PNF-терапията помага на деца с нервно-мускулни и мускулно-скелетни дисфункции да “отключат” своя скрит функционален потенциал
Зденка Сефман e лицензиран инструктор в международната PNF асоциация. От 1978 г. практикува като физиотерапевт в Словения, а от 1991 г. е един от водещите специалисти по неврорехабилтиация. През месец май, по покана на българската PNF асоциация, Сефман бе лектор на практически семинар, по време на който запозна българските си колеги с приложение на невродинамиката в проприоцептивното невромускулно улеснение.
Какво представлява концепцията PNF (Проприоцептивно нервномускулно улеснение)?
PNF е концепция, която най-лесно би била обяснена като метод за подобряване на функционалноста на невро-мускулната система, чрез стимулиране на проприорецепторите и екстерорецепторите. Развита от д-р Херман Кабат през 40-те години на миналия век като подход за лечение на пациенти с неврологични заболявания, PNF е една от “старите” концепции във физиотерапията, третираща всички видове дисфункции на нервно-мускулната система. Главната идея на PNF е улесняването на функцията чрез създаване на сензитивен фон за по-добър моторен контрол.
Според философията на PNF, всяко човешко същество, дори ако има някакво увреждане, притежава скрит, неизползван потенциал, който може да се доразвие. (Adlers S. et al., PNF in Practice, 3rd edition, 2007). “Отключването” на този потенциал е възможно само посредством следването на неврофизиологичните принципи за моторен контрол. Инструментът за това са специфичните PNF-техники и двигателните модели, в които са изпълнени те. Техниките са групирани в зависимост от целта на терапията и най-общо могат да се разделят на техники за засилване, за релаксация и за координационно обучение. Базовите принципи на PNF са: позитивен подход към лечението от страна и на терапевта, и на пациента – лечение без причиняване на болка, директно и индиректно лечение, мотивиране на пациента, поставяне на постижими цели; функционално лечение – подходящ индивидуален подход, включване на лечение на ниво структури (мускулна и нервна тъкан) и на ниво активности (например слизане и качване по стълби и др.); мобилизиране на двигателния потенциал чрез активна тренировка -активно участие на пациента, двигателно преобучение на изгубени активни движения, самостоятелна тренировка; използване на скритите двигателни резерви на организма – винаги се работи с активности, които е лесно да бъдат изпълнени от пациента.
Основната ни лечебна цел е пациентът да постигне максимално високо ниво на функционалност в ежедневния си живот. Лечението се осъществява в т.н. модели “patterns”, чрез които се стимулират всички проприорецептори (в мускулите, сухожилията и ставите) и екстеро- рецептори (в кожата, зрителните и слуховите рецептори), както и вестибуларния апарат. PNF е широкообхватна концепция за лечение на различни нервно-мускулни дисфункции, мускулно-скелетни дисфунк- ции, ортопедични, педиатрични, ревматологични заболявания и др.
Какво е приложенето на PNF в педиатрията?
Основно при пациенти с детска церебрална парализа – терапията изцяло се адаптира в зависимост от възрастта на детето и
неговото когнитивно ниво на развитие. Аз имам богат опит с деца лекувани с концепцията „Бобат“, които често не желаят да продължат лечението, поради факта, че се затрудняват при изпълнението на упражненията, уморяват се и лесно се отегчават. Когато на същите деца им беше приложена PNF-концепцията, те започнаха да сътрудничат много повече и съответно постигнатите резултати бяха по-добри.
Голямото предимство на PNF е, че се акцентира на подобряването на активнстта и самостоятелността на детето, а не на прициз- ното изпълнение на двигателни модели и статични позиции. Това дава на пациента по-голяма независимост, отколкто подържането на идеална поза на тялото, главата, ръцете и краката. Детето се насърчава да се включва в ежедневната двигателна активност, дори когато движенията не са напълно перфектни.
Когато работим с деца с нервно-мускулни или мускулно-скелетни дисфункции, основен приоритет на функционалното лечение е запазване на активността. Това не означава, че не искаме да постигнем подобряване на състоянието на ниво структури, но ако пред нас стои въпросът, дали да имаме изцяло зависимо от родителите си дете с идеална поза на тялото, но в инвалидна количка, или независимо, самостоятелно ходещо дете с недобра поза на тялото, предпочитаме второто.
С какво PNF се различава от другите концепции за лечение?
Това, което прави PNF уникална, е прилагането на метода ирадиа- ция – разпространение на нервните импулси като отговор на стимулация. Отговорът на стимулация може да бъде увеличена мускулна контракция или релаксация на синергистични мускулни групи. Съпротивление, дадено на определено движение на тялото води до ирадиация и разпространението на мускулната активност или релаксация, които се получават в различни модели на движение.
Освен това, основата, на която се опира концепцията, е доста широка и гъвкава, което дава възможност на всички нови концепции на лечение да се интегрират в PNF.
В Словения популярна ли е PNF-концепцията и използва ли се често при лечение на деца?
В Словения PNF е популярна като основа на всяко лечение, специално при травми и ортопедични пациенти. Към лечението с PNF могат да се добавят и интегрират и методи, залегнали в други концепции за лечение (например „Бобат“, ИНН). Често се използват специфични модели на движения на лопатката и таза. Моделите на движение на лопатката и таза се използват често при неврологични пациенти, тъй като са много прецизни и има възможност да бъдат комбинирани. Най-често това се прави при деца до 5 годишна възраст.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието