Захарен диабет (Diabetes mellitus) – причини, диагноза и принципи на лечение, брой 11/2015

Проф. М. Константинова

СБАЛДБ “Проф. Иван Митев“ – София

 

С термина „диабет”, означаващ повишено отделяне на урина, известният древногръцки лекар и учен Аретей назовал заболяването още през 2 в. Едва четири века по-късно, двама индийски лекари установили, че урината на пациентите с диабет е „сладка като мед” и добавили към наименованието „диабет” и „мелитус” (захарен).

Заболяването е известно отпреди повече от тридесет и пет века. В т.нар. Еберсов папирус, датиращ от 1550 г.пр. Хр., се намира първото описание на захарния диабет. За изминалите тредесет и пет века обаче все още не е открито средство за пълното му излекуване. И до момента захарният диабет е хронично заболяване, чието лечение продължава цял живот.

Има големи надежди, че ще се намери лечение и за него, така както вече се лекуват много инфекциозни, хирургични и немалко злокачествени заболявания.

 

Типове захарен диабет

Захарният диабет не е едно единствено заболяване, а група от състояния, различаващи се според причината, протичането и лечението. Обединяващи за всички типове диабет са:

• повишената кръвна глюкоза;
• връзката с хормона на задстомашната жлеза – инсулин.

При децата и подрастващите най-често се среща тип 1 захарен диабет, който се дължи на недостиг или пълна липса на инсулин. Освен, че е най-чест, той се отличава със задължително инсулиново лечение чрез инсулинови инжекции и с голяма променливост в нивата на кръвната глюкоза, което налага нейното проследяване няколко пъти дневно със собствен глюкомер.

Може да се наложи поставянето на инсулинови инжекции и изследването на кръвната глюкоза да става, докато пациентът е на училище. Затова се налага това да се знае и разбира не само от пациентите, но и от тяхното обкръжение (съученици, учители, училищен персонал). Освен това е добре да се обмисли къде е най-подходящо да се правят тези манипулации – трябва да се вземе решение в съответното училище в зависимост от условията. Задължение на училищните власти е да осигурят подходящи условия за доброто лечение на нуждаещите се ученици.

Във връзка с епидемията от наднормено тегло и затлъстяване през последните години в целия свят, включително в нашата страна, вероятно ще се срещаме все по-често и с другия тип на захарния диабет – тип 2. Нарича се още „възрастов” или „неинсулинозависим” диабет. Характерен е за по-късната възраст – над 35 години, но определено зачестява и сред децата. Около 80% от пациентите с тип 2 диабет са с наднормено тегло и зачестяването му сред децата е резултат от епидемията от затлъстяване.

При тип 2 диабет организмът може да произвежда инсулин, но ефектът му е намален. Това състояние се нарича „инсулинова резистентност”, или инсулинова нечувствителност. Целта на лечението е да се подобри чувствителността към инсулина, което става с намаляване на теглото или в съчетание с допълнителни лекарства. Тези лекарства не са инсулин, а само подпомагат действието на произвеждания в организма инсулин.

Голяма част от пациентите с тип 2 диабет постепенно с годините също развиват недостиг на инсулин и в определен момент може да се наложи лечение с инсулинови инжекции, както при тип 1 диабет.

Има и други, по-редки, варианти на захарния диабет, чиято прецизна диагноза изисква допълнителни изследвания.

 

Причини

Като причини за възникване на заболяването могат да се посочат недостиг или намалена чувствителност към хормона инсулин, който се произвежда от задстомашната (панкреасна) жлеза.

 

Характерните признаци на захарния диабет са:

• повишена жажда;
• често и обилно уриниране (може да се появи и напикаване при деца, вече придобили хигиенни навици);
• повишен апетит;
• видимо слабеене, въпреки повишения апетит;
• повишена уморяемост и нежелание за игра;
• сухота в устната кухина.

Появата на един или няколко от изброените симптоми почти никога не е случайно, поради което се налага веднага да се потърси личният лекар за своевременно поставяне и потвърждение на диагнозата, за да се започне лечение, колкото се може по-скоро!

 

Как се поставя диагнозата?

Чрез изследване на кръвна глюкоза (захар) в капка кръв от пръста! 

