Бързи тестове за амбулаторна диагностика на инфекциозни и неинфекциозни заболявания, брой 9/2015

Р. Маркова

Детска клиника УМБАЛ „Александровска“; МЦ „Първа детска консултативна клиника“ – София

 

 

доц. М. Преславова-Маркова

Клинична лаборатория СБАЛББ „Св. София“; МЦ „Първа детска консултативна клиника“ – София

 

В амбулаторната педиатрия бързата и точна диагноза при инфекциозни и някои неинфекциозни заболявания е от първостепенно значение. Освен добрият клиничен преглед и анамнеза, в помощ на педиатъра при поставянето на точна диагноза са диагностичните тестове от ново поколение RDT (Rapid diagnostic tests), на български – „бързи диагностични тестове“. RDT са медицински тестове, които са бързи като резултат, ефективни като диагностична стойност и лесни за техническо изпълнение.

Основна презумпция при използването на RDT е постигане на бърз диагностичен резултат при добра цена и качество на теста (т. нар. cost effect). RDT имат смисъл само при клинично състояние, при което точната и навременна диагноза би довела до съответно и правилно лечение.

RDT тестовете използват биологични секрети и екскрети – серум, плазма, слюнка, урина, фецес, тъкани, тъканни течности. Резултат от теста се получава в рамките на 10-20 минути.

 

Критерии за добър RDT тест

• Висока чувствителност и специфичност на теста.
• Висока негативна и позитивна предсказваща стойност.
• Кратко време на позитивиране на теста.
• Достъпна цена.
• Повторяемост на резултата.

 

Видове RDT тестове

Според методиката в микробиологичните лаборатории RDT тестовете се делят на:

• Антигенно определяне чрез EIA, ELISA метод – например определяне на Helicobacter pylori антиген.
• Молекулярно определяне (нуклеинови киселини) PCR тестове: туберкулоза, коклюш и др.
• Бързи биохимични тестове – нитрити, левкоцитна естераза в урина и др.
• Директна микроскопия: при пневмококи, гонорея, туберкулоза и др.
• Серологични тестове.

Директна микроскопия с оцветяване по Gram е приложим метод за: пневмококи (Грам /+/ диплококи) и Neisseria gonorrhoea (Грам /–/ диплококи), по Цил-Нелсън: TBC бактерии. Giardia lamblia и Entamoeba histolytica се откриват чрез микроскопиране на фекална проба.

 

Според клиничното приложение и спектъра на диагноза RDT тестовете се делят на:

• Клинични
• Микробиологични
• Вирусологични
• Ревматологични – RF, ASO

 

Технологично RDT тестовете се делят на:

• Тестове с латерален поток (lateral flow test, въведени след 1980 г.) – имунохроматографска методика, разполагат с тест линия и контролна линия, резултатът се отчита след 10-20 минути.
• „Flow-trough“ тестове – касетен принцип, пореста мембрана и по капилярен принцип дифузия, последващо отмиване, резултатът се отчита до 3-5 минути.
• Аглутинационен тест – базира се на визуално определяне на аглутинация с/без микроскопиране. Тестът налага добре подготвен персонал и правилна интерпретация.
• Dipstick тестове – на солидна фаза е наложен реагентът, при взаимодействие могат да се изследват едновременно един или няколко параметъра, често технологично се налага отмиване, интерпретация – по интензитет на оцветяване.

 

Клинични тестове:

С-реактивен протеин (CRP): белтък, синтезиращ се в черния дроб. Основната му роля е свързана с възпалителните процеси от бактериален и микотичен произход. CRP се увеличава до няколко часа след началото на възпалителния процес и измерването му като острофазов белтък е изключително важно при диагноза на инфекциозни заболявания. Значими изменения в концентрацията се откриват и при тежки травми, обострен хроничен възпалителен процес, хирургични операции, миокарден инфаркт, ревматоиден артрит и др. Норма – 0-6 mg/l.

Близък по значение е т. нар. високочувствителен С-реактивен протеин (high sensitive CRP). Той се определя като независим рисков фактор за бъдещи сърдечни инциденти. CRP може да се определи качествено (положителен/отрицателен ) или количествено като стойност. По-високите стойности са свързани с по-активен възпалителен процес.

Прокалцитонин (РСТ): прокалцитонинът е предшественик на калцитонина, синтезиран от С-клетките на щитовидната жлеза. При бактериално възпаление в плазмата се намират високи концентрации на РСТ, за които допринася чернодробна синтеза. Използва се при ранна диагноза и мониториране на сепсис и септичен шок, постоперативни усложнения, диагноза и прогноза на бактериални инфекции при SLE, RA и неоплазии. РСТ се определя посредством имунологичен ЕLIA метод. Нормално нивото му трябва да е под 0.1 ng/mL. PCT е по-чувствителен маркер за тежко бактериално възпаление от CRP, IL-6, левкоцитозата и СУЕ.

Бърз уринен dipstick test: тест лента, тества се единична порция урина. Дава информация за рН, относително тегло, захар, белтък, уробилиноген, билирубин, кръв, левкоцити, нитрити в урината. Много удобен за бърза диагностика при уроинфекции, хепатити, състояния на дехидратация. Има разработени подобни бързи тестове за левкоцитна естераза и нитрити в урината при съмнение за уроинфекции.

Микроалбуминурия: тест-лента за микроалбумин (МАУ) в порция урина. МАУ представлява екскреция на минимално количество албумин в урината. Под персистираща микроалбуминурия се има предвид белтък 20-200 μg/min или 30-300 mg/l при вземане на средна струя или наличие на такава в минимум 2 от 3 изследвани урини (в продължение на 6 месеца). Гранична албуминурия – албуминова екскреция между 10-20 μg/min, която съществува и при здрави индивиди при някои физиологични състояния на организма.

Сърдечен тропонин I (cTnI): тестът е качествен имунохроматографски анализ на мембранен принцип за откриването на сърдечен Troponin I в цяла кръв, серум или плазма и служи за подкрепа на диагнозата инфаркт на миокарда.

Цито тест „Сardio Combo“: бърз тест при остър миокарден инфаркт, който съчетава три маркера – тропонин I, КК-МВ фракция и миоглобин.

Тест за окултни кръвоизливи: търси скринингово кръв в изпражненията. За да е достоверен, се спазва т.нар. бяла диета .Тестът не се провежда по време на менструалния цикъл или при наличие на кървящи хемороиди. Прилага се за: откриване на кръв в изпражненията (при хемороиди, анални фисури, полипи на дебелото черво, колоректален рак и др.), скрининг за колоректален рак, откриване на причината за болка в корема, откриване на причината за анемия, като част от рутинно изследване при хора с висок риск за колоректален рак.

Цито-тест за хемоглобин-трансферин в изпражнения: при кръвотечения от гастроинтестиналния тракт.

Цито-тест „PSA Ultra“: тест за полуколичествено определяне на простат-специфичен антиген (ПСА) при съмнение или скрининиг за карцином на простатата. Материал: кръв, плазма, серум.

Цито-тест AFP: тест за алфа-фетопротеин при съмнение за карцином на черния дроб. Материал: кръв, серум, плазма.

Експресен тест „Sniper 10“: тест-касета за едновременно определяне на 10 наркотични вещества – марихуана, кокаин, морфин, метамфетамин, амфетамин, фенциклидин, метадон, екстази и др.

Тест за HbA1c: стойността на НвА1с се използва за количествена оценка на средната гликемия през период, съответстващ на живота на еритроцитите (средно 90 дни). Може да се извърши с венозна или капилярна кръв и дава представа за контрола на захарния диабет за изминалия период.

Тест за кръвна захар и бета-хидрокси бутират: бърз тест с тест-ленти при състояния на дехидратация и кетоацидоза, хипер- и хипогликемия

Цито-тест за калпротектин: калпротектинът е биомаркер, който се отделя в изпражненията при възпалителни заболявания на червата, откриването му е диагностично при възпалителните чревни заболявания. Методът е имунохроматографски с фекална проба. По аналогичен начин се определя и лактоферин във фекална проба, който има подобно диагностично значение.

ACTIM Pancreatitis: бърз тест за откриване на трипсиноген 2 в урината – имунохроматографски метод за бърза диагностика при съмнение за остър панкреатит.

 

Микробиологични тестове:

Бърз стреп-тест: базира се на откриване на стрептококов антиген от гърлен секрет на болни с фарингит, търси се активно носителство или болест, предизвикана от бета-хемолитичен стрептокок от група А. Последният се явява причинител на скарлатина, стрептококов фарингит, пост-стрептококови нефрити, ревматична болест и др. Резултатът се получава в рамките на 10 минути, чувствителност и специфичност на теста над 94% до 99%.

Цито-тестове за гонорея и хламидия: с уретрален, цервикален секрет. Цито-тест за сифилис – имунохроматографски метод за диагностика чрез кръв или серум.

Тест за определяне на Helicobacter pylori във фецес: определя се антиген (Аг) при съмнение за язва на дванадесетопръстника или гастрит. Има методи за бърза диагностика и на антитела (Ab) срещу Helicobacter pylori в цялостна кръв.

 

Вирусологични тестове:

Инфлуенца А+В: назален смив, реакция с резултат до 10 минути, има важно диагностично значение при епидемии и с оглед на бързо започване на противогрипни медикаменти.

Ротавирусен бърз тест: при ентероколити; материал – фецес.

Комбиниран цито-тест Rota+Adeno+Astro+Noro: тест – качествен иммунохроматографски анализ при гастроентероколити в детска възраст от фекална проба.

Цито-тест HIV ½: материал: кръв, плазма, серум.

Цито-тест HBV Combo: комбиниран имунохроматографски тест за маркерите на вирусен хепатит В (HBeAg, HBeAb, HBsAg, HBsAb, HBcAb). Материал: серум, плазма. Подобна тестова система за цито диагностика има и за хепатит А и С.

Бърз тест за RSV: назален смив, резултат за 10-15 минути. Има прогностична стойност за риска от пореден епизод на бронхиален спазъм.

Тест за EBV: при съмнение за инфекциозна мононуклеоза дава резултат в кратък период, което има значение за по-нататъшното поведение и лечение.

 

Приложение на RDT тестовете

• Диагностично: за установяване, потвърждаване или изключване на заболяване при симптоматични пациенти.
• Контрол на лечението при доказано заболяване.
• Епидемиологичен анализ на инфекциозни заболявания.
• Скрининг при асимптоматични пациенти.

Всички RDT следва да се тълкуват и използват след клиничен преглед и в съчетание с останалите лабораторни, образни и функционални методи за диагноза. Развитието на амбулаторната медицина предполага търсенето на нови, информативни, точни и бързи методи на диагностика при инфекциозните и неинфекциозни заболявания.

 

Библиография:

 

1. Мястото на прокалцитонина в диагнозата, мониторирането и провеждането на антибиотична терапия при бактериални инфекции в детската възраст, Д-р А. Карастанева, проф. М. Бошева. Наука „Пулмология“, брой 1/2014, стр.5-

2. Churchill and Livingstone, Principles and Practice of Pediatric Infectious Diseases, Revised Reprint, 3rd 2009, Churchill Livingstone.

3. van Lode. Point-of-care immunotesting: Approaching the analytical performance of central laboratory methods.Clinical Biochemistry 38, 2005.

4. Mabey et al. Diagnostics for the Developing World. Nature Reviews Microbiology, 2004.

5. HIV Diagnostic Test Kit.

6. Rodriguez WJ, Schwartz RH, Thorne MM. Evaluation of diagnostic tests for influenza in a pediatric practice. Pediatr Infect Dis J., 2002. 21(3):193-