Имуномодулиращи нутриенти в детска възраст

Р. Панчева, Д. Найденова, М. Георгиева

Нутриентите играят интегрална роля за развитието и функционирането на имунната система. Важни елементи за ефективна имунна система са бързата клетъчна пролиферация и ранна синтеза на регулаторни и протективни белтъци. Всички те изискват готови нутриенти като субстрат, кофактор и структурни компоненти.  Поради тази причина недостигът на един или повече есенциални нутриенти е потенциално скоростоопределящ за развитието и поддържането на имунния отговор.

Съществува оскъдна медицинска литература за първични нутриентни дефицити в детска възраст, с изключение на железния дефицит. От друга страна, състояния, при които липсват ключови нутриенти като патологични състояние (например малабсорбция за мазнини при муковисцидоза), избор на аберантни диети (веганска, макробиотична диета) могат да доведат до средно или тежко изразен дефицит за нутриенти, който да повлияе имунологичната компетентност. Дори при леки случаи на  нутриентен дефицит се предполага до определена степен, че имунологичният ефект от нутриентния дефицит  може да предхожда изявата на класическите последици от хранителен дефицит.

Най-честите дефицити за микронутриенти в детска възраст, които се свързват с имунологичната компетентност са тези за желязо, цинк, вит. А, вит. Е, вит. С, витамините от група В, дълговерижни полиненаситени мастни киселини и пробиотици.

Желязо

Дефицитът за желязо е най-разпространеният недостиг за микронутриент в света, като той засяга децата в Америка в 2-3% от случите от 3-11 години и 9-11% момичетата 12-19 години. Суплементирането с желязо може да доведе до нормализирането на броя на кръвните Т лимфоцити и in vitro производството на интерлевки-2 (Ил-2), но клиничните последствия от това не са винаги еднопосочни. Например, няма данни, че подобно суплементиране води до намаляване на честотата на инфекциозните заболявания. Нещо повече, увеличената наличност на елементно желязо в храносмилателния тракт има потенциала да усили растежа и преживяването на патогенни бактерии. Суплементирането с високи дози желязо може да наруши усвояването на цинк и по този начин да влоши дефицита за цинк.

Цинк

Средно или тежкостепенен дефицит за цинк може да наруши както лимфоцитната, така и фагоцитната функция при хора. В развиващите се страни суплементирането с цинк намалява риска за инфекциозни заболяваниям – особено заболявания на дихателния и гастроинтестинални тракт при кърмачета и деца в предучилищна възраст. Има, обаче риск при суплементирането с по-големи дози цинк при липсващ дефицит за нарушената абсорбция на мед при прием по-голям от 7 мг на ден при деца под 3 години и повече от 12 мг за деца от 4 до 8 г.

Вит. А

В развиващите се страни суплементирането с вит. А при деца с този дефицит намалява общата заболяемост от диария, морбили, а също и други заболявания и смъртност. Вит. А дефицитни животни при експериментални модели имат нарушен Т-лимфоцитен отговор на митогени и антигени, намалена активност на клетките Тк, намалено производство на интерферон. Заедно с това няма директни доказателства, че суплементирането с вит. А при липсваща недостатъчност у деца има благоприятен ефект върху имунитета.  Дневният прием на ретинол над 600мкгр за деца под 3 години, над 900мкгр за деца на възраст 4-8 год. и над 1700мкгр за деца на 9-13год трябва да се избягва поради риска от вит. А токсичност. Подобен риск се избягва при приложение на провит. А каротеноиди (напр. бета-каротен, алфа-каротен).

Вит. Е

Въпреки, че приложението на високи дози вит. Е може да подобри имунните функции у здрави възрастни индивиди, не е ясно дали това се случва при деца. Така например вит. Е суплементирането не повлиява титъра на антитела срещу тетанус при 2-месечни кърмачета и неутрофилните функции у преждевременно родени кърмачета. От друга страна, минимално увеличение на приема на вит. Е може да служи на общата нутритивна адекватност на детето, защото нерядко децата не консумират препоръчителните количества вит. Е.

Вит. С

Откакто нобеловият лауреат Линус Полинг защитава приложението на високи дози вит. С за превенция на обикновената настинка е общоприето вярването, че вит. С благоприятства имунната система. Скорошен метаанализ обаче показва, че високи дози вит. С (1г и повече на ден) не намалява честотата на обикновената настинка,  но могат леко да намалят продължителността й. Този метаанализа включва проследяването на деца в 5 от 11-те проучвания. Много малко научни наблюдения са провеждани с цел установяване на ролята на вит. С за имунитета като цяло, въпреки че неутрофилите поддържат висока концентрация на вит. С in vivo и вит. С може да инактивира хистамина по химически път.

Вит. В

Умерен до тежък дефицит за вит. В₆, В₁₂, пантотенова киселина или биотин подтискат имунологични отговори при възрастни пациенти и/или животински модели. Биотин и пантотенова киселина са обичайни съставки в храненето на децата и техният дефицит е възможен при много необичайни обстоятелства. Дефицит за вит. В₁₂ може да възникне при кърмене на деца от майки-веганки или теоретично при деца веганци, при които няма допълнителен източник на вит. В₁₂. Проучвания за дефицит и суплементиране с вит. В не са провеждани при деца и клиничното значение на тези състояния за детска възраст не са ясни.

Дълговерижни полиненаситени мастни киселини

Мазнините в кърмата съдържат 0.1% до 0.35% докозахексаенова киселина (ДХК) и 0.3% до 0.65% арахидонова киселина (АК), което зависи от прием на полиненаситени мастни киселини от майката. Някои млека за кърмачета в наши дни също съдържат ДХК и АК. Както ДХК, така и АК могат да допринесат за зрителната острота и когнитивното развитие, но техният ефект въргу имунната система на кръмачето не е все още изяснена. АК е прекурсор за простагландините и левкотриените, които регулират нормалните възпалителни роцеси. In vivo храненето с ДХК може да подтисне както възпалителния отговор, така и Т-лимфоцитното сигнализиране в животински модели и при възрастни индивиди. Данните от подобни наблюдения при кърмачета са ограничени и трудно се интерпретират. Едно такова проучване е това на Фийлд и сътр., при което се установило, че преждевременно родени кърмачета хранени с мляко за кърмачета с ДХК и АК имали по-зрели CD4+ T-лимфоцити с по-висока продукция на Ил-10 в сравнение с кърмачета хранени с мляко за кърмачета без ДХК и АК.

Пробиотици

Киселото мляко, определени други продукти на млечна основа и някои хранителни добавки съдържат живи, непатогенни бактерии най-често от родовете Lactobacillus и Bifidobacteria , имащи сборното наименование „пробиотици“. Някои въглехидрати в кърмата естествено стимулират растежа на пробиотични бактерии в храносмилателния тракт на кърмачетата. Това от своя страна има благоприятен ефект за детето, тъй като тези благотворни бактерии конкурентно намаляват колинизацията на храносмилателния тракт с патогенни организми. При немалко проучвания са използвани храни или млека за кърмачета  съдържащи пробиотици за предотвратяване на хронична, остра или антибиотик асоциирана диария при деца, въпреки че не при всички тях е доказан ефект. Някои кърмачета с атопичен дерматит са били благоприятно повлияни от пробиотични добавки и прием на пробиотици пре- и постнатално от майки с поне 1 близък родственик с атопия, което вероятно намалява честотата на атопичния дерматит при техните кърмачета. Широк кръг от други здравни ефекти са приписвани на пробиотиците, но на този етап малко са проучванията доказващи някои от тях.

В заключение може да се твърди, че има немалка група от есенциални микронутриенти, чийто ефект е доказан за нормалното физическо и мозъчно развитие на детето. Заедно с това здравето и благосъстоянието на децата зависи от взаимодействието между генетичния им потенциал и външни фактори, в това число адекватно хранене,здравословна околна среда, социално взаимодействие и стимулация. С постепенното елиминиране на протеиновия и енергийния дефицит в диетата възниква все по-належащ въпроса за микронутриентния дефицит католимитиращ фактор за здравето и растежа на децата. Заедно с това се публикуват все повече съвременни доказателства за имунологичния ефект предхождащ клиничната изява на микронутриентния дефицит, което се дължи на фините регулаторни процеси, в които участват те.