Доц. Кирил Праматаров: „Наблюдава се тенденция за увеличаване на броя на децата, страдащи от атопичен дерматит.“
Доц. Кирил Праматаров, дм, завършва специалност „Медицина“ във ВМИ – София през 1969 г. През 1975 г. постъпва като асистент към Катедрата по кожни и венерически болести, МУ – София. През 1986 г. придобива научната степен „Доктор“ след успешно защитена дисертация, а през 1994 г. образователната степен „Доцент“. От същата година до 2007 г. е завеждащ отделение към Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“. В момента е преподавател към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Автор е на 126 научни публикации, от които близо половината са в чужди списания – Германия, САЩ, Швейцария, Англия, Испания, Япония. Участва в написването на 8 монографии и учебници, от които 4 са издадени в САЩ и Германия. Взема участие с доклади в 57 национални конгреси и конференции с международно участие и в чужбина – Германия, Англия, Франция, Гърция, Дания, Румъния, Македония.
Член е на редакционната колегия на сп. „Дерматология и венерология“, сп. „Съвременна медицина“, Aktuelle Dermatologie (Германия) и гост редактор в „Clinic in Dermatology“ (САЩ).
Почетен член на Българското дерматологично дружество.
Какво сочи статистиката по отношение на кожните заболявания при децата, увеличава ли се техният брой?
Не ми е известно в България да се води статистика по отношение на кожните заболявания при децата. Моята практика обаче показва категорична тенденция към увеличаване на броя на децата, страдащи от атопичен дерматит.
Какви са причините за този дерматологичен проблем?
Причините за поява на атопичен дерматит са много и разнообразни, включително и наследствена предразположеност, но като основен фактор се откроява замърсяването на околната среда.
Влияят ли дерматологичните проблеми в детството върху състоянието на кожата в една по-зряла възраст?
Някои кожните заболявания, които са се появили в детството, намаляват и дори напълно изчезват с възрастта. Други напротив – изявяват се още по-силно.
Терапевтичните методи, прилагани в България, отговарят ли на европейските и световните „златни стандарти“ в детската дерматология?
Да. Терапевтичните методи, прилагани от българските специалисти, следват всички европейски и световни тенденции.
Има ли нужда от промени в здравната нормативна уредба с цел по-ефективната борба със значимите заболявания в областта на дерматологията?
Не желая да се ангажирам с позиция относно нормативните уредби в здравеопазването.
Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на дерматологичните заболявания при децата?
Общопрактикуващите лекари имат наистина важна роля за превенцията и ранната диагностика на кожните заболявания. Общата медицина е широка медицинска специалност, в която е залегнало и обучение в областта на дерматологията. Така общопрактикуващите лекари имат възможност да профилактират кожните заболявания и да следят за поява на симптоми, при които пациентът да бъде насочен към специалист.
Кое е най-важното за един лекар – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с пациентите… Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?
Добрият лекар най-вече трябва да е добър професионалист. Моята дефиниция за професионализъм в медицината е: „Да не допускаш груби грешки в своята специалност и да не се намесваш в работата на колегите от другите специалности“.
Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Опишете как протича един ваш ден?
Аз вече съм пенсионер и разполагам с повече свободно време, въпреки че все още отделям по няколко часа за пациентите си. Занимавам се и с преподавателска дейност.
Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с пациенти… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Обичам театъра и класическата музика. Слушането на симфонии, концерти и опери е моят начин да се разтоваря и да изчистя съзнанието си.
Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?
Дерматологията е сред специалностите, които се радват на най-голям интерес сред младите лекари. Вероятно това да се дължи на факта, че специалността включва и т.нар. естетична дерматология, към която се ориентират повече от половината колеги.Тази тенденция се забелязва не само в България, но и в цяла Европа.
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Може би.
Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”
Обичам професията си, защото ме прави значим.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието