Преодоляване на несъответствието познание – поведение. Ефектът от листовките за НРV ваксинацията, основаващи се на медицината на доказателствата, върху разбирането, намерението и крайното решение за ваксинация
et all. – Vaccine, 2014
Небалансирано поднесената информация е проблем в коментирането на медицински факти. Диапазонът на този баланс се движи между непълна, непрозрачна информация (пропуснати евентуални вреди, докладване на относителен вместо абсолютен риск, който дава съотношението редукция/увеличение) до активно убеждение. През 1995 г. например след съобщението на Английската комисия по безопасност на медикаментите, че трета генерация контрацептиви увеличава двойно риска от тромбоемболизъм в сравнение с втора генерация, много жени спират приема на хапчетата си. Резултатите са нежелани бременности и увеличение на абортите с 13 000 случая през изминалата година. Съобщението „увеличен риск”, което плаши много от жените, се базира на факта, че 1 от 7000 жени, която взема втора генерация контрацептиви, страда от тромбоемболизъм, докато при третата генерация този брой е 2 на 7000 жени. Ако Английската комисия по безопасност на медикаментите беше коментирала абсолютните числа относно увеличения риск, много жени щяха да реагират различно и щяха да бъдат предотвратени нежелани бременности и аборти.
За да определят какво определя един доклад като балансиран или небалансиран, автори от германско проучване описват следните критерии като стандарт за добра комуникация относно рисковете:
- пълнота (изходен риск за рак на маточната шийка (РМШ);
- прозрачност (представяне на цялата информация относно рисковете в абсолютни, а не в относителни числа, даване на информация какво е служило за контрола);
- коректност (медицина, основана на доказателствата).
Проучването има за цел да сравни как балансираната информация за НРV ваксинацията (в сравнение с небалансираната) повлиява:
- информираността на момичетата и родителите относно риска от РМШ и ефикасността на НРV ваксините (като база за вземане на информирано решение);
- тяхното разбиране за риска от развитие на РМШ без НРV ваксинация;
- нагласата за НРV ваксинация;
- реалното вземане на решение за ваксинация;
- феномена несъответствие между познания и поведение.
Участници
Фокусът на проучването са родители и момичета. Тъй като искахме да проучим нагласата на участниците, преди да бъдат ваксинирани, включихме в изследването всички момичета от 6-и клас в училищата в Германия в началото на учебната година. За да осигурим социално-икономическо разнообразие, избрахме 16 училища от 8 региона в Берлин. Всички участници, които проявиха интерес да участват, дадоха своето съгласие. От момичетата поискахме и съгласие от един от родителите. Честотата на участие на училище беше между 57 и 85%. Събрахме 225 напълно завършени анкети, попълнени от момичета и родители (с балансирана листовка: n = 122, небалансирана: n = 103). Сред родителските извадки 95% бяха от майки, средна възраст 41.4 год., 91% от тях с най-малко средно образование.
Проучването се проведе между януари и март 2010 г. в Германия. Всяко момиче беше помолено да попълни първата част на анкетата (преди да прочете листовката) и след това продължаваше с втората част (след прочитане на листовката). След цялостно завършване на анкетата всяко момиче получи за родителите си плик, съдържащ инструкции по проучването, самата анкета и листовката. След това родителите бяха причислени към същата група на техните дъщери (с балансирана или небалансирана листовка). Поискахме момичетата да върнат попълнената от техните родители анкета в рамките на 3 дни.
Материали
В групата с небалансирана като информация листовка участниците получиха листовката от една голяма германска организация по ракови заболявания. Тази листовка не отговори на критериите за балансирана комуникация относно рисковете (табл. 1).
Таблица 1. Информация, предоставена в небалансираната листовка
Таблица 2. Информация, предоставена в балансираната листовка
Резултати
Повечето от участниците преувеличават или не знаят честотата на заболяемост и смъртност от РМШ, преди да прочетат листовката.
Таблица 3. Как прочитането на листовката повлиява познанията на участниците.
Много от тях не знаят, че НРV ваксините могат да предпазят и от преканцерозни лезии, както и не знаят колко смъртни случая от РМШ биха могли да бъдат предотвратени чрез НРV ваксинацията. Ефектът от всяка листовка върху участниците относно познанията им за НРV ваксинацията е показан в табл. 4. И двете листовки увеличават броя на момичетата, които коректно разбират, че ваксинацията предпазва от преканцерозни лезии, но само балансираната листовка увеличава броя на родителите, които правилно са разбрали този факт.
Таблица 4. Промени в познанията относно целта и ползата от НРV ваксината преди и след прочитане на листовката
Обсъждане
Между 86 и 95% от участниците в групата с небалансираната листовка или преувеличават риска от РМШ и ефикасността на НРV ваксинацията, или не могат да отговорят на тези въпроси, въпреки че са прочели листовката. Обратно на очакванията от тази листовка, броят на хората, които правилно са разбрали риска от РМШ и ефикасността на ваксинацията, намалява след прочита й. Тези резултати са поредното доказателство за това каква заблуда създава небалансираната информация. Интересното е, че наблюдавахме намаление на броя на участниците с намерение за ваксинация след прочита на балансираната листовка и увеличение на тези, готови за ваксинация в групата с небалансираната листовка. На пръв поглед независимо от факта, че групата с балансираната листовка вече има повече точни познания за РМШ и ефикасността на НРV ваксините, това не се транслира директно в поведение, водещо до реална ваксинация. Проучването не е първото, което открива разлика между познанията на хората и тяхното поведение относно здравето им. Въпреки това при по-задълбочено изследване на данните открихме, че балансираната листовка провокира намерение за превенция, което ясно предполага поведение за ваксинация. В контраст провокираното след небалансираната листовка намерение за ваксинация не предполага благонадеждно решение за реална имунизация. Ето защо стигнахме до заключението, че феноменът несъответствие между познания и поведение съществува повече при хората, които са прочели небалансираната листовка. При групата с балансираната листовка не открихме увеличение на хората, които заявяват своето намерение за ваксинация, и тези, които реално са се ваксинирали, докато в групата с небалансираната листовка наблюдавахме намаление в броя на участниците, които реално са се ваксинирали, спрямо тези с намерение за такава.
Нашите резултати трябва да се разглеждат в контекста на някои ограничения. Нашето проучване бе проведено през 2010 г. 3 години след старта на НРV ваксинацията, препоръчана от германските здравни власти за момичетата на 12-17 години. След 2010 г. качеството на информацията, стигаща до родителите, се е подобрило значително. Можем само да спекулираме защо някои здравни организации информират родителите с небалансирана информация. Може би самите хора, създаващи листовката, се борят със статистическите данни и се лутат относно тяхната прозрачност. Друга възможна причина може да бъде представата, че небалансираната здравна информация с преувеличен риск от дадено заболяване ще накара хората да мислят повече в посока превенция. Нашето проучване обаче не подкрепя тази възможна причина.
Библиографията е на разположение в редакцията
N/A: Първа научна конференция „Генетика в клиничната практика“