Как да говорим с родителите за ваксините за деца?
В последните години безопасността и ефективността на ваксините будят все повече неоснователни съмнения сред родителите.
Броят на децата в световен мащаб, които са имунизирани според предписанията през 2013-та е намалял с 3,5%, показва статистика на Световната здравна организация. В много случаи рутинната ваксинация се пропуска поради незнание или неадекватни грижи. Тревожен е фактът, че някои родители умишлено избягват да ваксинират децата си.
Често, поставянето дори на залегналите в задължителния имунизационен календар ваксини е стресиращо за семейството и провокира сред родителите въпроси и недоверие. Сред морето от небалансирано поднесена информация поведението и съветът на педиатъра са от ключово значение за решението, което ще вземат родителите.
За да вземат адекватно решение дали да ваксинират децата си, те вероятно ще се нуждаят от допълнителна информация.
Проучване, извършено от Американския център за контрол и превенция на заболяванията (CDC), показва, че колкото по-подготвени предварително са лекарите и колкото по-изчерпателна информация дават на родителските въпроси, толкова по-вероятно е семейството да се съгласи на детето да бъде поставена дадена ваксина. Представяме ви няколко успешни стратегии за комуникация, лесни и ясни послания, които дават положителен резултат при обсъждане на ваксините, както и някои разпространени сред родителите мита за ваксините.
„Ваксините не са необходими, защото част от заболяванията вече са изчезнали.“
В наши дни средностатистическите родители никога не са виждали болни от туберкулоза, дифтерия, коклюш, тетанус, полиомиелит, морбили и т.н., и остават с погрешното впечатление, че тези заболявания са изчезнали.
Търпеливо и спокойно запознайте родителите с някои ваксинопредотвратими заболявания и епидемиите, които те са причинили в миналото. Обяснете, че единственото заболяване, което е било наистина унищожено изцяло, е едрата шарка, а всяко друго е само ограничено, но все още представлява потенциална опасност. Например преди ваксината срещу дребна шарка да стане масова през 1963 г. почти всеки човек е прекарвал заболяването преди да навърши 15-годишна възраст. Само в САЩ на година тя е убивала средно по 500 души, най-вече деца. След въвеждането на ваксината случаите на дребна шарка там са стигнали до 37 през 2004 г. Но през 2008 г. тази бройка се е увеличила до 130, като повечето от засегнатите не са били ваксинирани. В Англия и Уелс подобно избягване на ваксинациите е причинило скок в регистрираните случаи на дребна шарка от 56 през 1998 г до 1348 през 2008 г. Заради трайността на тенденцията днес дребната шарка вече официално се счита за завърнало се ендемично заболяване.
Уверете семейството, че като лекар на детето, вашият основен приоритет е то да бъде здраво и защитено от потенциалните рискове, които крият инфекциозните заболявания.
“Имунната система на бебета се претоварва.”
Големият брой на ваксините, които се поставят на бебето още през първите месеци от живота му, изглеждат плашещо за родителите и те изпитват притеснение, че ваксините „претоварват“ имунната система на детето и то може да се разболее.
Педиатърът е този, който трябва да обясни на родителите, че имунната система на бебето може да се справи едновременно с огромно количество микроорганизми, а ваксините са нищожно предизвикателство в сравнение с това, с което имунната система на децата им обикновено срещат и преживява всеки ден. Напомнете им, че борбата с безбройните микроби, с които влизаме в контакт всеки ден, започва незабавно след раждането ни. Детският организъм, чийто имунитет тепърва се изгражда, ежеминутно се сблъсква с микроорганизмите върху кожата, носа, гърлото и червата, във водата, храната и въздуха.
Обяснете на семейството, че повечето ваксини се налага да се поставят по два или повече пъти, защото имунитетът на децата се изгражда на етапи, като всяка следваща доза засилва имунния отговор до създаването на трайна защитна реакция.
“Ваксините причиняват аутизъм.”
Митът за това, че ваксината срещу морбили, заушка и рубеола (MMR) може да причини аутизъм при децата, тръгва през 1998 г. от публикация на британския изследовател Андрю Уейкфийлд, в която той изказва съмнение за връзката между ваксината и заболяването. В практиката си той е попаднал на осем деца, развили аутизъм скоро след ваксинирането им, но не е подкрепил твърдението си с доказателства. Оттогава досега се провеждат многобройни проучвания, целящи да установят съществува ли връзка между ваксините и риска от аутизъм, но такава на практика не са открити.
Обяснете на родителите, че вероятността неваксинирано и ваксинирано дете да проявят аутистични разстройства е еднакъв. Кажете им, че една от причините да се търси връзка между поставянето на ваксините и аутистичните промени е това, че заболяването обикновено се доказва във възрастта, когато детето подлежи на рутинни имунизации. В сещия период на ранно детство се установяват и редица други сериозни заболявания и увреждания, но в общия случай те нямат връзка с ваксините.
Бъдете търпеливи и съпричастни към родителите. Покажете разбиране, че здравето на детето е най-големият им приоритет, и ги уверете, че и за вас, като негов лекар сигурността е от първостепенно значение.
„Ваксините съдържат опасни вещества“
Един от най-големите страхове на родителите е, че в някои ваксини се откриват следи от алуминий, живак и формалдехид. Притеснението идва от първосигналната асоциация на тези названия с нещо вредно, опасно и смъртоносно.
Проявете разбиране към тревогите на родителите и ги успокойте, че всяка от съставките във ваксините е в пречистена форма и освен това повечето се срещат в природата и се приемат по естествен път в огромни количества, без да вредят.
Дайте им подробности относно веществата, които им звучат толкова плашещо. Разкажете им, че алуминият е най-често срещаният химичен елемент в природата и ние го приемаме ежедневно с водата и храната. Напомнете им, че през първите шест месеца от живота на бебето то приема около 10 милиграма алуминий от кърмата на майка си, още 40 мг от нормалното адаптирано мляко и до 120 мг от соевото адаптирано мляко. За сравнение – всичките ваксини, които му се поставят в това време, заедно съдържат около 4 мг алуминий, така че ефектът е наистина малък.
Живакът от своя страна наистина може да бъде вреден, но в значително по-големи количества от тези, които се съдържат във ваксините. Успокойте родителите, че всъщност живакът не се слага в чистата си форма, а е една от съставките на консерванта тимерозал и с годините следата му във ваксините става почти невидима. Също като алуминия живакът се приема в много по-големи количества от кърмата, отколкото от ваксината – около 15 пъти повече.
Що се отнася до формалдехида, който се слага във ваксините срещу полиомелит, хепатит А, дифтерия и тетанус, количеството му в кръвта ни е около 10 пъти по-голямо от това във ваксините, защото той се получава при синтез на протеини и ДНК.
“Ако останалите са ваксинирани, детето ми няма откъде да се зарази.”
Като довод за отказа от поставяне на ваксина, родителите може да изтъкнат т.нар. колективен имунитет, който цели да предпази от заразяване хора, които поради някаква причина не са били имунизирани.
Кажете на родителите, че високият дял на ваксинираните сред населението пречи на епидемиите, но не е гаранция срещу индивидуалното разболяване. Разбира се, ако кръгът от ваксинирани около едно неваксинирано дете е плътен, рискът от заразяване е малък. Напомнете им обаче, че детето расте, започва да общува с хора извън най-близкото си обкръжение, играе с други деца на детската площадка, посещава училище и няма как да е предпазено постоянно от контакт с вирусоносители. За да се зарази от морбили например, са достатъчни само няколко секунди в контакт с болен.
Освен това, ако повечето родители започнат да разчитат на същата логика, колективният имунитет ще се наруши и отслаби, докато защитата изчезне напълно и пламнат нови епидемични огнища.
N/A: Пета мултифасетна конференция върху детското развитие