Периконцепционален прием на фолиева киселина и риск от аутизъм (Част2)

Д. Найденова, М. Атанасова, доц. Р. Панчева

МУ – Варна

Първа част на текста можете да видите тук

Нарастването на честота на аутизма в последните няколко десетилетия поставя въпроса за етиологията на това заболяване. Ролята на наследствеността е безспорнa, но наред с това се натрупва информация и за негенетични фактори, действащи в перинаталния период и повлияващи развитието на нервната система на плода. Голям брой проучвания доказват, че периконцепционалният прием на фолиева киселина намалява риска от раждане на дете с аутизъм с 40%.

Под сборното наименование генерализирано нарушение от аутистичният спектър (Autism Spectrum Disorders, ASD) са включени няколко различни форми на отклонения в неврологичното развитие. ASD започва в началото на живота и засяга структурата и функцията на мозъка, комуникационните умения и способностите за обучение. В зависимост от вариациите в симптомите са обособени няколко основни форми на ASD: „класически” аутизъм, синдром на Аспергер, дезинтегративно нарушение в детството и т. нар. „атипичен” аутизъм (Pervasive developmental disorder not otherwise specified – PDD-NOS). През последните 20 год. случаите с диагноза ASD в световен мащаб са се увеличили със 600 %. Една от причините, която би могла да обясни лавинообразно покачване на честотата на аутизма е по-прецизната и по-ранна диагностика. Натрупаха се доказалства за етиологията на това заболяване. Освен генетичния фактор, чиято роля е доказана, голямо значение имат и определен набор от негенетични фактори, действащи в перинаталния период. Те могат да повлияят на развитието на нерватата система на плода. Сред тази група фактори най-убедителни връзки се установяват със замърсената околна среда, с преконцепционалното затлъстяване на майката и с нездравословните хранителни навици на младите жени и недостигът на някои микронутриенти при стартиране на бременността. Голям брой проучвания доказват, че периконцепционалният прием на фолиева киселина (ФК) намалява риска от раждане на дете с аутизъм с 40%.

ФК и риск от аутизъм

В базата данни на Science Direct, Science Nordic, Pub Med и др. има редица публикации, които привеждат доказателства за възможностите за алиментарна превенция на аутизма посредством адекватен прием на ФК в периконцепционалния период. Едно от най-мащабните проучвания в тази област е проектът МоВа (Norwegian Mother and Child Cohort Study). Той е осъществен на няколко етапа. В първия е анализирана кохорта от 85 176 деца на възраст до 3 години, родени в периода 1999-2009 г. Майките на всяко едно от децата са попълвали въпросник за прием на фолат и ФК и са предоставили информция за нуждите на проучването около 18 г.с. След анализа на данните става ясно, че диагноза ASD е поставена на 270 деца от цялата кохорта, като най-честите форми на ASD са били аутизъм (114 деца) и синдромът на Аспергер (56 деца). Майките на 61 042 от децата са приемали ФК шест седмици преди и след концепцията, а по-малък брой бременни не са приемали добавка с ФК (24 134 жени). Честотата на аутизъм в групата, приемала ФК е 0,10% срещу 0, 21%  в групата без прием.

В периода 2002-2008 г. е проведен следващият етап от проучването. В него са включени деца на възраст 3-10 години. Резултатите са сходни: жените, които са приемали вит.B₉ от 4-а седмица преди бременността и до 8 гестационна седмица са с 40 % по-нисък риск от аутизъм в потомството с сравнение с майките, които са се въздържали от прием на суплемент с ФК. В проучването МоВа не се установява връзка между периконцепционалния прием на ФК и синдрома на Аспергер, както и с другите по-редки форми на ASD. В Норвегия няма национална политика за фортифициране на храните с ФК а препоръчителният дневен прием за жените в детеродна възраст е 400 мкг. / ден.

В периода 2003 – 2009 г. в САЩ е проведено друго голямо проучване, което търси връзка между вноса на ФК и риска от аутизъм. CHARGE (Childhood Autism Risks from Genetics and Environment Study)е проучване случай-контрола, в което са включени 837 семейства. Половината от семействата (429) имат поне едно дете с ASD. Диагнозата ASD е поставена в Калифорнийската университетска болница. Контролна група в проучването са останалите семейства, които имат деца с нормално ментално развитие. При майките на всички деца е оценен среднодневния прием на вит. B₉ през първия лунарен месец посредством метода FFQ (Food Frequency Questionnaire) и с подробно интервю за прием на пренатални добавки и фортифицирани зърнени закуски. Резултатите убедително подкрепят данните от норвежкото проучване МоВа. Среднодневният прием на вит. B₉ е бил значително по-висок при майките на децата с нормално развитие в сравнение с групата с диагноза ASD(779,0 ± 36,1 и 655,0±28,7 мкг., р < 0.01). Проучването CHARGE потвърждава, че рискът от ASD намалява с увеличаване на периконцепционалния прием на ФК. Метаанализ на голям брой проучвания сред деца не намира връзка между концентрацията ФК в кръвта и аутизма. Този резултат навежда на извода, че ФК има ключово значение за мозъчната функция в по-ранните етапи от развитието.

Заключение

Към настоящият момент не са известни неблагоприятни ефекти от периконцепционалния прием на ФК в препоръчителните дози. Делът на бременни жени, приемащи ФК, е нисък (около 40% от американките, 33% от норвежките, 9% от българките по данни от наше пилотно проучване сред 300 млади майки в гр. Варна), въпреки че болшинството бременности са желани и /или планирани. Приемът на ФК в критичния период около началото на бременността би могъл да намали риска от раждане на дете с аутизъм. Подобни на описаните проучвания е уместно да бъдат направени и в нашата страна. Информацията за потенциалната полза за потомството от приема на ФК трябва да бъде по-ефективно разпространявана както сред медицинските специалисти, така и сред младите жени.