Дакриоцистит на новороденото и кърмачето

В. Гатев

Специалист по обща медицина и хомеопатия

Сълзите имат важна защитна функция за окото – съдържат редица антиинфекциозни имунни фактори, предпазват от изсъхване, смазват и подхранват роговицата и конюнктивите. Те се произвеждат от основната слъзна жлеза, разположена горнолатерално в очницата и множество малки жлезички по конюктивите и клепачите на окото. Оттичането се извършва в медиално направление към вътрешния ъгъл на клепачите, чрез фини отверстия през слъзната торбичка и слъзно-носния канал в носа.

Пълната или частична обструкция на тази дренажна система се нарича дакриостеноза. При децата най-често се касае за вродено стеснение, мембранна или клапна обструкция на слъзно-носния канал, най-често в дисталния (под слъзната торбичка) или в назалния сегмент на каналчето. Причината е персистирането на  феталната мембрана на Hasner, разположена в този участък, която по правило се резорбира спонтанно преди раждането или в първите дни и седмици на новороденото, когато по време на плач се повишава налягането в ГДП, респективно в назолакрималния канал.

Честотата на това състояние е между 1 и 7.5%, като напоследък зачестява поради раждането на все по-висок процент недоносени деца и невъзможността за пълноценното формиране и функциониране на тази сложна дренажна система на слъзния отток. Поради нарушения дренаж настъпва застой на сълзите и възпаление на слъзната торбичка-дакриоцистит. По-често заболяването е едностранно, но в 5-10% от случаите може да е двустранно. Това заедно с по-лекия и хроничен ход са основните ДД отлики от конюнктивита на новороденото. Първите симптоми се появяват през първите дни или седмици с упорито сълзене (epiphora) от окото и натрупване на слузен или слузно-гноен секрет в областта на вътрешния клепачен ъгъл. Нерядко това съвпада с едновременна инфекция на ГДП или излагане на детето навън при по-ветровито и студено време. При натиск върху слъзна торбичка от слъзните точки изтича слузно-гнойно съдържимо. Продължителният дакриоцистит води до уголемяване и отпускане на слъзната торбичка и до изтъняване на стените й и загуба на функционалните и свойства. Възпалението може да обхване съседните тъкани и да възникне флегмон на лицевите меки тъкани, който се манифестира освен с локално зачервяване, оток и напрежение и с поява на общи признаци на инфекция (фебрилитет, бепокойство, отказ от храна). При микробиологично изследване на конюнктивален секрет най-често се изолират стафилококи, пневмококи, по-рядко грам отрицателна флора.

Лечение

До 6-ия месец се препоръчва масаж на слъзния кана и слъзната торбичка с цел повишаване на налягането и самоперфориране на хаснеровата мембрана. Масажът се извършва 4-5 пъти дневно с десетина движения с умерен натиск от вътрешния ъгъл на долния клепач в посока надолу и медиално към носа. Необходима е стриктна ежедневна хигиена на окото като преди масажа се евакуира, чрез натиск секрета през пунктума на долния клепач, почиства се с памучен или марлен тампон отвън навътре, при липса на гноен секрет се накапват неантибиотични капки, а при наличие на гноен секрет се прилагат за кратко време антибиотични капки.

При усложняване на състоянието с флегмнозонен дакриоцистит, което се случва рядко, е необходимо парентерално приложение на широкоспектърни антибиотици, а при необходимост и инцизия и дренаж на гнойта от слъзната торбичка. Ако след 6-7-ия месец въпреки масажите оплакванията персистират се извършва сондиране на назолакрималния канал и перфориране на хаснеровата мембрана най-често под обща анестезия. Ако са налице по-сериозни аномалии на костната или мекотъканната част на канала се извършва оперативна корекция-дакриоцисториностомия.

Към стандартната терапия много успешно може да се добави хомеопатично лечение, което повлиявайки благоприятно биоенергийното състояние на организма ще подобри дренирането на назолакрималния канал и слъзната торбичка, ще доведе до по-бързата резорбция на хаснеровата мембрана и така ще предотврати опасността от хронифициране на процеса и необходимостта от прилагането на оперативни методи за корекция.

Хомеопатичното лечение, което се прилага с много добър ефект е:

Аргентум нитрикум 9-15CH – 2х5 гр. Той има тропизъм към лигавиците, ползва се при възпаление със слузно-гнойна секреция, тенденция към хроничност, гноен дразнещ конюнктивит и блефароканюнктивит при новороденото;

Еуфразия официналис-5-9CH – 2х5гр., когато е налице обилно сълзене с раздразнение и зачервяване на конюнктивите, възпаление и оток на клепачите, влошаващо се от вятър, светлина и топлина;

Силицеа 9-15CH медикамент за хронични гнойни процеси, подобрява дренажа при хронични супурации, усилва общия и локалния (бариерен) имунитет на лигавиците и кожата. Прилага се при блефарити, блефароконюнктивти, дакриоцистити с рецидивиращ и хроничен ход;

Пулсатила-15CH при случаи с жълт, недразнещ секрет, който предизвиква сутрешно слепване на клепачите, подобрява се от свеж въздух и се влошава в топла стая. Обикновено това са по-светли, руси деца, които се нуждаят от непрекъсната грижа и внимание от страна на родителите и стават много неспокойни при отсъствието на майката.

Калкареа карбоника 15CH – лекарство, което се ползва при блефароконюнктивити при по-пълнички деца, с по-голяма глава, с бавно затваряща се фонтанела, често със запек, по-спокойни и по-бавни (бавно се резорбира и хаснеровата мембрана).

При изолиране на стафилококус ауреус от конюнктивален секрет може да се приложи етиологично хомеопатично лечение със стафилококцинум-15CH.

Прогнозата е благоприятна,самоизлекуване настъпва в над 90% до края на първата година.