В отговор на тревогите на родителите: съдържат ли ваксините опасни консерванти, адювантни и остатъчни субстанции?, част 1

Ваксините съдържат живи или убити вируси, пречистени вирусни белтъци, инактивирани бактериални токсини или бактериални полизахариди, Освен описаните имуногенни субстанции, ваксините нерядко съдържат и други вещества. Така, към ваксините се добавят консерванти с цел да се предотврати замърсяването с бактерии или гъбички (например, тимеросал), адювантни вещества, които стимулират антиген-специфичния имунен отговор (например, алуминиеви соли), или адитиви, които стабилизират живите атенюирани вируси (например, желатин, човешки серумен албумин). Освен това, ваксините могат да съдържат и остатъчни количества от вещества, използвани в производствения процес (например, формалдехид, антибиотици, яйчни белтъци, гъбични протеини).

Някои родители, изплашени от новините в медиите или от данните в Интернет, се тревожат от това, че съдържащите се във ваксините субстанции, като тимеросал, формалдехид, алуминий, антибиотици  и желатин са опасни.

КОНСЕРВАНТИ

Консервантите се добавят към някои ваксини с цел предотвратяване на замърсяване с бактерии и гъбички. В лицензираните в САЩ ваксини се прилагат три консерванта – фенол, 2-феноксиетанол и тимеросал (таблица 1).

Таблица 1. Съдържание на консерванти в лицензираните в САЩ ваксини, 2003 г.

През 2001 г. тимеросал (живак-съдържащ консервант) е изваден от състава на прилаганите в детска възраст ваксини². Въпреки липсата в литературата на проучвания, сравняващи честотата на изоставане в нервно-психичното развитие при деца, получили съдържащи и несъдържащи тимеросал ваксини, няколко факта говорят, че съдържащите се във ваксините живачни нива е малко вероятно да имат увреждащ ефект. Общо 49.6% от теглото на тимеросал се падат на съдържащия се в него живак и субстанцията се метаболизира до етил-живак и тиосалицилат. Етил-живакът се съдържа в голям брой лекарства и биологични материали. При възрастните и децата, преживели случайна остра експозиция на големи количества етил-живак (в количества между хиляда и един милион пъти над тези във ваксините) може да се развият трайни неврологични увреждания и смърт ^3–8.  Няма данни, обаче, за увреждащо влияние от хронична експозиция на ниски дози етил-живак върху развиващата се нервна система. Консенсусните препоръки за експозицията на етил-живак са екстраполирани от тези за метил-живак (най-честата форма на живака в околната среда) на EPA, ATSDR и FDA¹ (табл.2).

Таблица 2. Граници на експозиция на живак при кърмачета на възраст под 6 месеца по персентили телесно тегло, норми на EPA, ATSDR и FDA.

Агенция                                      Персентил телесно тегло

                                                         5-ти                       50-ти                      95-ти

EPA                                                65 мкг                        89 мкг                 106 мкг

ATSDR                                        194 мкг                           266 мкг                319 мкг

FDA                                              259 мкг                        354 мкг              425 мкг

Фармакокинетиката на етил-живака и на метил-живака, обаче, са съвсем различни. Метил-живакът има биологичен период на полу-живот от приблизително 50 дни, а етил-живакът – приблизително 7 дни^1-10. Етил-живакът се екскретира значително по-бързо от организма от метил-живака, поради което кумулативните дози на двете субстанци и свързаните с тях препоръки би трябвало да са съвсем различни. В подкрепа на тази важна разлика са и данните на Pichichero и сътр.¹⁰, че нивата на живак в кръвта на 40 новородени деца на възраст под 6 месеца, получили съдръжащи тимеросал ваксини – DTaP, срещу хепатит B и Hib – не надхвърлят препоръчителните прагови стойности¹⁰

Въпреки това през 2001 година тимеросал е изваден от състава на ваксините отчасти с цел “запазване доверието на обществото във ваксините” и намаляване отказа на родители и лекари от рутинните ваксинации.

