Как да възвърнем доверието във ваксините?

Larson, H. J., L. Z. Cooper, J. Eskola, S. L. Katz et S. Ratzan. – Lancet, 378, 2011, 526–535.

Анализ на причините за поява на недоверие във ваксините сред населението

Какви са те?

Нежеланите лекарствени реакции след имунизация (локално дразнене) са основание за слухове относно безопасността на ваксините. Могат да бъдат изброени много други причини за „разбунване на духовете” –публикации за ново проучване, нови препоръки или смяна на досегашната линия на поведение относно имунизациите (напримeр отстраняването на тиомерзала от състава на ваксините в САЩ, временното спиране на имунизациите срещу хепатит В във Франция), поява на нови продукти, политически подбуди, подкопаващи авторитета на правителството или производителите на ваксини и т.н.

Фактори, поддържащи чувството на безпокойство относно ваксините сред населението

Медийните публикации подклаждат недоверието на населението към ваксините. Друг фактор е наличието на лош исторически опит, който намалява публичното доверие (например непълна публична информация относно появата на енцефалопатии в Англия от волски гъбни форми или предоставяне на ХИВ заразена кръв във Франция).

Социално-икономическото обедняване (с оскъден достъп до здравната система) допълнително намалява доверието към здравните власти. Самостоятелното организиране на определени групи от населението, разпространяващи своите антиваксинални разбирания, също допринася за подкопаване доверието към ваксините (в Индия такава организирана група от жени спира проект за ваксинация срещу човешки папиломен вирус).

Ефекти и резултати

Резултатът от загубата на доверие към ваксините е отказ от ваксинации (индивидуални или групови), изтегляне на ваксини и поява на епидемии от ваксинопредотвратими заболявания като морбили, коклюш, полиомиелит.

Какво предстои: кой какво е необходимо да направи?

Всички примери показват, че процесът на изграждане и поддържане на доверието на обществото към ваксините е много променлив и зависи от степента на осъзнаване значимостта на профилактиката, ползите на ваксините спрямо болестите, срещу които защитават, и социално-икономическия статус на населението.

Традиционните принципи и практики на комуникация за ваксините са валидни, особено тези, които дават точна информация къде, кога и защо хората трябва да се ваксинират. Така се създава взаимно уважение между лекаря и подлежащия на ваксинация пациент. Трябва активно да се изслушват притесненията на пациентите относно ваксинацията, да се разбере какво е точното възприятие на населението за ваксинопрофилактиката, за да се предостави на обществото точна информация какви са рисковете при отказ от имунизация. Необходимо е да се мисли в посока дългосрочна политика за ваксинопрофилактика и образователни програми, разсейващи страховете на населението. Важно е да се правят проучвания, изследващи публичното доверие.

В Англия например Министерството по здравеопазване продължава да следи не само нагласата на населението относно отделни ваксини, но и доверието на обществото към ваксините като цяло.

Подобни проучвания се правят и в академични институти и в Центъра по контрол и превенция на заболяванията в САЩ.

Необходими действия

• Поради хетерогенността на населението по света и специфичните за даден регион страхове относно ваксините е необходимо да се създадат локални стратегии за преодоляване на антиваксиналните движения.

• Когато здравните експерти и политици комуникират информация относно ваксините към населението, тя трябва да бъде подкрепена с т.нар „медицина на доказателствата”. Това включва ангажираност на всички участващи във ваксинопрофилактиката страни, даване на прозрачни отговори относно възприетата политика на поведение и честна и открита информация за потенциално съществуващите рискове.
• Необходим е систематичен подход при изслушване страховете на населението. Освен системния надзор за контрол над инфекциозните заболявания трябва да има и систематичен мониторинг за проследяване разпространението на слухове, митове за ваксините, отказ от имунизации и конкретни страхове, за да може да се предостави точната информация, необходима за поддържане доверието във ваксините като цяло. Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина пробва да поддържа такъв мониторинг.
• Без познание за точните нужди на населението от конкретна информация няма как хората, отговорни за ваксинопрофилактиката, да дадат правилните решения – затова са необходими проучвания на социална база, изследващи всяка стъпка от процеса на взимане на решение „за” или „против” ваксинацията. Обществото се нуждае от много щателни медицински доказателства за ефикасността и безопасността на ваксините, както и от достоверни причини за въвеждането на нови ваксини, но неглижира факторите, определящи специфичната локална здравна култура относно ваксинопрофилактиката.

Заключение

Ваксинацията е комплексен социален акт, който има ефект както върху самия човек, така и върху децата му и обществото като цяло. Решението за ваксинация остава сложен сбор от индивидуалната нагласа на човека към ваксините, комплексната информация, която получава, доверието в здравните институции и тези, които произвеждат и доставят ваксините.

За да се приложи пълноценна защита на населението от ваксинопредотвратими заболявания, е необходимо да се вземат предвид и редица социални, културни и политически фактори, повлияващи нагласата на обществото към ваксинацията. Отговорните за имунизационните програми – учени, политици, здравни работници – трябва да осъзнаят факта, че винаги ще има хора, които ще поставят ваксините под въпрос и ще отказват имунизации. Ще продължат да съществуват и екстремни антиваксинални групи.

Много хора, които имат положителна нагласа към ваксините, могат да си променят мнението. Затова фокусът на изграждане и поддържане на доверие трябва да бъде насочен към хората, приемащи и подкрепящи ваксинациите. А междувременно да се следи и проучва защо и как се получава загуба на доверие във ваксинопрофилактиката.