Детското психично здраве в България – проблеми и препоръки (Част I)
М. Николова
Национална мрежа за децата
Психичното здраве е термин, който описва емоционалното благосъстояние и качеството на възприятие, както и липсата на психични разстройства. В този смисъл понятието „психично здраве“ не може да бъде разглеждано като пряко свързано с на психиатрията, защото тя се занимава единствено и само с клиничните аспекти на проблемите, свързани с психичното здраве. Психичното здраве по-скоро е отнесено към качеството на живот.
Психично страдание
Психичното страдание е най-характерно за деца, отглеждани в институции или в друг тип услуги за резидентна грижа. То е причинено от раздялата с майката, родителите и близките или от анонимната грижа, в която детето е сведено до „уста“, която трябва да бъде нахранена, и „тяло“, което трябва да бъде почистено и обличано.
Психичното страдание се свързва и с преживяването на стрес или травма, причинени от живота в рискова семейна среда, която не успява да отговори на потребностите на детето в процеса на неговото развитие. Рисковите фактори в най-близкото обкръжението на детето се определят от отношения на насилие, конфликти, развод или раздяла при родителите, смърт на родител, увреждане на член от семейството, психична болест на родител, злоупотреба с вещества; в социо-икономически план – бедност, безработица, липса на жилище, липса на достъп до здравни грижи и образование. Кризи, с които семейството не успява да се справи, също влияят негативно върху живота и развитието на детето. Травматичният опит и хроничният стрес (особено в ранните години) водят до неврохимични промени в мозъка, което е предпоставка за стереотипни и неуспешни решения в бъдещото поведение на детето.
Емоционално здраве
С този термин се описват емоционалните аспекти на психичното здраве. Хората, които имат добро емоционално здраве, са способни да се справят с предизвикателствата, да градят силни и здрави взаимоотношения и да се възстановяват от спънките и временните неуспехи. Децата, които израстват и са обгрижвани в предсказуема и сигурна среда, постигат емоционално благополучие.
Развитие на детето
Когато говорим за детско психично здраве и благополучие, ключово значение имат развитието и съзряването на детето – то преминава през серии от задачи и предизвикателства с нарастваща сложност, с които трябва да се справи и да разгърне способностите си. Гледната точка за съзряването представя развитието като неизбежно. Новите способности и по-високото ниво на капацитета за организиране на опита на детето се появяват постепенно и успоредно с развитието на неговия мозък и телесни системи. От друга страна, развитието на детето е повлияно от непосредствените и по-широки обкръжения в живота му и е продукт на продължителните динамични взаимодействия между детето и опита, подсигурен му от неговото семейство и по-широката общност. Тази гледна точка представя детското развитие не като очакван резултат, а като динамичен процес на взаимоотношения и взаимодействия между детето и неговата среда.
Резилианс при децата
С този термин се описва способността на някои деца да се справят с преживения стрес и несгодите в живота си, да преодолеят препятствията, без това да се отрази на развитието им и на живота им като цяло. Децата с резилианс притежават умението успешно да се адаптират и функционират под заплаха или след екстремно травматично преживяване. Те бързо се възстановяват, а предизвикателствата, които срещат, се превръщат не в пречка, а в стимул за тяхното психосоциално развитие. Капацитетът за резилианс се създава в условия на подкрепяща среда и е интегрална част от развитието, което трябва да постигне всяко дете.
Още по темата за детското психично здраве в България очаквайте в следващия брой.
