Хранене за предотвратяване на бъбречна калкулоза в детска възраст

Р. Панчева, Д. Близнакова, М. Георгиева, Д. Найденова

МУ-Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“

Децата с нормална бъбречна функция имат голяма вариабилност в количеството и качеството на нутриентите, които могат да приемат. За жалост, тези с бъбречно заболяване имат по-ограничено разрешено хранително разнообразие поради намалената бъбречна екскреция и/или поради завишената тубулна екскреция. Нерядко в детска възраст има намален апетит и недостатъчен прием на храни с висока биологична стойност и подходящ микронутриентен състав, което допълнително може да влоши растежа и храненето.

Основният състав на бъбречните камъни, които възникват в детска възраст, са калций и оксалати. По-рядко се формират цистинови камъни и такива от уратни киселини. Има разнообразни причини, които предразполагат към формиране на бъбречни камъни в детството, както и подходящи терапевтични интервенции. Във всички случаи най-важната и широко разпространена препоръка е за прием на голямо количество течности. Децата трябва да бъдат насърчавани да изпиват 1.5 до 2 пъти повече течности от препоръчителният прием за възрастта (табл. 1). Ако е необходимо, те могат да бъдат приучвани да се събуждат нощем, за да уринират и да приемат допълнително течности. Тъй като приемът на повече течности може да повлияе върху общия калориен прием на детето, желателно е родителите да следят поне 50% от обема им да е под формата на вода.

Лесен начин за преценка на адекватността на приема на течности е да се приучи детето и семейството, че урината трябва да бъде бистра, а не жълта на цвят.

Табл.1 Приблизителен препоръчителен прием на течности (EFSA 2010)

Реабсорбцията на натрий в бъбреците е свързана с реабсорбцията на разнообразни други химически вещества, в това число калций и аминококиселината цистин (източник на бъбречни камъни при наследственото заболяване цистинурия). Завишеният прием на натрий води до завишена екскреция и следователно завишена калциева и цистинова екскреция. Както и обратно – хранене с ниско съдържание на натрий води до намалена екскреция на калций и цистин, така че препоръчително е намаляването на приема на натрий.

Ако подобна интервенция с намален прием на натрий не води до намалена екскреция на цистин и калций, може да се обмисли прием на тиазиден диуретик с ефект върху дисталните тубули.

При възрастни пациенти рестрикцията на протеиновия прием е била асоциирана с намаляване на формирането на бъбречни камъни. Тъй като протеинът е важен за растежа, в детска възраст не са препоръчителни нископротеинови диети, но няма неблагоприятни ефекти от намаляването на белтъчната консумация в рамките на границите на препоръчителния прием (табл. 2).

Табл.2 Препоръчителен и адекватен хранителен прием на пълноценен белтък.

* Адекватен хранителен прием

Рестрикцията в приема на калций няма благотворна роля за намаляване на риска за бъбречна калкулоза, така че приемът на този микронутриент трябва да бъде според препоръчителния (табл. 3). Нещо повече, епидемиологични проучвания при възрастни пациенти показват, че диета с високо съдържание на калций, може да бъде ефективна в намаляването на риска за калциеви камъни.

Табл.3 Препоръчителен и адекватен хранителен прием на минерални вещества (средно дневно)

*Адекватен хранителен прием

Хипероксалурията може да бъде разделена на първична (наследствена) и вторична. Няма доказателства, че намаляването на оксалатите в храненето на децата с метаболитни дефекти, асоциирани с първична хипероксалурия, има благоприятен ефект. При тези с вторична такава е препоръчително избягването на храни с високо съдържания на оксалати (табл. 4). В тези случаи е препоръчително намаляването на приема и на вит. С до 100 мг/ден или по-малко, тъй като аскорбиновата киселина се превръща в оксалати в алкална урина.

Табл.4 Храни с високо съдържание на оксалати

Малка група деца с рецидивираща бъбречна калкулоза образуват камъни, състоящи се предимно от пикочна киселина. Няма доказателства обаче, че намаленият прием на пурини забавя формирането на бъбречни камъни. Целта на храненето отново е да се постигне, но не и да се надвиши препоръчителният прием за протеини в храненето.

В заключение може да се каже, че хранителните препоръки за деца със склонност към бъбречна калкулоза зависят от вида на калкулозата и възрастта на детето. Освен общите хигиенни препоръки с цел намаляване на възпалението на пикочните пътища като предразполагащ момент, подходящо е да се коментират и хранителни корекции. Общото за тях е повишеният прием на течности, който има доказано благоприятен ефект при всички видове бъбречна калкулоза. Важно е да се отбележи, че избягването на крайни диетични режими с намалена консумацията на есенциални нутриенти извън препоръчителния и адекватен здравословен прием не е доказано благоприятна при повечето диетични режими с цел профилактика.