Ваксините не са свързани с аутизъм: потвърден с медицината на доказателствата мета-анализ от случай-контролирани и кохортни проучвания
Luke E. Taylor, Amy L. Swerdfeger, Guy D. Eslick
(Vaccine, 32, 2014, 3623-3629)
Налице е голям дебат относно възможността да има връзка между ваксинацията в детска възраст и последващото развитие на аутизъм. Той прераства в основен за общественото здравеопазване проблем, защото страхът от връзка между имунизациите и аутизма води до увеличение на ваксинопреодотвратимите заболявания. Повишаващата се честота на аутизма и разпространението му, както и набеждаването на ваксинацията като причина за неговата поява, водят до повишаване на недоверието в ползите от ваксините, надценяване на потенциалните им рискове и най-важното – възраждане на забравени инфекциозни заболявания. Този проблем създава голямо напрежение, имайки предвид доклада на CDC, който споменава за 17 случаи на морбили в САЩ през 2011 г. Австралия също докладва пикове в заболяването морбили за периода от края на 2011 г. до средата на 2012 г. Ваксинопредотвратимите заболявания съвсем ясно показват, че не са изчезнали от живота на съвременното общество и всеки отказ от ваксинация срещу морбили, паротит и рубеола или друга имунизация поради страх от аутизъм трябва да се разглежда с подобаващи доказателства, а не на базата на предположения.
Мета-анализ
Мета-анализът се стреми да даде количествена оценка на наличните данни, събрани от различни страни, за честотата на аутизма и евентуалната му връзка с ваксинацията в детска възраст. Събрани са данни от случай-контролирани и кохортни проучвания (MEDLINE, PubMed, EMBASE, Google Scholar) до април, 2014 г. Подходящите проучвания са оценявани за връзка между ваксинацията и последваща поява на аутизъм или разстройства в аутистичния спектър (ASD). Двама рецензенти са извадили данни от проучванията като дизайн, методи и резултати. В този анализ са включени 5 кохортни проучвания върху 1 256 407 деца и 5 случай-контролирани проучвания върху 9 920 деца.
2 от кохортните проучвания разглеждат ваксинацията срещу морбили, паротит и рубеола, други 2 проследяват дозировката на живак (Hg) във ваксините и едно е свързано с наличието на тиомерзал. Всички тези проучвания търсят данни за развитието на аутизъм или други разстройства в аутистичния спектър (ASD) сред големи популации.
4 от петте случай-контролирани проучвания проследяват данни за MMR ваксинацията и възможния риск от поява на аутизъм или ASD. 2 от 5-те кохортни проучвания имат данни за моновалентната противоморбилна ваксина, а 1 от петте проучвания проследява данни за евентуалната връзка между живак/тиомерзал и появата на аутизъм, ASD или аутизъм с регресивен фенотип.
Резултати от кохортните проучвания
Петте кохортни проучвания, включени в мета-анализа, докладват негативен резултат относно наличието на връзка между MMR, Hg или тиомерзал и аутизма, други АSD или аутизъм с регресия. Комбинирайки данните за odds ratio в различните проучвания (OR: 0.98, 95% CI: 0.92 до 1.04; I2 = 0.00, p = 0.45) и рискът от развитие само на аутизъм (OR: 0.99, 95% CI: 0.92 до 1.06; I2 = 0.00, p = 0.80), или само на ASD (OR: 0.91, 95% CI: 0.68 до 1.20; I2 = 55.6, p = 0.10) след ваксинация с MMR или ваксини с живак/тиомерзал не се открива никаква причинно-следствена връзка между тях (фиг. 1).
След допълнително разделяне на данните по типове ваксини отново не се открива увеличен риск от развитието на аутизъм или ASD при наличие на Hg (OR: 1.00, 95% CI: 0.93 до 1.07; I2 = 0.00, p = 0.89), тиомерзал (OR: 1.00, 95% CI: 0.77 до 1.31; I2 = 38.78, p = 0.20), или MMR ваксинация (OR: 0.84, 95% CI: 0.70 до 1.01; I2 = 0.00, p = 0.55), (фиг. 2).
Резултати от случай-контролираните проучвания
Петте случай-контролирани проучвания също не откриват доказателство за връзка между ваксинацията и аутизма или ASD. Общото odds ratio за риск от развитие на аутизъм или ASD след MMR или ваксини с Hg или тиомерзал е незначително, когато данните са групирани по аутизъм/ASD (OR: 0.90, 95% CI: 0.83 до 0.98; p = 0.02) или по тип ваксинация (OR: 0.85, 95% CI: 0.76 до 0.95; p = 0.01). Отново в подгрупите на анализа не се открива риск за поява само на аутизъм (OR: 0.69, 95% CI: 0.54 до 0.88; I2 = 66.97, p < 0.001) или само ASD (OR: 0.94, 95% CI: 0.86 до 1.03; I2 = 41.73, p = 0.06) след ваксинация с MMR или ваксини, съдържащи Hg или тиомерзал. Оdds ratios при различните типове ваксинация също не подкрепят тезата за връзка между аутизма или ASD (OR: 1.00, 95% CI: 0.59 до 1.67; I2 = 30.50, p = 0.23).
Епилог
Като епидемиолог аз вярвам в данните, представени в този мета-анализ. Въпреки това, като родител на три деца, аз разбирам донякъде страховете на родителите от нежелани лекарствени реакции, предизивкани от ваксините. Първите ми две деца имаха фебрилен гърч след рутинна ваксинация, едно от тях със сериозно събитие. Това обаче не ме спря да ваксинирам и третото си дете с всички необходими ваксини. Просто взех необходимите мерки за намаляване на риска от подобни нежелани лекарствени реакции. Ваксинирах го сутринта, така че ако има някаква нежелана лекарствена реакция, тя да се прояви през деня. Също така 30 минути преди самата ваксинация му дадох превантивно температуро-понижаващо средство, за да намаля риска от поява на температура след инжекцията. Моят апел към вас е, ако наблюдавате каквато и да е промяна в поведението на детето след ваксинация, да докладвате веднага на вашия семеен лекар и във Vaccine Adverse Event Reporting System.
N/A: Пета мултифасетна конференция върху детското развитие