Представи и нагласи на родителите за родителството (Част 2)

Деян Петров има бакалавърска степен по „Социология“, магистърска степен по „Трудови пазари и развитие на човешките ресурси“ и следдипломна квалификация по педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“. Развива докторска дисертация в областта на организационната социология, а към настоящия момент е координатор на национална кампания „Да бъдеш Баща“.

Поредицата от статии представя нагласите на родителите в България за това как самите те възприемат родителството, по какъв начин се разпределят функциите между мъжете и жените в семейството и какви са предизвикателствата в грижите за децата. Поредицата се базира на резултатите от първото национално представително за родителите социологическо изследване на бащинството в България , част от национална кампания „Да бъдеш Баща“. Кампанията цели да фокусира вниманието на обществото върху значимостта на бащината роля за пълноценното развитие на детето.

I-ва част на материала можете да видите тук.

Предизвикателствата пред родителите в България

Две са основните предизвикателства, с които се сблъскват българските родители: недостиг на време и недостиг на финансови средства. В голяма степен трудностите на съчетаването на всички социални роли, които трябва да изпълняват родителите произтичат от тези дефицити. На преден план в дискусиите излиза силната стресираност на българските родители и усещането им, че непрекъснато са изложени на натиск по отношение на грижите за семейството. В София стресът произтича преди всичко от напрегнатостта на градския живот, докато в населените места извън столицата – от заплахата да не останеш без работа и недостига на средства за отглеждане на децата според „съвременните изисквания“.

Сигурността на децата е предизвикателство за съвременните родители. Много от участниците, признават, че се чувстват неспокойни когато децата не са „пред очите ни“. Според мъжете, децата имат нужда от здравословна доза несигурност, която да възпита у тях адаптивност, увереност и самостоятелност, докато за майките безопасността е основна ценност. Притесненията на родителите са насочени главно към обкръжението, което не оказва благотворно влияние върху децата („лоши младежи“) и наличието на възрастни, които с действията си „травмират“ децата (главно учители и родители на други деца).

Осигуряване на „по-висок стандарт на живот“ и „високотехнологични играчки“ също се преживява като предизвикателство  от родителите. Те усещат социален натиск към бързо постигане на висок стандарт и се притесняват дали могат да осигурят материален комфорт на своите деца, сравнявайки се със семейства в обкръжението им. Родителите посочват и предизвикателства от възпитателен и духовен характер – „трудността да се възпитат ценности у децата в общество, което отрича тези ценности”. В семействата на родители, които самостоятелно отглеждат своите деца, липсата на другия родител или влошените взаимоотношения са предизвикателство, което придава на родителството чувство на разочарование и горчивина.

Обсъждайки особеностите на родителството в България, на преден план излиза „склонността към свръх-обгрижване и разглезване на децата“. Макар и да признават, че често свръх-обгрижват своите деца, майките и бащите са с негативно отношение към тази практика. Според тях продължителната зависимост на младежите води до личностна незрялост и до социална незрялост. Според повечето участници, този родителски модел възпитава в децата нагласа на поданичество и подчинение.

Темата, за особеностите на българските родители отключи дискусия върху ключовите черти на „модерния родител“ в България. От една страна, изразът „модерен родител“ е обобщаващ за родители, които проявяват прекомерна свобода и нехайство към децата, въпреки че имат възможност да им обръщат внимание.

От друга страна, „модерен родител“ води и до положителни настроения, доколкото родителите се стремят към този образ. За тях това означава „да си гъвкав и актуален спрямо поколението на децата“, „да признаваш и приемаш интересите и идолите на детето“, „да участваш активно във възпитанието и образоването на детето“, „да не налагаш старомодни изисквания и очаквания към него“ (майки и бащи, София). Силно впечатление направи единодушието по отношение на това, че е важно съвременните родители да се отдалечат от властовия образ на техните родители. Това означава да си по-скоро в ролята на приятел, отколкото на дистанциран авторитет (посочено от тях като типичен модел за предишни поколения). Фокусът се измества от нуждите на родителите и се насочва към нуждите на детето – „да се осигурява подкрепа и ненасилствена среда“, „да зачиташ мнението на детето и да му даваш право на избор“, „да показваш непрекъснато чувствата си, създавайки обща територия за споделяне и доверие“, „да си играеш с детето – това не е било типично за предишните поколения“ (майки и бащи, Козлодуй). Отличителната позитивна черта на модерния родител, според майките и бащите може да се опише с една дума – свобода.

Основните начини и нагласи, чрез които родителите търсят спасение от своите притеснения са: „да се заредим с търпение“, „да се освобождава повече време за семейството“ и „да се проявява чувство за хумор“. В дискусиите се появиха твърдения, че за да са успешни като родители, мъжете и жените е важно да съхранят себе си и важните за тях ценности: „любовта“,  „приятелството“, „позитивизма“, „достойнството“, „самоуважението си“, „важните хобита“ (из всички фокус-групи).

Представените твърдения показват, че семейството е основна ценност за българите. Многопластовите нагласи в широк емоционален спектър позволяват да се построи хипотезата, че българското семейство е жива институция, но динамичната социално-икономическа среда изправя майките и бащите пред предизвикателството заедно и гъвкаво да се адаптират към обстоятелствата и промените в обществения живот.

Продължение на темата за нагласите на родителите за родителството, очаквайте в следващия брой.