БПА предложи конкретни мерки за подобряване на имунопрофилактиката в страната

Днес, 29-ти март, Българската педиатрична асоциация (БПА) представи на пресконференция пред журналисти Експертно становище относно оптимизиране на имунопрофилактиката в страната. Участие взеха:

проф. Владимир Пилософ, председател на БПА, д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, Мария Попова от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), проф. Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология, Вера Рангелова, представител на УНИЦЕФ – България.

До броени дни изготвеният документ с констатации на ключовите проблеми и конкретните предложения за подобряване на имунопрофилактиката в страната ще бъде внесен в Президентството, Народното събрание, Министерството на здравеопазването, НЗОК и пред други държавни институции.

„Когато говорим за ваксини, има два ключови момента – правото на всеки човек на здраве и правото му на свободен избор. Дълг на обществото е да намери баланс между тези две права. Големият парадокс обаче е, че успехът на ваксинопрофилактиката през годините е основание за отричането й сега. Да, благодарение на нея много болести са отдавна забравени, но болестите никога не ни забравят“, каза проф. Пилософ. Той посочи още, че обхватът по задължителния имунизационен календар за 2015 г. за отделните ваксини във възрастта от раждането до първата година варира от 90.4 до 95.8%, т.е. може да се смята за задоволителен. Тревожно обаче е състоянието при децата на една година и половина, където спада до 65.1%. Още по-обезпокоително е състоянието при децата в предучилищна възраст, при които покритието за дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит е едва 49.4%! Посочените тревожни тенденции са свързани с нарушена ритмичност в доставката на ваксини, формирането на негативни обществени настроения, незаинтересованост и неинформираност на населението и отказ от имунизации, миграция (ромско население и сезонни работници).

Според данни на ИАЛ регистрираните нежелани лекарствени реакции от ваксини съставляват само 7% от всички докладвани реакции, т.е. изключително нисък, имайки предвид огромния брой ваксинации. В огромната си част те са леки, преминават в рамките на няколко дни и не оставят трайни последици за здравето на имунизираните. „Няма по-отворена система за съобщаване на нежелани лекарствени реакции от българската. Всеки може да подаде сигнал към ИАЛ“, коментира д-р Кунчев.

Сред предложените от БПА и специалистите мерки са: промяна в нормативната база и по-конкретно на Закона за обществените поръчки, която да позволява своевременно провеждане на търговете по обществените поръчки за ваксини; въвеждане на централизиран електронен имунизационен регистър, който да позволява лесно проследяване на имунизациите, реимунизациите и нежеланите лекарствени реакции; специална програма за обучение и информиране по въпросите на имунопрофилактиката на всички медицински кадри.

Един от основните изводи от пресконференцията бе, че, в крайна сметка, проблемът с ваксините в голяма степен се дължи на липсата на комуникация между отделните институции и гражданите. Точно затова от БПА предлагат и създаването на Национална програма за оптимизиране на ваксинопрофилактиката в страната, която да обхване всички проблеми – снабдяване, изпълнение на имунизационния календар (от задължителни и препоръчителни ваксини), създаване на електронен регистър, подобряване на начина на подаване, събиране и анализ на нежеланите реакции, процедури за внедряване на нови видове ваксини, повишаване на информираността на населението.

Интервюто на проф. Пилософ за БТА може да видите тук.