ХОМЕОПАТИЯ ПРИ СЕННА ХРЕМА

Р. Томова

Специалист по вътрешни болести и клинична хомеопатия

Първо описание на сенната хрема се открива още в античните трудове на древноримския лекар Гален, а през 1819 г., английският лекар Джон Босток прави официално съобщение в Лондонското медико – хирургическо дружество, в което описва заболяването, от което самият той страда, и му дава наименованието сенна хрема. През 1873 г., неговият сънародник д-р Блекли представя първите убедителни доказателства, че сенната хрема се дължи на цветния прашец.

Макар заболяването да е известно отдавна, в последните години неговата честота нараства много. Боледуват главно подрастващи и млади хора, като пикът е между 10 и 20 годишната възраст, с по-често засягане на мъжкия пол. По-изложени на риск да страдат от сенна хрема са градските жители. Безспорна роля за изявата на това заболяване има и наследствеността.

Хомеопатичен подход в лечението на сенната хрема

Хомеопатията предлага ефикасен и напълно лишен от странични ефекти подход в лечението на сенната хрема. В унисон с нейния принцип “подобното се лекува с подобно”, тя препоръчва използването, в многократно разреждане, на вещества,  които в неразреден вид биха могли да причинят оплаквания, подобни на тези, които лекуваме. Ефектът на правилно подбраните хомеопатични медикаменти е напълно съизмерим с този на антихистамините, но без каквито и да било странични ефекти, нарушаващи качеството на живот на пациентите и без ограничения в приложението – могат да се прилагат при всеки, включително и при бременни и кърмещи жени.

Най-често използваните симптоматични хомеопатични медикаменти при сенна хрема са:

• Allium cepa – при сълзене от очите и обилна, водниста, пареща хрема, съпроводена от често кихане;
• Euphrasia officinalis – при обилно, дразнещо сълзене от очите, съпътствано от силно зачервяване на роговицата и конюнктивите и дори от възпаление и оток на клепачите;
• Naphtalinum – при силно дразнещо сълзене от очите и секрети от носа, съпроводени от спастична кашлица и/или залпови кихавици;
• Arsenucum album – при много силно зачервяване на очите и на носната лигавица, съпроводено от чувство за парене;
• Sabadilla officinarum – при кихане и секреция от носа, придружени със свръхчувствителност към миризма на цветя и чувство за гъделичкане по свода на небцето;
• Apis mellifica – при запушване на носа, дължащо се на оток на носната лигавица, както и при оток на конюнктивите.

В зависимост от степента на изразеност на алергичните симптоми от гореизброените медикаменти се приемат по 5 гранули 2-6 пъти дневно в разреждане 5 или 9 СН (единствено за Apis mellifica е препоръчително разреждането да бъде 15 или 30 СН ).

За постигане на дълготрайно подобряване на качеството на живот при пациентите със сенна хрема съществена роля играят два хомеопатични продукта: Poumon histamine 15 CH, който намалява алергичната готовност на организма и Pollens 15 СН, който намалява чувствителността към цветния прашец. Тяхното приложение, заедно с медикамент, подбран индивидуално, според общите характеристики на съответния пациент, постепенно води до десенсибилизация.