Ротавирусна инфекция и възможности за превенция, брой 2/2015
Проф. М. Тихолова, д.м.
Катедра по инфекциозни болести при МФ, МУ – София
Ротавирусите – етиологичен причинител на тежки форми на диария
Острите диарийни заболявания в кърмаческата и ранната детска възраст са едно от най-големите предизвикателства пред системите на общественото здравеопазване в света. Почти всяко дете преди навършване на 3-5-годишна възраст е заразено с ротавируси (РВ). Това означава, че тe са основен етиологичен причинител на тежки форми на диария с обезводняване в целия свят. Повсеместното разпространение на ротавирусните гастроентерити (РГЕ) и високата поразеност на детското население обуславят значимостта на проблема в национален и глобален мащаб [9, 13].
В света ежегодно се регистрират около 140 млн. диарийни епизода с ротавирусна етиология, при 25 млн. от тях се налага лекарски преглед, за 2.4 млн. е необходимо болнично лечение, а 453 000 умират [9, 10]. Обобщени данни през 2009 г. от 43 страни на Глобалната мрежа за надзор на ротавирусите при СЗО показват, че средно 36% (25-47%) от децата на възраст под 5 години, хоспитализирани с диария в 6-те региона на СЗО, са имали ротавирусна инфекция.
Анализът на данните относно тежестта на ротавирусната инфекция (РИ) у нас показва, че ротавирусните гастроентерити представлява сериозен здравен проблем за децата в ранна възраст [1]. В проучване, обхващащо 4644 деца, хоспитализирани с остър гастроентерит, в 18 региона на страната през периода 2005-2009 г., се установява ротавирусна етиология на заболяването в 34.5% (26.6 – 44%) от случаите [1].
По данни на НЗОК относителният дял на ротавирусните гастроентерити всред всички хоспитализирани деца с остри гастроентерити (ОГЕ) у нас от 0- до 5-годишна възраст е: 17.35% за 2010 г., 22.06% за 2011 г. и 22.44% за 2012 г. Същественото в случая е, че тези данни се отнасят само за лабораторно потвърдените случаи. Данните на НЗОК показват, че сред всички етиологично уточнени случаи на деца с остри гастроентерити, хоспитализирани у нас, ротавирусните гастроентерити са 49%.
Ваксинопрофилактика на ротавирусните гастроентерити
Отчитайки, че РГЕ e ваксинопредотвратимо заболяване, което причинява високи здравни и икономически последствия в развитите страни, както и наличието на две ваксини с доказана висока имуногенност и ефективност и много добър профил на безопасност, СЗО разработва общ подход относно профилактиката на ротавирусните гастроентерити [8, 14]. СЗО подчертава, че масовото въвеждане на ваксини срещу ротавируси е единственият ефективен начин за защита срещу ротавирусните гастроентерити, като препоръчва ротавирусните ваксини да се включат във всички национални имунизационни програми и да се разглеждат като приоритетни. Като приоритетна цел СЗО си поставя 80% от децата до 2015 г. да бъдат ваксинирани срещу ротавирусни гастроентерити.
Изхождайки от неопровержимите данни за здравните, социалните и икономическите ползи от въвеждането на масовата имунизация срещу ротавирусните гастроентерити, към настоящия момент 55 страни в света са въвели ротавирусните ваксини в националните си имунизационни календари [5, 6, 10, 12, 15].
От 2006 г. в Европа са налични и одобрени две ваксини. Те са живи, орални, атенюирани, поради което създават оптималния при тази инфекция локален секреторен имунитет. Получени са от човешки и/или животински ротавирусни щамове [5, 10].
Широкото въвеждане на ротавирусна имунизация при неваксинирани деца води до значително намаление на честотата на тежкия ротавирусен гастроентерит. В редица страни на Европейския съюз и при национални проучвания в Белгия, Австрия, Германия, Великобритания, както и в САЩ, Австралия и редица страни от Южна Америка се подчертава, че ротавирусната ваксинация наред с директния ефект върху намаляване броя на положителните проби за ротавируси, заболяемостта и броя на хоспитализациите при малките деца има и индиректен ефект върху спада на хоспитализациите от ротавирусните гастроентерити от всякакъв произход при по-големи деца и дори при възрастни. Това се дължи на доказания колективен имунитет при ваксините срещу ротавируси [5, 6, 7, 8, 10, 11, 12]. Здравният и социалният ефект водят до значими икономически последици – спестяване на обществен и финансов ресурс. Според фармако-икономическите анализи, независимо от използваната методика за оценка, ваксинацията спрямо ротавируси е икономически оправдана за здравеопазната система [2, 3, 4, 12, 14].
За постигане на максимална полза от ваксинацията против ротавирусните гастроентерити задължително условие е осигуряването на високо ваксинално покритие на таргетните групи. Това от своя страна е възможно само при гарантиране на публична инвестиция.
Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България 2015-2019 г.
С оглед на натрупания през годините опит в контрола на РГЕ през 2014 г. със заповед на министъра на МЗ беше създаден проект за тази програма.
Цел на програмата
- Чрез специфична препоръчителна, заплатена от държавата, но не задължителна ваксинация на деца от 6-седмична възраст да се постигне понижаване на общата заболяемост от ротавирусни гастроентерити, включително и на тежките им форми, налагащи хоспитализация.
- Намаляване като цяло на броя на РГЕ в страната чрез създаване на колективен имунитет.
- Понижаване броя на амбулаторните прегледи и на хоспитализациите във връзка с РГЕ.
- Постигане на ваксинално покритие над 70% на целевата група в рамките на 5-годишната национална програма.
Само при достигане на високо ваксинално покритие над 70% на целевата група в рамките на 5-годишния период на изпълнението й ще бъдат постигнати основните очаквани резултати.
Очаквани резултати
- Информираност на лекарите и медицинските специалисти относно регистрираните ротавирусни ваксини.
- Информираност на лекарите и медицинските специалисти за значимостта и тежестта на РГЕ, диагностиката и съвременното лечение на заболяванията.
- Информираност на родителите на новородените деца за ползите от имунизацията.
- Високо ваксинално покритие – в рамките на 5-годишната Национална програма да се достигне над 70% имунизационен обхват на целевата група.
- Постигане на висока разкриваемост и реална регистрация на всички хоспитализирани деца на възраст под 5 години с РГЕ.
- Оптимизиране и стандартизиране на лечебния подход при деца с ротавирусни гастроентерити.
Направеният ситуационен анализ у нас и налагащите се изводи потвърждават необходимостта от неотложно приемане и изпълнение на Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България [1, 2]. Това е в съответствие с разработената Национална здравна стратегия (2014-2020) и последните препоръки на СЗО.
Здравната, социалната и икономическата цена, която обществото ни плаща във връзка с високата заболяемост от ротавирусен гастроентерит, са високи. Налице е уникална възможност за ефективна профилактична програма за контрол и превенция на заболяването. Тя е напълно изпълнима и поради наличието на високоефективни и добре поносими перорални ротавирусни ваксини. Приоритетната група, при която се очаква най-голям профилактичен ефект, са деца на възраст над 6 седмици. У нас първата стъпка е направена. Ротавирусната ваксинация е влязла в списъка на препоръчителните имунизации съгласно Наредба № 15 за имунизациите в Република България. Тя се препоръчва при деца над 6-седмична възраст.
Стратегически принципи
Оптимистично е, че разработването и изпълнението на националната програма се основават на стратегически принципи, които са налице у нас, а именно:
- Наличие на целенасочена политическа воля, лидерство и отговорност на правителството, че здравето и благоденствието на децата в България са основна предпоставка за осигуряване устойчивост на националния отговор и практическо реализиране на тази програма.
- Консенсус между държавната и местната власт, политическите сили, бизнес средите, гражданските и неправителствените организации за значението и тежестта на ротавирусните гастроентерити и въвеждането на мерки в тази област.
- Възможности за пряка ангажираност на изпълнителната и местната власт, здравните и лечебните заведения, националните и местните средства за осведомяване, неправителствените организации.
- Възможности за осигуряване на пълен достъп до профилактика на лицата от целевите групи.
- Наличие на качествен проект за планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на дейностите за постигане на стратегическата цел на програмата въз основа на научни доказателства за ефективност.
- Планиране, приоритизиране и оптимизиране на дейностите по програмата в условията на ограничени ресурси.
- Възможности за осигуряване на адекватно по размер, предвидимо и устойчиво във времето финансиране за постигане на стратегическата цел на програмата.
Библиография
- Корсун, Н., З. Младенова, М. Тихолова, Н. Найденова, А. Мангъров и др. Ротавирусни гастроентерити сред хоспитализирани деца в България през 2005-2009 г. – Педиатрия, 2010, N 4, 46-49.
- Манова, М. и Г. Петрова. Литературен преглед на ефикасността, безопасността и икономическите ползи от ротавирусните ваксини. – Детски и инфекциозни болести, 5, 2013, № 2, 44-50.
- Becher, H. еt al. – Int. J. Clin. Pharmacol. Ther., 47, 2009, 617-626.
- Chang, H. G. et al. – Vaccine, 28, 2010, N 3, 754-758.
- Clark, H. F. et al. Rotavirus vaccines. – In: Plotkin, S., Orenstein, W., Offit, P. (eds.). Vaccines, 6th ed. Elsevier Saunders, 2013, 669-687.
- Cortese, M. M. et al. – Pediatrics, 132, 2013, N 1, 25-33.
- Esteban, L. E. et al. – J. Med. Virol., 82, 2010, N 6, 1083-1093.
- Estimated vaccination coverage with individual vaccines by 3 months of age. National Immunization Survey. 2012. Available at: ww.cdc. gov/vaccines/stats- surv/nis/data/tables_2011.htm#age. Accessed June 3, 2013.
- Global surveillance network for rotavirus. CDC-MMWR, 2011.
- Guidelines to assure the quality, safety and efficacy of live attenuated rotavirus vaccine Annex 3). Geneva, World Health Organization, 2007, WHO Technical report series 941.
- Justino, M. C. A. et al. – Pediatr. Infect. Dis. J., 30, 2011, N 5, 396-401.
- Lopman, B. A. et al.Infant rotavirus vaccination may provide indirect protection to older children and adults in the United States. – J. Infect. Dis., 204, 2011, N 7, 980-986.
- Parez, N. et al. – Lancet Inf. Dis., 14, 2014, N 5, 416-425. Europe
- Peláez-Carvajal, D. et al. – J. Med. Virol., 86, 2014, N 6, 1083-1086.
- Rasanen, S. et al. – Scand. J. Infect. Dis., 43, 2011, 58-63.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието