Пневмонията при децата

Д-р Рада Маркова,

специалист по детски болести и детска пулмология,

Първа детска консултативна клиника – София

На всеки 20 секунди едно дете умира от пневмония, сочат данните. И въпреки че 98% от смъртните случаи се отнасят за развиващите се страни, пневмонията се оказва едно от най-коварните заболявания в ранна детска възраст. Една от причините е по-трудното диагностициране, особено при най-малките, а също така и фактът, че може да протече с различна от тази при възрастните симптоматика, както и да претърпи изключително бързо развитие.

Как протича заболяването, как става диагностицирането и какво е адекватното лечение? За да отговорим на тези въпроси, потърсихме един от най-добрите специалисти в областта – д-р Рада Маркова.

Какво представлява пневмонията?

Пневмонията е възпалително заболяване с разнообразен произход и с остър или хронично-рецидивиращ ход, което ангажира белодробния паренхим – интерстициум и/или алвеоли.

Как възниква?

Най-често пневмонията е резултат от инфекция на горните дихателни пътища с десцендиращ ход. За бактериалните пневмонии е характерен бронхогенният път на разпространение, при което се засягат белодробните алвеоли и ацинусът, като се получава инфилтрат. При вирусните и т.нар. „атипични“ причинители инфекцията се разпространява по лимфо-хематогенен път и тогава се ангажира интерстициумът на белите дробове. Може да настъпи възпалителен процес и по съседство.

Колко вида пневмония съществуват?

Класификацията на пневмониите е по много показатели. По тип на причинителя те биват инфекциозни и неинфекциозни. По начин на протичане – остри, протрахирани и хронични. По начин на разпространение – бронхогенни, хематогенни, лимфогенни и по съседство. По размер на обхванатия участък от белодробния паренхим – лобуларни (огнищни), сегментарни (засягат определен участък) и лобарни (обхващащи цял един лоб). По локализация на възпалителния процес – алвеоларни и интерстициални.

Какви са симптомите на заболяването? Може ли да протече безсимптомно?

Всяка пневмония протича с кашлица. Има по-леки и атипични клинични проявления, има и пневмонии с тежка интоксикация, значителни клинико-рентгенологични и лабораторни отклонения. Освен кашлица характерни още са интоксикационният синдром, астено-адинамията, гръдната болка, тахипнеята и диспнеята, цианозата, тахикардията, екстрапулмоналните симптоми – менингизъм, перитонизъм, перикардити, менингити, септични абсцеси…

Как става диагностицирането?

Диагностичният подход е комплексен, като всеки един етап от него е от изключителна важност – добрата анамнеза, физикалният преглед, образните изследвания, лабораторната диагностика, микробиологията.

Доколко опасни могат да бъдат рентгеновите снимки за бебетата и малките деца. Много майки се страхуват…

Винаги когато може да се избегне рентгенографията в детска възраст, е добре това да се прави. Рентгеновите снимки са необходими, за да се прецизира терапията. За успокоение на родителите трябва да се има предвид, че съвременните рентгенови апарати са с ниско облъчване и с кратък период на експозиция, което ги прави максимално безвредни за децата.

Кога лечението може да протече в домашни условия и кога задължително се налага хоспитализация?

Хоспитализират се деца в тежко състояние, с дихателна недостатъчност, с усложнения, в много ранна възраст, по социални критерии или при съпътстваща патология на други органи и системи. В останалите случаи лечението може да се осъществи и в амбулаторни условия.

Има ли начин да бъде избегната пневмонията?

Повишаването на общите съпротивителни сили на организма, както и ваксинациите срещу хемофилус тип В, коклюш, пневмококи, поставянето на ежегодни противогрипни ваксини са основен метод за профилактика на пневмониите в детска възраст. Желателно е да се вземат мерки и за общо повишаване на имунитета. Закаляването на децата, спортът, системната двигателната активност и климатотерапията са сред най-важните неспецифични методи за подобряване на имунната защита при децата.

Да не забравяме бронхита…

Бронхитът е възпалително заболяване на бронхите с инфекциозен, химичен или алергичен произход, което може да протече остро или хронично. Най-често се развива като усложнение на инфекция на горните дихателни пътища. По начин на протичане бронхитът бива остър и хроничен, а по форма се различават няколко вида:

• трахеобронхит – обикновен бронхит, протичащ с кашлица, но при запазено общо състояние, повлиява се добре от симптоматично лечение;

• обструктивен бронхит – протича с бронхиален спазъм и със „свирене“ от гърдите. Характерен е за по-големите деца с подлежаща алергична предиспозиция;

• бронхиолит – заболяване на малките дихателни пътища, характерно за възрастта до 2 год. Отличава се с шумно и учестено дишане, „свирене“ от гърдите, спастична кашлица, възможно е и развитие на дихателна недостатъчност. При тежките случаи се налага болнично лечение;

• облитериращ бронхиолит – рядка форма на бронхит, който се характеризира със задържащи се прояви на бронхиална обструкция, дихателна недостатъчност и ниско кислородно съдържание в кръвта. Протича хронично, като най-често е резултат от инфекция с аденовирус, грип или микоплазма.

Основен симптом при всеки бронхит е кашлицата, която може да бъде с различен характер – суха, непродуктивна или влажна с отделяне на храчки (експекторация). Може да има или да липсват температура, интоксикационен синдром, астено-адинамичен синдром – отпадналост, умора, безапетитие, прояви на затруднено или учестено дишане…

Инхалаторната терапия е основна – бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди. В лечението се прилагат още противовъзпалителни медикаменти, системни кортикостероиди, рехидратация, а при необходимост се назначават муколитици, антибиотици и кислородотерапия.