АДЮВАНТНИ СУБСТАНЦИИ (АДЮВАНТИ)

Алуминиевите соли са адюванти под формата на алуминиев хлорид, алуминиев фосфат и калиево-алуминиев сулфат. Производството на съдържащите алуминий ваксини е свързано с адсорбция на антигена върху гелове с алуминиев хидроксид или алуминиев фосфат или с преципитация на антигена в разтвор на калиево-алуминиев сулфат.¹¹

В проучванията през 1930-те, 40-те и 50-те години е доказано, че алуминиевите соли потенцират имунния отговор след приложение на дифтериен или тетаничен токсоид^11-16. Ранните проучвания показват, че алуминиевите соли намаляват темповете на елиминиране на антигена от мястото на инокулиране (т.е. имат депо-ефект)¹⁷. По-нататъчните проучвания, обаче, поставят под въпрос значението на този депо-ефект и доказват, че алуминиевите соли стимулират поемането на антигени от антиген-представящите клетки (например, дендритните клетки)¹⁸, активират антиген-представящи клетки¹⁸ , индуцирайки продукцията на цитокини¹⁹ и комплементарни фракции²⁰. Значението на всеки от тези механизми на потенциране на антиген-специфичния имунен отговор остава неясно. Безопасността на алуминиевите соли е доказана в натрупания от последните 70 г. опит със стотици милиони хора, получили алуминий-съдържащи ваксини.

Нежеланите реакции към алуминиевите соли включват появата на еритем, подкожни възли, контактна свръх-чувствителност и грануломатозно възпаление, наблюдавани рядко²¹.

Съдържащите алуминий ваксини не са единственият източник на алуминиева експозиция при кърмачетата. Алуминият е един от най-разпространените в земната кора химични елементи и се намира във въздуха, храната и водата, поради което всички кърмачета влизат в контакт с алуминия в околната среда. Така например, в кърмата се доказват приблизително 40 мкг/л алуминий, а в адаптираните млека – средно 225 мкг/л^22-26. Алуминиевото съдържание на ваксините е съпоставимо с това в адаптираните млека (таблица 3) . Препоръките на  ATSDR са разработени във връзка със сериозните неврологични ефекти на големите дози алуминий при хората²⁷.

За установяване  праговите нива на алуминий, под които продуктите са вероятно безопасни, са използвани данните от експериментални проучвания при мишки, инокулирани орално с различни дози алуминиев лактат²⁸. Не са наблюдавани нежелани реакции при орален прием дори на дози от 62 мг/кг/ден. При прилагане на фактор на неяснота от 3 (за екстраполиране при хора) и от 10 (за вариабилност при хора) ATSDR препоръчва минимално рисково ниво на експозиция на алуминий при хората от 2 мг/кг/ден²⁹. Полу-животът на елиминиране на алуминий от организма е приблизително 24 часа²⁷. Така, дозите  алуминий,  които кърмачето приема с храната ^22-26 и с ваксините (таблица 3) са значително под указаните прагови нива в препоръките на ATSDR и  далеч под доказано безопасните при опитни животни ^27,28.

Таблица 3. Съдържание на алуминиеви соли (адюванти) в лицензираните в САЩ ваксини, 2003 г

* Съдържа и алуминиев хидроксид, и алуминиев фосфат

Прочетете продължението тук

Библиография

1. Stratton K, Gable A, McCormick MC, eds. Immunization Safety Review: Thimerosal-Containing Vaccines and Neurodevelopmental Disorders. Wash­ington, DC: National Academy Press; 2001
2. Goldstein BD. The precautionary principle also applies to public health actions. Am J Public Health. 2001;91:1358-1361
3. Hay WJ, Rickerts AG, McMenemey WH, Cumings JN. Organic mercu­rial encephalopathy. Neurol Neurosurg Psychiatry. 1963;26:199-202
4. Axton JHM. Six cases of poisoning after a parenteral organic mercury compound (Merthiolate). Postgrad Med J. 1972;48:417-421
5. Fagan DG, Pritchard JS, Clarkson TW, Greenwood MR. Organ mercury levels in infants with omphaloceles treated with organic mercury anti­septic. Arch Dis Child. 1977;52:962-964
6. Cinca I, Dumitrescu I, Onaca P, et al. Accidental ethyl mercury poison­ing with nervous system, skeletal muscle, and myocardium injury. J Neurol Neurosurg Psychiatry. 1979;43:143-149
7. Rohyans J, Walson PD, Wood GA, MacDonald WA. Mercury toxicity following merthiolate ear irrigations. J Pediatr. 1984;104:311-313
8. Pfab R, Muckter H, Roider G, Zilker T. Clinical course of severe poi­soning with thiomersal. Clin Toxicol. 1996;34:453-460
9. Marsh DO, Clarkson TW, Cox C, et al. Fetal methylmercury poisoning: relationship between concentration in single strands of maternal hair and child effects. Arch Neurol. 1987;44:1017-1022
10. Pichichero ME, Cernichiari E, Lopreiato J, Treanor J. Mercury concen­trations and metabolism in infants receiving vaccines containing thiomersal: a descriptive study. Lancet. 2002;360:1737-1741
11. Shirodkar S, Hutchinson RL, Perry DL, et al. Aluminum compounds used as adjuvants in vaccines. Pharm Res. 1990;7:1282-1288
12. Glenny AT, Pope CG, Waddington H, Wallace U. The antigenic value of toxoid precipitated by potassium alum. J Pathol Bacteriol. 1926;29:38-39
13. Volk VK, Bunney WE. Diphtheria immunization with fluid toxoid and alum-precipitated toxoid. Am J Public Health. 1942;32:690-699
14. Barr M, Glenney AT, Hignett S, et al. Antigenic efficiency of fluid and precipitated diphtheria prophylactics in very young babies and lambs. Lancet. 1952;2:803-805
15. Barr M, Glenny AT, Butler NR. Immunization of babies with diphtheria-tetanus-pertussis prophylactic. Br Med J. 1955;2:635–639
16. Greenberg L, Benoit R. Control of potency and the dosage of diphtheria and tetanus toxoids. JAMA. 1956;160:108–113
17. Glenny AT, Butler AH, Stevens MF. Rate of disappearance of diphtheria toxoid injected into rabbits and guinea pigs: toxoid precipitated with alum. J Pathol Bacteriol. 1931;34:267–27
18. Mannhalter JW, Neychev HO, Zlabinger GJ, et al. Modulation of the immune response by the non-toxic and non-pyrogenic adjuvant alumi­num hydroxide: effect on antigen uptake and antigen presentation. Clin Exp Immunol. 1985;61:143–151
19. Ulanova M, Tarkowsi A, Hahn-Zoric M, Hanson LA. The common vaccine adjuvant aluminum hydroxide upregulates accessory proper­ties of human monocytes via an interleukin-4-dependent mechanism. Infect Immun. 2001;69:1151–1159
20. Ramanathan VD, Badenoch-Jones P, Turk JL. Complement activation by aluminum and zirconium compounds. Immunology. 1979;37:881–888
21. Gupta RK, Rost BE, Relyveld E, Siber GR. Adjuvant properties of aluminum and calcium compounds. In: Powell MF, Newman MJ, eds. Vaccine Design: The Subunit and Adjuvant Approach. New York, NY: Plenum Press; 1995:229–248
22. Koo WWK, Kaplan LA, Krug-Wispe SK. Aluminum contamination of infant formulas. J Parenteral Nutr. 1988;12:170–173
23. Weintraub R, Hams G, Meerkin M, Rosenberg AR. High aluminum content of infant milk formulas. Arch Dis Child. 1986;61:914–916
24. Simmer K, Fudge A, Teubner J, James SL. Aluminum concentrations in infant milk formulae. J Paediatr Child Health. 1990;26:9–11
25. Hawkins NM, Coffey S, Lawson MS, Delves HT. Potential aluminum toxicity in infants fed special infant formula. J Paediatr Gastroenterol Nutr. 1994;19:377–381
26. Mandic ML, Grgic J, Grgic Z, et al. Aluminum levels in human milk. Sci Total Environ. 1995;170:165–170
27. Keith LS, Jones DE, Chou C. Aluminum toxicokinetics regarding infant diet and vaccination. Vaccine. 2002;20:S13–S17
28. Golub MS, Donald JM, Gershwin ME, Keen CL. Effects of aluminum ingestion on spontaneous motor activity of mice. Neurotoxicol Teratol. 1989;11:231–235
29. Toxicological Profile for Aluminum. Atlanta, GA: US Department of Health and Human Services, Public Health Service, Agency for Toxic Substances and Disease Registry; 1999