Проф. Пенка Переновска: „Професията ни е изключително отговорна и емоционално натоварена“
Проф. Пенка Переновска, д.м., завършва медицина с отличен успех в Медицински факултет – София. Веднага след дипломирането си започва работа в І детска клиника на Александровска болница – София като стажант-асистент, а по-късно става асистент, старши и главен асистент.
През 1982 г. защитава кандидатска дисертация на тема “Клинично значение на определянето на секреторните имуноглобулини в бронхиалния секрет при деца с хронични белодробни заболявания”.
През 1986 г. придобива специалност по педиатрия, а през 2009 г. – специалност по детска пневмология и фтизиатрия.
През 2008 г. завършва магистратура във Факултета по обществено здраве, МУ – София, специалност “Здравен мениджмънт”.
От 2008 г. до този момент проф. Переновска е началник Детска клиника, УМБАЛ “Александровска” – София.
От 2013 г. е професор.
Главен редактор е на сп. “Наука пулмология” от 2008 г. досега.
Председател е на организационния комитет на Националната конференция за педиатри и ОПЛ.
Проф. Переновска е член на Българския лекарски съюз, Българската асоциация по педиатрия – заместник-председател,
Българското дружество по алергология, Българската асоциация по детска пневмология – зам-председател от 2011 г., Българското дружество по алергология. Съосновател е на Българското дружество по ваксинопрофилактика, Европейската академия по алергология, ERS (European respiratory society).
Носител е на наградата за наука на МФ – София на името на проф. Чилов, 2006 г.
Носител е на почетен знак “Български лекар”, 2007 г.
Носител е на наградата на МФ на името на проф. Киркович за цялостна дейност, 2011 г.
Член е на работната група CEVAG – Група за ваксинопрофилактика за страните от Централна и Източна Европа.
Занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Лично за вас какво е педиатрията?
Смятам, че това е една от най-благородните специалности в медицината. Работата с деца е трудна във всеки аспект, а детското здраве е основополагащо за бъдещето на нацията ни. Това прави професията изключително отговорна и емоционално натоварена. Неслучайно педиатрите са много емоционални и съпреживяват силно чуждата болка.
Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?
Децата са естествени, откровени и чистосърдечни.
Кое е най-важното за един педиатър – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с децата… Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?
Педиатрията е тежка, но и прекрасна специалност. Не всеки може да бъде педиатър. Нужни cа любов към децата, опит, понякога интуиция, издръжливост и способност да работиш с тях, с родителитe…
Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Любимото ми място за отмора е малката ми вила близо до Своге – между цветята и сред природата… Разтоварват ме и посещенията на исторически места като Старосел и Татул, Рилският манастир. Там се чувствам наистина горда, че съм българка. Обичам музиката и изпитвам особен афинитет към нея. А най-много усмивки дарявам на моя внук!
Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение, кои са най-наболелите проблеми във вашата клиника?
Аз съм не просто професионално, но и емоционално свързана с тази клиника. В нея съм, откакто завърших – от студентската скамейка до ден днешен целият ми живот е минал тук. Затова много страдам за неудачите. Изключително важно е да направим основен ремонт, какъвто е необходим на първата детска клиника в България. Педиатричните пътеки са недоплатени, понякога поставят в рамка диагностиката и лечението на децата. Проблемите са много и в здравеопазването като цяло.
Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?
Разбира се, има прекрасни педиатри, посветили целия си професионален път на здравето на българските деца. Специалността ни не е оценена от обществото, въпреки че се говори за детското здравеопазване като приоритет. За съжаление, в последните години младите медици не проявяват особен интерес към нашата специалност. Все повече млади хора не са достатъчно мотивирани да работят в областта на педиатрията. И когато го правят, често е зад граница.
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Вероятно!
Довършете изречението “Обичам професията си, защото… ”
… Нищо не може да се сравни с една щастлива майчина и детска усмива!
Какви са очакванията ви в личен и професионален план за 2015 г.?
Искам най-вече здраве – за мен, за моите близки и за приятели, които искрено обичам. През 2015 г. ни предстои 110-годишнината от основаването на най-старото детско лечебно заведение в България. Мечтата ми е да отбележим това събитие в една обновена съвременна детска клиника.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието