Доц. Валерия Калева: „Опазването на детското здраве наистина трябва да бъде приоритет на държавата“

Доц. Валерия Калева завършва ВМИ – Варна през 1979 г. Има специалности по детски болести (1984), клинична хематология (1992) и детска клинична хематология и онкология (2007). През 2005 г. защитава дисертация на тема „Фебрилна неутропения и инфекциозни усложнения при онкологично болни деца”. Хабилитира се през 2007 г. Научните й интереси са в областта на инфекциозните усложнения при деца със злокачествени болести, вродени анемии и коагулопатии. Има над 80 публикации и над 140 участия в български и чуждестранни научни форуми. От 2005 г. е началник на Клиника по детска хематология и онкология при МБАЛ „Св. Марина”, а от 2012 г. – ръководител на Катедра по педиатрия и медицинска генетика, МУ – Варна. Член е на ФС на Факултета по медицина и на АС на МУ – Варна. Член е на редколегията на списание „Клинична хематология”. От 2007 г. е председател на Национална работна група по таласемия и хемофилия, а от 2011 г. – експерт по таласемия и хемофилия към НЗОК. Член е на Консултативния съвет по редки болести към МЗ и експерт към Фонда за лечение на деца в чужбина. Член е на УС на Българска педиатрична асоциация и Българско медицинско сдружение по хематология. Председател е на Варненската регионална колегия на БПА.

 

Какво сочи статистиката по отношение на децата с хематологични заболявания, увеличава ли се техният брой?

 

Честотата на новозаболели деца с хематологични болести не е променена. Поради увеличената преживяемост и все по-прецизната диагностика обаче в специализираните детски онкохематологични центрове се наблюдава относително увеличаване на техния брой.

 

Кои са най-честите хематологични заболявания в детска възраст?

 

От злокачествените болести с най-висока честота са острите левкемии, следвани от туморите на ЦНС и ембрионалните неоплазии, а от доброкачествените – желязо-дефицитната анемия.

 

Терапевтичните методи, прилагани в България, отговарят ли на европейските и световните „златни стандарти“ в детската хематология?

 

В България терапията на кръвните болести и туморите при деца се провежда по стандартни европейски протоколи и нашите резултати са съвместими с тези, представени от водещите центрове по детска хематология и онкология в Европа и Северна Америка. Основните проблеми са свързани с липсата на някои медикаменти, които се налага да бъдат доставяни от родителите или чрез Фонда за лечение на деца в чужбина.

 

Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?

 

Трудно ми е да отговоря еднозначно. Промените са задължителни, но не могат да се осъществят без генерална промяна в здравеопазването, така че опазването на детското здраве да бъде наистина приоритет на държавата.

 

Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на хематологичните заболявания?

 

Отговорът е един – редовни профилактични прегледи и навременни консултации с детски хематолог с цел ранна диагностика и навременно лечение.

 

Кое е най-важното за един педиатър – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с децата… Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?

 

Музикалност и въображение, или по-точно – музикално въображение. Музикално – за да съчетава и хармонизира всичко в себе си и около себе си. Въображение – за да преобразува пластично сетивата си в милосърдие.

 

Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?

 

Децата са възхитителни с нелицемерната си откровеност и удивлението си от живота. Това са нещата, които постоянно се опитвам да уча от тях.

 

Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

 

Липите пред прозореца на апартамента ми – величественото им разклоняване в небето ми дават представа за вечност. Понякога си мисля, че живея, очаквайки поредния им цъфтеж през юни.

 

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?

 

Добрите в професията са честните и интелигентни млади онкохематолози. За съжаление, струва ми се, липсва им реално социално и професионално пространство, за да бъдат наистина добри според високите критерии на съвременната медицина.

 

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

 

Че кой би се отрекъл от магичната красота и вдъхновените пориви на невъзвратимото?…

 

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”

 

…ми дава възможност да преживявам себе си в любовта на другите.