Запек – норма и патология. Алгоритъм за поведение в амбулаторни условия

И. Янков, доц. Е. Пантелеева

Клиника по Детска гастроентерология на СБАЛДБ; МЦ “Първа детска Консултативна клиника“ – София

Дефиниция, етиология и епидемиология

Запекът се среща при 3% от общата детска популация и при до 25% от децата, потърсили помощ при детски гастроентеролог. Приема се, че запек е затруднено, забавено, болезнено или системно и осезаемо неизпразване на дебелото черво от изпражнения за продължителен период от време. При давност на оплакванията повече от 3 месеца се говори за хроничен запек.

Разделя се на две големи групи:

• Функционален – при липса на заболяване, не се открива органична причина за изявата му. Засяга от 75% до 90% от децата със затруднения в дефекацията.
• Органичен – при наличие на заболяване. При структурни малформации (неперфориран анус, анална стеноза, тератом на сакрума и др.); при метаболитни, ендокринни и гастроинтестинални заболявания (хиперкалциемия, хипокалиемия, хипотиреоидизъм, муковисцидоза, болест на Хиршпрунг, целиакия, диабет и др.); при неврологични заболявания (Spina bifida, травма на гръбначния стълб, енцефалит, интестинална невронална дисплазия, неврофиброматоза, висцерална невропатия и др.); при патология на предната коремна стена (диасхиза на правите коремни мускули, пъпна херния, синдром на Даун); при отравяне с медикаменти и тежки метали (олово, опиати, антиацидни, сукралфат, антихолинергици, антидепресанти и др.).

Физиология на дефекацията в детска възраст

В различните възрасти децата имат различна честота на дефекация и консистенция на изхожданията (таблица 1). Изхожданията на деца, които се хранят с кърма, са кашави и до 6-та седмица нормално могат да съдържат малко количество слуз. Децата на естествено хранене имат по-гъсти, но все още неоформени изхождания, които често са зеленикави или кафяви на цвят. След 2-годишна възраст изхожданията са вече колбасовидно оформени, меки и не предизвикват болка или усилие за тяхното отделяне.

Изява на запека у децата

Проявите на запек са различни за различните възрасти. Кърмачето със запек често е неспокойно, изпъва тялото си, лицето му се зачервява и има пронизителен плач. При малките деца най-често запекът се диагностицира по повод на забелязана кръв върху изпражненията вследствие на анална фисура. Последната е резултат от изхождането на дебели и твърди изпражнения. Във възрастта над 3 години детето може да съобщи за болка или необходимост от значително усилие, за да осъществи дефекацията. Нерядко децата имат тежест в корема, а родителите могат да забележат зацапване на бельото с изпражнения или изпускане на малко количество фекалии.

Диференциална диагноза и „алармиращи симптоми” при запек

Целта на клиничния преглед, лабораторните и образни изследвания е да се разграничи органичния от функционалния запек. Повечето деца не се нуждаят от специализирани изследвания. Към органична причина за запека насочват наличието на хроничен фебрилитет, подуване на корема, безапетитие, гадене, повръщане, отслабване или лошо наддаване на тегло. Различни физикални находки също могат да предполагат органична причина за запека (таблица 2).

Критериите за диагностика на функционалния запек са различни за възрастта под и над 4 години (таблица 3). Диагнозата е възможна при доказана липса на органично засягане, наличие на поне 2 диагностични критерия и недостатъчно симптоми за поставяне на диагноза „Синдром на раздразненото дебело черво” при деца, по-големи от 4 години.

Диетичен режим

На детето трябва да се дава достатъчно количество течности под формата на плодови сокове, минерална вода, компоти и айран. Храната трябва да е пълноценна, съобразена със съответната възраст, и богата на растителни влакнини (варени и сурови зеленчуци, давани с кората – моркови, цвекло, тиква, краставица, домати и плодове). Към храните, усилващи перисталтиката и препоръчвани за юношите, се отнасят пълнозърнестият хляб и хлябът с добавка на различни ядки и трици. Полезни за чревната перисталтика са и изсушените сини сливи, сухите кайсии и фурмите. Подходящо е използването на растителни мазнини. Детето трябва да се храни фракционирано – 4-6 пъти дневно.

Не се препоръчват нишестени каши, пасирани супи, картофи и ориз, кисели храни.

Библиография

1. Croffie JM. Constipation in children. Indian J Pediatr. 2006; 73(8): 697–701.
2. Afzal et al. Constipation in children. Italian Journal of Pediatrics. 2011; 37:28.
3. Biggs WS, Dery WH. Evaluation and treatment of constipation in infants and children. Am Fam Physician. 2006; 73(3): 469–77.
4. Tabbers MM, Di Lorenzo C, Berger MY, Faure C, Langendam MW, Nurko S, Staiano A, Vandenplas Y, Benninga MA. Evaluation and treatment of functional constipation in infants and children: evidence-based recommendations from ESPGHAN and NASPGHAN. J Pediatr Gastroenterol Nutr. 2014; 58(2):258–74.
5. Fontana M, Bianchi C, Cataldo F, Conti Nibali S, Cucchiara S, Gobio Casali L, et al. Bowel frequency in healthy children. Acta Paediatr Scand. 1989; 78:682–4.
6. Gutiérrez C, Gonzálvez J. Constipation. Paediatric gastroenterology. Oxford, UK. 2009; 34–45.
7. Croffie JM, Fitzgerald JF. Idiopathic Constipation. Pediatric Gastrointestinal Disease. 4-th ed. BC Decker Inc. Canada, 2004;1000–14.
8. Loening-Baucke V. Constipation and fecal incontinence. Pediatric gastrointestinal and liver disease. 4-th ed. Elsevier. 2011; 127–135.