Преконцепционален ИТМ на майката и развитие на потомството

Д-р Дарина Найденова, дм, доц. Ружа Панчева дм, МУ – Варна

Резюме

Обзорът разглежда връзката между теглото на майката преди зачеването (оценено на база индекс на телесната маса – ИТМ), протичането на бременността и развитието на поколението. Анализът на данните от световни проучвания показва, че както ниското, така и високото тегло на бъдещите майки се асоциира с репродуктивни неудачи и патология на бременността. Преконцепционалното затлъстяване може да повиши риска от забавено ментално развитие с дългосрочни последици за децата.

Индексът на телесната маса като антропометричен показател

Индексът на телесната маса (ИТМ) е достъпен антропометричен показател за класифициране на телесното тегло в категориите поднормено, нормално и наднормено. Телесно тегло в рамките на нормалното (ИТМ = 18,5-24,9 кг /м2) обуславя най-добро здраве, работоспособност и най-дълъг живот (16). Редица проучвания в последните години акцентират върху ролята на телесното тегло на младите жени за репродуктивната им функция. Преконцепционалният ИТМ (ПрИТМ) е показател за оценка на майчиния хранителен статус и отклоненията от нормалните му граници са свързани с рискове за здравето на двойката майка – бебе (4). Скорошни проучвания показват, че както високите, така и ниските стойности на ПрИТМ са свързани с репродуктивни неудачи (8). Високата честота на наднорменото тегло и затлъстяването сред жените в репродуктивна възраст и възможната патология на бременността  и новороденото са във фокуса на пренаталната медицина. По малко внимание се обръща на другия полюс на проблема – поднорменото тегло на бъдещите майки. Данните от представителното за България национално проучване на Петрова и съавт. (3) показват, че над 17 % от младите жени са с ИТМ под 18,5 и са с вероятна малнутриция. Наши изследвания от последните 3 години сред 18-20 годишни млади жени от Варна и областта показат по-висока честота на поднорменото тегло. При редовно спортуващите девойки делът на недохранването, оценено на база ИТМ достига 40%, а при неспортуващите е 29,4% (2). Резултатите от проучванията за България показват, че проблемът поднормен ПрИТМ е подценяван.

Последици от наднорменото тегло на бъдещата майка върху протичането и изхода от бременността

Епидемията от наднормено тегло в последните десетилетия засяга и жените в детеродна възраст. Високата честота на затлъстяване рефлектира върху патологията на бременността и здравето на следващите поколения. Анализът на базата данни от  Акушерски център Magee-Womens в Питсбърг, Пенсилвания (САЩ) за 18 362 раждания за периода 2003- 2005 г. показва, че родилките с ПрИТМ под 18,5 по-често са раждали преждевременно и по-често са имали малки за гестационната си възраст новородени (8). Данните от това проучване сочат, че бременните, които преди зачеването са били със затлъстяване, по често са развивали гестационен диабет, прееклампсия и са раждали големи за гестационната си възраст деца. При тях по-често се е налагало родоразрешение по оперативен път.

Отражение на недохранването на бъдещата майка върху протичането и изхода от бременността

По-малък брой проучвания акцентират на отражението на недохранването на бъдещата майка върху протичането и изхода от бременността. Има данни, че поднорменото тегло е свързано с по-късно менархе, по-продължителен менструален цикъл, овулаторни нарушения и стерилитет (17). В ретроспективно проучване в Университетката болница на Плит, Хърватска, са анализирани 4678 родилки и техните новородени (11). Поднормен ПрИТМ са имали 351 от жените (7,6% от всички). Контролната група е включвала  3688 жени (78,8%) с нормален ПрИТМ. Отчетените средно тегло и ръст на новородените в групата на майки с поднормено тегло преди бременността са с 0,167 кг. и с 0,8 см. по-ниски от тези в контролната група (р<0,001). Малки за гестационната си възраст са 9,7% от новородените срещу 4,9% в контролната група (р<0,001).

