Представи и нагласи на родителите за родителството (Част 4)

Деян Петров има бакалавърска степен по „Социология“, магистърска степен по „Трудови пазари и развитие на човешките ресурси“ и следдипломна квалификация по педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“. Развива докторска дисертация в областта на организационната социология, а към настоящия момент е координатор на националната кампания „Да бъдеш Баща“.

Поредицата от статии представя нагласите на родителите в България за това как самите те възприемат родителството, по какъв начин се разпределят функциите между мъжа и жената в семейството и какви са предизвикателствата в грижите за децата. Поредицата се базира на резултатите от първото национално представително за родителите социологическо изследване на бащинството в България, част от националната кампания „Да бъдеш Баща“. Кампанията цели да насочи вниманието на обществото върху значимостта на бащината роля за пълноценното развитие на детето.

Част 3 на матуриала можете да видите тук

Взаимоотношения между майките и бащите при грижите за децата и дома

Независимо от това какви са очакваните от мъжете и жените роли в семейството, първостепенно значение имат взаимоотношенията им по отношение на грижите за детето. Думите, с които повечето майки във фокус групите обобщават ролята на таткото, са „мъжете помагат“. Тази спомагателна функция жените свързват с това, че мъжете обикновено не проявяват инициативност що се касае до дома и семейството, заради традиционното разбиране, че те са част от „женското царство“. Липсата на достатъчна активност у мъжете и фокусирането им в техния си свят се затвърди като впечатление от многобройните изброявания – „когато могат, се скатават“, „странят от проблемите с децата“, както и от твърденията на мъжете, че правят „каквото ми възложи жената“. По-голямата част от жените възприемат бащите като „голямото дете“ в семейството. Поради тази причина татковците по-лесно общуват с децата, докато на майките им се налага да заемат ролята на тревожещия се за всичко, установяващия ред и санкциониращ образ. Бащите от своя страна подчертават, че, връщайки се от работа, се чувстват изморени и натоварени и че имат нужда да отдъхнат за малко, преди да се занимават активно с децата.

Въпреки описаните разминавания в мненията при родителите до 35 години, ясно се забелязва тенденция към равнопоставеност във взаимоотношенията, както и стремеж на много съвременни бащи да участват наравно с партньорките си, а не само да помагат. Както жените активно навлизат в мъжките територии, така и на мъжете им се налага да заемат все по-активна роля в семейството. Роля, която за не малка част от участниците е логична, обяснима и приета.

Във всички фокус групи се забеляза, че нагласата към осъждане и упрекване на другия пол се измества от отношение на приемане, разбиране, толерантност и взаимен компромис. Жените отбелязват, че татковците имат положителна нагласа да се включват по-активно в семейния живот, но им се налага да работят извънредно, за да осигурят по-добри материални условия за семейството.

В много случаи жените се явяват проводник на информация относно отглеждането на детето и основен медиатор (катализатор) във взаимоотношенията бащи-деца. Именно те формират отношенията в семейството, като често определят и ролята на бащата. Много от участничките в групите признаха, че като че ли те самите не искат да отстъпят на бащите от своето пространство и много често не осъзнават значението на бащините грижи, защото смятат себе си за главен родител. Противоположно на тях, друга не по-малка група твърди, че умишлено правят опити да пробудят или подтикнат пасивните съпрузи към по-активна бащина роля, но не се справят в това си намерение. Във фокус-групите се очерта мнение – и сред мъжете, и сред жените, че колкото по-уверена в себе си е жената, то тя се утвърждава в семейството като невидимият лидер, който определя ролите и умело въвлича всички в семейния живот: „На мъжете не им е заложено отвътре как да се държат с децата, особено като са малки… Затова аз леко му показвам и го подканям как да се държи с малкия и той постепенно свиква. Както го научиш отначалото… много ни обича и се старае“, (майки, София).

От своя страна, мъжете, които са по-активни като бащи, споделят, че съвременните майки предпочитат своята свобода, интереси и често се опитват да се отдалечат от ролята си на родител: „съвременните жени предпочитат отпуска по майчинство, но не и отглеждането на децата… въпреки че имат повече време и възможност (докато са в майчинство), днешните майки предпочитат да навирят цигарата и да си приказват с приятелки по пейките и кафенетата, докато децата циклят на таблета“, (бащи, Козлодуй).

Представените твърдения показват, че семейството е основна ценност за българите. Многопластовите нагласи в широк емоционален спектър позволяват да се построи хипотезата, че българското семейство е жива институция, но динамичната социално-икономическа среда изправя майките и бащите пред предизвикателството заедно и гъвкаво да се адаптират към обстоятелствата и промените в обществения живот.