NOMID/CINCA СИНДРОМ

Доц. Д. Михайлова

Клиника по ревматология, кардиология и хематология, СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, МУ – София

Описан е за първи път от АМ. Prieur и C. Griscelli през 1981 г. През 2002 г. са открити мутации в CIAS1 гена върху 1q44 хромозома.

NOMID/CINCA синдромът е хронично възпалително заболяване, което започва при раждането и продължава през целия живот. Далечната прогноза е лоша – прогресираща глухота, зрителни и неврологични увреждания и неубедителни терапевтични резултати. Досега са идентифицирани повече от 100 случаи.

Клинична картина

Водещи симптоми са температурата и обривът. По време на рецидивите се установява често лимфаденопатия и хепатоспленомегалия. Кожни прояви се наблюдават при всички пациенти, като в 75% от случаите са налице още при раждането и персистират през целия живот на болния. Обривът е несърбяща, мигрираща уртикария (Фиг. 1). Кожната биопсия показва нормален епидермис с леко възпаление и периваскуларни мононуклеарни инфилтрати в дермата. Имунофлуоресцентните изследвания не откриват отлагане на имуноглобулини или комплемент в кожните лезии.

Фиг. 1 Характерен кожен обрив при NOMID/CINCA синдром

Засягането на централната нервна система невинаги се подозира през първите години. Характерни за синдома са главоболие, гърчове, транзиторни епизоди на хемиплегия и спастицитет на долни крайници.

Неврологичните прояви се дължат на хроничен асептичен менингит с полиморфонуклеарна инфилтрация на менингите. Обширните изследвания за вирусни, гъбични или бактериални причинители са негативни, не е доказан имунен дефицит [1]. Интелектуалното развитие може да остане нормално, но при някои болни IQ-то прогресивно намалява.

Черепните аномалии включват увеличен краниален обем, изпъкване на челото, късно затваряне на фонтанелата, седловиден нос (Фиг. 2). При по-възрастните пациенти се откриват калцификати във falx или dura, вероятно във връзка с хроничното възпаление на менингите.

Фиг. 2 Черепни аномалии, скъсяване на крайниците и задебеляване на пръстите при NOMID/CINCA синдром

Засягането на очите води до прогресиращи нарушения в зрението и слепота при най-тежко засегнатите пациенти. Най-често се установява едем на оптичния диск, псевдопапиларен оток и атрофия на зрителния нерв. При половината от случаите се диагностицира хроничен преден увеит, но липсват данни за синехии или глаукома. Честотата на прогресиращата глухота се увеличава с възрастта.

Характерни са и мускулоскелетните нарушения. Наблюдава се скъсяване на крайниците със задебеляване на пръстите, а понякога дланите и ходилата изглеждат сбръчкани. Тези общи морфологични особености създават прилика между пациентите от различни географски области.

Ставните симптоми варират от артралгия с транзиторен оток до тежка деформираща артропатия. Прогресирането на костните лезии води до значими деформации с нарушена ставна функция. Симетричният пателарен свръх растеж, епифизарните и метафизарни нарушения често се свързват със свръх растеж на хрущяла, което обуславя уголемяване на костта без задебеляване на синовията.

В около 50% от случаите се наблюдава типична артропатия с характерни рентгенови изменения в костите и ставите. Засягат се предимно метафизите и епифизите на дългите кости, често се наблюдава преждевременна пателарна осификация с последващ свръх растеж на пателата (Фиг. 3). Епифизите са големи с неправилна осификация и свръх растеж, което води до подчертано деформиране на крайника.

Хистологично растежната плочка показва пълна дезорганизация на клетъчните колони на хрущяла, неправилна метахромазия на хрущялната субстанция при отсъствие на възпалителни клетъчни инфилтрати. Серумът от засегнатите болни е токсичен към нормални човешки растежни хрущялни клетки в култура, което води до предположението, че хрущялът е таргет при това заболяване.

Фиг. 3 Деформираща артропатия на коленни стави – свръх растеж на пателата с неправилна осификация

От параклиниката се установяват данни за хипохромна анемия, левкоцитоза (Seg, ↑  Eo↑), тромбоцитоза, ускорена СУЕ и високи нива на острофазовите протеини. Съобщава се за вторична амилоидоза при някои болни, вероятно като последица на хроничния възпалителен процес.

Диференциална диагноза

Системна форма на ювенилен идиопатичен артрит, М.Kawasаki, инфантилна кортикална хиперостоза (М. Caffey), Sweet синдром, М. Weber–Christian, наследствени автоинфламаторни заболявания и др.

Лечение

Симптоматично (НСПВС, гликокортикостероиди), цитостатици, биологични агенти (anakinra).

Библиография

1. Shai Padeh, Periodic Fever Syndromes. Pediatr. Clin. N. Am, 2005; 52:577–609.
2. Prieur AM, Griscelli C. Nosologic aspects of systemic forms of very early onset juvenile arthritis. Apropos of 17 cases. Ann Pediatr (Paris), 1983; 30(8):565.
3. Feldmann J, Prieur A-M, Quartier P, et al. Chronic infantile neurological cutaneous and articular (CINCA) sundrome is caused by mutation in CIAS1, a gene highly expressed in polymorphonuclear cells and chondrocytes. Am J Hum Genet, 2002; 71:198–203.
4. Prieur AM. A recently recognized chronic inflammatory disease of early oncet characterized by the triad of rash, central nervous system involvement and arthropaty. Clin Exp Rheumatol, 2001;19 (1):103–6.
5. Frenkel J, Wulffraat NM, Kuis W. Anakinra in mutation negative NOMID/CINCA syndrome: comment on the articles by Hawkins et al and Hoffma and Patel. Arthritis Rheum, 2004; 50(11):3738 –9.