Какво трябва да знаем за фактора „колебание по отношение на ваксините“?

Juhani Eskolaa, Philippe Duclos, Melanie Schuster, Noni E. MacDonald

Доказателствата за ползите от ваксините са безспорни. Ваксинацията е един от най-успешните и ефективни методи за здравна профилактика и за драстично намаляване на заболяваемостта и смъртността от ваксинопредотвратими болести в цял свят. Не трябва да се забравя обаче, че ваксините могат да повлияят ползотворно на общественото здраве единствено и само ако имунизационните програми бъдат прилагани така, че да покрият в максимална степен населението.

Постигането на високо ваксинационно покритие зависи от много фактори. Основното изискване за постигане на добро ваксинално покритие е разбирането за необходимостта от прилагане на дадена ваксина в популацията и включването й в национална имунизационна програма. Друго изискване е добрата реализация на ваксинаналната програма, т.е достъпността ваксините до населението.

Напоследък върху степента на ваксиналното покритие все по-силно повлиява колебанието в нагласите на населението спрямо ваксините и засилващите се настроения срещу ваксинациите. Това може да дове както до отлагане във времето или пропускане на една отделна ваксина, така и до отхвърляне на всички ваксини, предвидени в имунизационния календар.

Като пример за колебание и липса на доверие спрямо ваксините, може да се посочи случаят с грипната пандемия от A (H1N1) през 2009. Тогава много страни от Северна и Южна Америка направиха всичко възможно противогрипната ваксина да бъде налична и достъпна за гражданите им, но въпреки това, се сблъскаха с трудности при убеждаването на бременните жени, които са особено рискова група, да бъдат ваксинирани. Въпреки неоспоримите доказателства за високата степен на усложнения и смъртност, причинени от вирус A (H1N1), много бременни жени отказаха да се ваксинират. Оказва се, че факторите „недоверие“ и „колебание“ могат значително да понижат ваксиналното покритие дори в развити страни, където достъпът до здравни грижи, а следователно и до ваксини е обезпечен. Подобен отказ от имунизации се наблюдава периодично и в други части на света – отказ от ваксина срещу морбили в някои части на Европа, от HPV-ваксината в Япония и Индия, от ваксина срещу полиомиелит в някои части на Нигерия и Пакистан.

Поради все по-засилващото се влияние на фактора „колебание по отношение на ваксините“ и все-по осезателното му негативно въздействие върху ваксиналното покритие в световен мащаб, Стратегическата консултативна група на експертите по имунизация (SAGE) извърши задълбочен преглед на проблема и излезе с препоръки за справяне с недоверието към ваксините. Документът е публикуван през октомври 2014 г. и включва препоръки към професионалната общност, ангажирана с публичното здраве, към Световната здравна организация и нейните партньори, както и към страните членки на СЗО.

Препоръките на Стратегическата консултативна група на експертите по имунизация могат да се обобщят в три категории.

Първата категория е свързана с необходимостта здравните специалисти да повишат разбирането си за фактора „колебание по отношение на ваксините“, причините, които го пораждат, бързо променящия му се характер, както и предизвикателствата, които поставя той.

Втората категория препоръки е насочена към структурния и организационен капацитет, необходим за намаляване на колебанието по отношение на ваксините и повишаването на ваксиналното покритие на глобално, национално и местно ниво.

Третата категория препоръки се отнася до обмена на добри практики, развити в различни страни, както и създаване на нови инструменти за справяне с недоверието към ваксините на местно, национално и глобално ниво.

По-добро разбиране на фактора „колебание по отношение на ваксините“

Поради комплексния характер на фактора „колебание по отношение на ваксините“, до този момент няма разработена нито една напълно ефективна стратегия за неговото решаване. Справянето с недоверието към ваксините в рамките на страната или определена група от населението вътре в нея изисква на първо място да се оцени мащабът на проблема и да се определят причините, които са го предизвикали. Следващата стъпка е разработването на реалистични стратегии за преодоляването му, прилагането им и мониториране на резултатите, за да се оцени дали има промяна в положителна посока на ваксиналното покритие.

Стратегическата консултативна група на експертите по имунизация разработи матрица, чрез която по-бързо и лесно може да се определи мащабът на проблема, свързан с фактора „колебание по отношение на ваксините“ и причините, които са довели до възникването му. Тази информация трябва да бъде достъпна за здравните специалисти, организациите, ангажирани с общественото здраве, и държавните органи.

Важно е да се разбере, че колебанието по отношение на ваксините може да е резултат от съвместното действие на различни фактори. Например, ако в даден регион ваксиналното покритие е ниско, колебанието и недоверието спрямо конкретната ваксина съответно ще е винаги високо. В подобна ситуация, приоритет на стратегията за справяне с проблема трябва да е повишаване на ваксиналното покритие.

Повишаване на капацитета за справяне с фактора „колебание по отношение на ваксините“ на глобално, регионално и национално равнище

Според Стратегическата консултативна група на експертите по имунизация СЗО трябва да работи в посока  справяне с недоверието към ваксините както на глобално, така и на местно равнище. Това изисква събиране и обработване на голям обем информация от различни сфери и съвместна работа на социолози, психолози, поведенчески антрополози, експерти в областта на социалния маркетинг и комуникации, както и на експерти в областта на конкретните заболявания.

Подходът за справяне с фактора „колебание по отношение на ваксините“ е сходен с този, използван при справяне с други проблеми на общественото здраве, каквито са: ранната диагностика на онкологичните заболявания; контролът на хронични и обществено значими заболявания; превенцията на инфекции, предавани по полов път и т.н.

СЗО също така активно трябва да работи с обществени организации на глобално, регионално и национално ниво за разясняване на ползите от прилагането на ваксините.

Опитът, който УНИЦЕФ натрупа в кампанията за промяната на нагласите и поведението спрямо полиомиелитната ваксина, може успешно да се приложи и при други ваксини. Независимо, че имунизационните програми на УНИЦЕФ са прилагани в страни с ниски доходи, те биха могли да се приложат и в развитите и развиващите се страни.

Друга важна посока на работата по проблема е повишаване на информираността на здравните работници, както и подобряване на способността им за адекватна реакция при сблъскване с хора, които не желаят да се имунизират или с родители, които отказват да ваксинират децата си. Това може да стане чрез подходящи курсове, включени в общата програма за обучение на студентите по медицина, на медицинските сестри и други студенти в областта на здравеопазването.

Работната група също така отбелязва, че провеждането на образователни и информационни кампании сред ученици и млади хора оказва съществено влияние върху начина, по който се възприемат ваксините, а впоследствие и върху имунизационното покритие като цяло.

Обмяна на добри практики

Тъй като факторът „колебание по отношение на ваксините“ е сравнително нов, все още няма разработени инструменти за справяне с него. На този етап само няколко програми са показали ефективност спрямо възприемането на ваксините, повишаване на доверието към тях и съответно на имунизационното покритие.

Стратегическата консултативна група на експертите по имунизация насърчава здравният и публичният сектор да работят съвместно, като обединяват опит и ресурси, за да се променят нагласите на обществото спрямо ваксините. Партньорството би позволило по-ефективно прилагане на различни инструменти за справяне с недоверието към ваксините на местно, национално и световно ниво.

Насърчаване и подкрепа на научни изследвания, свързани с недоверието към ваксините

Една от основните трудности, установени от работната група, е липсата на утвърдени и стандартизирани инструменти за оценка и измерване на фактора „колебание по отношение на ваксините“ в различни групи от населението, както и за наблюдение на промените на нагласите на хората във времето. Работната група е подготвила списък от показатели за измерване, които обаче предстои да бъдат валидирани в различни страни и тествани при различни системи на здравеопазване, различни ваксинални програми и различни социално-културни аспекти.

Тъй като факторът „колебание по отношение на ваксините“ е все още нов, се очаква в бъдеще да се натрупат още данни и информация, които, естествено, ще поставят нови въпроси и проблеми.