Всяка стойност над 11.1 ммол/л, по което и да е време от денонощието и независимо от приема на храна, е доказателство за захарен диабет!

Диагнозата може да се постави за по-малко от 1 минута, стига да се помисли за нея!

Личните лекари и всички ендокринолози са задължени да имат портативни апаратчета за изследване на кръвна глюкоза (глюкомери).

Всяка лаборатория също може да направи това изследване срещу достъпно заплащане, ако пациентът не е насочен с талон за изследване от лекар.

 

Защо е необходимо спешно поставяне на диагнозата?

Защото в противен случай диабетът продължава „да се развива”, състоянието се влошава и неизменно настъпва т.нар. „диабетна кетоацидоза”, представляваща голям риск за живота.

Очевидно е, че за да се постави своевременно диагнозата „захарен диабет“ при децата, първият сигнал трябва да се подаде от хората, които са най-близо до тях. Това най-често са родителите, но се случва подозрението за диабет да възникне за пръв път у родственик, който знае признаците на заболяването, или у учител, който вижда, че ученикът твърде често отива до тоалетната, има повишена жажда или видимо слабее.

Повишаване на познанията за признаците на захарния диабет след обществото скъсява периода от началото на заболяването до поставяне на диагнозата и намалява честотата на диабетната кетоацидоза сред новозаболелите пациенти!

Няма възраст, в която да не може да се срещне захарният диабет!

 

Лечение на тип 1 диабет

Както вече стана дума, инсулиновото лечение е задължително при всички пациенти с тип 1 диабет и засега то няма алтернатива. Преди „инсулиновата ера”, т.е. до 1922 год., когато инсулинът е въведен за лечение на диабет от Фредерик Бантинг и асистента му – тогава студент по медицина – Чарлз Бест, болните са умирали за няколко месеца. Инсулиновото лечение е спасило живота на милиони хора. Неслучайно 14 ноември – рождената дата на Фредерик Бантинг (14 ноември 1891 год.) се чества като Световен ден на диабета. На този ден в целия свят се провеждат координирани инициативи, за да се повишат познанията на хората за заболяването. Чрез разнообразни начини се събират средства, с които се подпомага лечението на болните в развиващите се страни, в много от които инсулинът е все още само мечта! С друга част от събраните средства се финансират фондове, осигуряващи научните изследвания за лекуване на диабета.

Схемите за лечение на диабета са се променяли с годините, но целта винаги е била да се подобри качеството и да се удължи животът на болните. Натрупаният досега огромен опит показва, че правилното лечение е т.нар. „интензивно лечение”. Това се постига с инжектиране на бързодействащ инсулин, непосредствено преди всяко хранене, в доза, съответстваща на индивидуалните нужди. В допълнение се прави и съответна доза бавнодействащ инсулин, която покрива нуждите от инсулин извън храненията, т.нар. базални нужди.

 

Съвременни средства за инсулиново лечение

В самото начало на инсулиновата ера инсулинът се е съхранявал под форма на прах или таблетка и се е разтварял във вода непосредствено преди инжекцията. Можем да си представим за каква точност на дозирането е ставало дума!

От тогава, разбира се, е изминат дълъг път. Дългите и дебели игли и стъклените спринцовки, които се изваряваха след всяка инжекция, останаха в историята. Постепенно се замениха от съвременните инсулинови писалки, с които дозирането на инсулина става много по-точно, а инжектирането е почти безболезнено. Преди повече от 20 години се появиха и инсулиновите помпи, които са още една голяма крачка за оптимизиране на инсулиновото лечение. Те се прилагат все по-масово в САЩ и Европа, където средствата за закупуването им се обезпечават от здравно-осигурителните фондове или държавата (различни системи за отделните страни). У нас процесът на въвеждане на инсулиновите помпи в лечението на тип 1 диабет се забави доста, като основната причина е чисто финансова. Все пак все повече пациенти с тип 1 диабет се лекуват с инсулинови помпи.

 

Защо е необходимо захарният диабет да се лекува максимално добре?

За да се осигури максимално дълъг и максимално удовлетворяващ живот за всеки пациент – т.е. без усложнения!