Връзка между  ПрИТМ на майката и развитието на потомството

Съществуват доказателства за връзка между  ПрИТМ на майката и развитието на потомството. Екипът на Hinkle анализира данните от национално представително за САЩ проучване Early childhood longitudinal Study – Birth Cohort (10). Проучени са 6850 деца на възраст 2 години, които са разделени в няколко групи според ИТМ на майката преди бременността: с поднормено тегло (ИТМ под 18,5), с нормално тегло (ИТМ = 18,5-24,9), с наднормено тегло (ИТМ = 25 – 25,9), със затлъстяване (ИТМ = 30-34,9), с болестно затлъстяване (ИТМ над 35). При всяко дете е оценен възрастово – коригиран индекс на ментално (MDI) и психомоторно развитие (PDI) посредством кратката версия на валидизираната скала на Baуley (Bayley Scales of Infant Development-II). Определен е рискът от изоставане в умственото и моторното развитие в сравнение с децата на майки с нормално тегло преди бременността. Резултатите показват, че децата на майки с поднормено тегло и болестно затлъстяване имат повишен риск от забавено умствено развитие (при ПрИТМ под 18,5 – RR 1.36; 95% CI 1.04, 1.78), а при ПрИТМ над 35 – RR 1.38; 95% CI 1.03, 1.84). Тестовете за моторно развитие не показват съществени разлики според теглото на майката преди бременността, но както много ниският, така и много високият ПрИТМ е свързан с повишен риск от забавено умствено развитие на потомството. Други автори свързват затлъстяването и гестационния диабет на майката с по-висок риск от забавено психическо развитие и нарушения от аутистичния спектър при децата (12).

В проведеното в САЩ проучване CHARGE (Childhood Autism Risks from Genetics and the Environment) са включени деца на възраст 2-5 години, родени и живеещи в щата Калифорния в периода 2003-2010 година (12). От тях 517 са с диагноза нарушение от аутистичния спектър (Autism Spectrum Disorders, ASD), 172 са със забавено умствено развитие и 315 са здрави деца (контролна група). Резултатите показват, че затлъстяването на майките преди бременността е свързано с по-голяма вероятност от ASD и забавено развитие на децата (RR 1.61; 95% Cl за АСН: 1.10-2.37; RR: 2.35; 95% Cl за изоставане 1.43-3.88).

Проучване, проведено в Дания сред 1783 майки и техните 5-годишни деца  (7) установява обратнопропорционална връзка между ПрИТМ на майката и коефициента на интелигентност (IQ) на детето. Резултатите показват намаляване на IQ с 0,40 пункта за всека единица увеличение в ПрИТМ . Тази асоциация намалява след корекция на социалните фактори и майчиния IQ до стойност от 0.27 пункта. Подобна  връзка се намира и в друго проучване – The Millennium Cohort Study, проведено във Великобритания сред 19 570 деца. Вискокият ПрИТМ на майките е в обратна зависимост с когнитивните функции при 5 и 7-годишните деца (р< 0.0001 ) дори след отчитане на социално демографските фактори (5).

Ретроспективно кохортно проучване сред 78 675 майки и техните деца, родени в периода 2004 – 2007 г. в Южна Калифорния, САЩ, доказва че рискът от възникване на интелектуални затруднения в развитието на децата е най-голям при ПрИТМ над 30 (13). В проучването на Bilbo се докладва  за връзката между липсата на затлъстяване на жените преди бременността (оценено на база ПрИТМ) и емоционални проблеми, дефицит на вниманието и хиперактивност в училищна възраст  при децата (6). Neggers и колектив използват невербални тестове за оценка на  IQ и откриват връзка между високия ПрИТМ на майките и по-ниския IQ при 5-годишни афро-американски деца (14). Brion et al. анализират данни от две европейски кохорти, но не намират значима връзка между ПрИТМ на майките и вербалните и невербални умения на децата на възраст от 2 до 3 години на възраст (9). Въпреки това, децата , родени от майки с наднормено тегло и затлъстяване имат по-нисък IQ на 8 – годишна възраст в сравнение с поколението на майките с нормален ПрИТМ. Едно скорошно проучване, използващо данни от the National Longitudinal Survey of Youth 1979 Mother and Child Survey в САЩ разкри, че ПрИТМ на майката над 30 е свързван с по-ниски резултати при четене и решаване на математически тестове в кохорта от 3421 деца на възраст от 5 до 7 години (15). Децата на жените със затлъстяване имат по-ниски познавателни способноси по четене и математика в сравнение с поколение на майки с нормален ПрИТМ (р< 0.0001).

Заключение

Както недохранването, така и затлъстяването имат неблагоприятен ефект върху репродуктивната функция на жената. Поднорменото и наднорменото тегло са двата фокуса на перинаталната медицина. Ефектът на майчиния хранителен прием преди бременността е от голямо значение за общественото здраве. Всяка жена в детеродна възраст с отклонения от здравословното тегло трябва да получава информация от наблюдаващия лекар за ролята на храненето и физическата активност преди и по време на бременност. Още преди зачеването жените трябва да бъдат информирани за рисковете и възможните усложнения от недохранването и затлъстяването върху плодовитостта, протичането и изхода на бременността, непосредствените и дългосрочните последици за здравето както на майката, така и на потомството.

Библиография

1.  Байкова Д. Индексът на телесна маса при млади жени в България – интегрален показател на антропометричния и хранителния им статус.  Наука Диететика, 3 (2012): 34-36
2. Найденова Д., И. Александров. Взаимовръзка между физическа активност и антропометрични показатели при ученици от горна училищна възраст. Варненски медицински форум, 2012, том 1, бр. 1, 99-102.
3.  Петрова С., В. Дулева, Л. Рангелова и съавт. Мониторинг на хранителния статус на населението на България. Разпространение и тенденции на затлъстяването и поднорменото тегло. Наука Диететика, 2 (2012): 18-29
4. American DieteticAssociation; American Society of Nutrition, Siega-Riz AM, King JC. Position of the American Dietetic Association and American Society for Nutrition: obesity, reproduction, and pregnancy outcomes. J Am Diet Assoc(2009)109(5):918-27
5. BasatemurE., Gardiner J.,Williams C. et al. Maternal Prepregnancy BMI and Child Cognition: A Longitudinal Cohort Study. Pediatrics (2013); 131:1 56-63
6. Bilbo S. D., Tsang V. Enduring consequences of maternal obesity for brain inflammation and behavior of offspring. FASEB J. (2010);24(6):2104–2115
7. Bliddal M., Olsen J., Støvring H.еt al. Maternal Pre-Pregnancy BMI and Intelligence Quotient (IQ) in 5-Year-Old Children: A Cohort Based Study. PLoSOne. (2014)Apr 11;9(4):e94498.
8. Bodnar L. M., Siega-Riz A. M., Simhan H. N. et al. The Impact of Exposure Misclassification on Associations Between Prepregnancy BMI and Adverse Pregnancy Outcomes. Obesity (2010) Vol. 18, Issue 11, p. 2184–2190, Nov 2010
9. Brion M. J.,Zeegers M., Jaddoe V.et al. Intrauterine effects of maternal prepregnancy overweight on child cognition and behaviorin 2 cohorts.Pediatrics (2011);127(1).
10. Hinkle S. N., Schieve L. A., Stein A. D. et al. Associations between maternal prepregnancy body mass index and child neurodevelopment at 2 years of age. IntJournof Obes (2012) 36, 1312-1319 (Oct2012) doi:10.1038/ijo.2012.143
11. Jeric М., Roje D., Medicet N. et al. Maternal pre-pregnancy underweight and fetal growth in relation to institute of medicine recommendations for gestational weight gain. Early Human Development 89 (2013) 277–281
12. Krakowiak P, Walker CK, Bremer AA et al. Maternal metabolic conditions and risk for autism and other neurodevelopmental disorders. Pediatrics.(2012)May;129(5):e1121-8
13. Mann J. R., McDermott S. W., Hardin J.et al. Pre-pregnancy body mass index, weight change during pregnancy, and risk of intellectual disability in children. BJOG.(2013)Feb;120(3):309-19
14. Neggers Y. H.,Goldenberg R. L.,Ramey S. L.et al. Maternal prepregnancy body mass index and psychomotor development in children. Acta Obste tGynecol Scand (2003);82(3):235–240
15. Tanda R., Salsberry P. J., Reagan P. B.et al. The impact of prepregnancy obesity on children’s cognitive test scores. MaternChild Health J.(2013)Feb;17(2):222-9
16. WHO (2003). Report of a Joint WHO / FAO Expert Consultation. Diet, Nutrition and Prevention of Chronic Diseases. TRS 916, WHO, Geneva
17. XuB., Järvelin М.R., Xu X. et al. Maternal menstrual history and small-for-gestational-age births in a population-based Chinese birth cohort. Early Hum Developm (1997) Vol 49, Issue 3, 10; 183-192