Д-р Радка Масларска: “Лечението на рисковите новородени деца трябва да се провежда с високотехнологична апаратура от квалифицирани медицински екипи”

Д-р Радка Масларска завършва медицина през 1986 г. Има придобити специалности по педиатрия (1992 г.), неонатология (2001 г.) и здравен мениджмънт (2006 г.). Преминала е курсове по трансфонтанелна и абдоминална ехография. В дългогодишната си професионална дейност работи като педиатър неонатолог в МБАЛ – Ловеч, в Отделението за недоносени деца, МБАЛ – Плевен, в Клиниката по неонатология към Университетската детска болница – София. От 2006 г. е началник на Отделението по неонатология в “Токуда Болница София”. Научните интереси на д-р Масларска са в сферата на интензивната терапия, вродените и придобити инфекции в неонаталния период, кардио-пулмоналната адаптация и късното проследяване на рискови и високорискови новородени деца. Има редица публикации и участия в неонатологични форуми в България и в чужбина. Участвала е и в програмата за обмен на опит в болниците на “Току-шукай” в Япония.

Какво показва статистиката по отношение на недоносените бебета в България, увеличава ли се техният брой?
България е страна с относително висок процент на недоносените деца – около 9% от всички раждания, за разлика от развитите страни, където този процент е около 5%.
Какви са причините за този проблем?
Причините са комплексни. От страна на майката – усложнения на бременността като прееклампсия, гестационен диабет, различни заболявания през деветте месеца, най-чести от които са инфекциите на отделителната и дихателната система. Друг основен проблем за България са и непроследените бременности сред рисковите групи – ромско население и майките под 18 години. Увеличеният брой на центровете и клиниките за асистирана репродукция води до увеличаване на броя на многоплодните бременности (двуплодни и триплодни), които от своя страна също са рискови за раждане на недоносени бебета с ниско тегло.
Как се развиват преждевременно родените деца в сравнение с родените на термин?
През последните 10-15 години, благодарение на развитието на нео-натологията и обособяването й като отделна специалност, на въвеждането на високотехнологични терапевтични протоколи за лечение на недоносените деца, на развитието на пренаталната диагностика и постнаталния скрининг, се дава възможност да бъдат спасявани преждевременно родените бебета и бебетата с екстремно ниско тегло, както и да се минимализират рисковете за усложнения в развитието им.
Какви са най-честите здравословни проблеми при недоносените деца?
Основните проблеми при недоносените деца с екстремно ниско тегло са бронхо-пулмонална дисплазия, мозъчни кръвоизливи, ре-тинопатия и детска церебрална парализа.
Грижите, полагани за преждевременно родените деца в България, отговарят ли на европейските и световните “златни стандарти” в неонатологията?
Клиниките и отделенията, които са от “трето ниво на компетентност” според стандарта по неонатология, отговарят на европейските и световните стандарти. Усилията ни са насочени към постигане на по-добра колаборация между отделенията трето ниво и останалите неонатологични отделения.
Кои са най-големите предизвикателства пред българската неонатология?
Предизвикателствата се определят от възможността лечението на рисковите новородени да се провежда с високотехнологична и модерна апаратура от добре обучени и квалифицирани медицинс¬ки екипи, мотивирани да останат в България.
Подготвени ли са педиатрите и общопрактикуващите лекари да проследяват адекватно здравословното състояние на преждевременно родените бебета, когато те вече не са под грижите на неонатолог?
Препоръчително е преждевременно родените деца да бъдат проследявани от педиатър, неонатолог, детски невролог, двигателен терапевт, детски офталмолог и детски гастроентеролог до навършване на една година. След първата година е желателно да се направят консултации и с детски ендокринолог, ортодонт, а при нужда – и с логопед, и с психолог. Децата с екстремно ниско тегло трябва да продължат активно да се проследяват до навършване на 3 години коригирана възраст.
Ежедневно се сблъсквате с толкова много съдби. Има ли случай, който ви е впечатлил и няма да забравите?
Всеки случай, който налага да проверим знанията, опита и уменията си да работим като екип, за мен е вълнуващ и незабравим.
Кое е най-важното за един лекар – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с пациентите…
Да обича работата си и хората.
Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Опишете как протича един ваш ден?
Старая се освен рутинните задължения, всеки ден да научавам не¬що ново за професията си и за хората. Лекарят не може да бъде 24 часа на разположение. За да бъде пълноценен, той трябва да се обучава, да почива и да се възстановява. Ако тези неща не са добре балансирани, лекарят не е полезен нито на себе си, нито на пациентите си.
Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с пациенти… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Семейството, приятелите, музиката, спортът и пътуванията.
Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?
Да, има много добри, умни и ентусиазирани млади лекари, които проявяват интерес към специалността неонатология. Надявам се, когато завършат обучението си, да останат да работят в системата на българското здравеопазване.
Ако имахте възможност да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Да, дори с още по-силно желание, тъй като сега има по-големи въз¬можности за квалификация и реализация.
Довършете изречението “Обичам професията си, защото…”
…е много важна част от моя живот.