr. Rev., 33, 2012, N 3, 456-492.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието