Детското психично здраве в България – проблеми и препоръки (Част II)
М. Николова
Национална мрежа за децата
Делът на психичните разстройства е 25% от всички заболявания през последните две десетилетия, което ги поставя на първо място по значимост, изпреварвайки дори онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания.
Според доклада „Превенция и промоция на детско психично здраве“, изготвен от Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола“ към УМБАЛ „Александровска“, най-важните и тежки разстройства в зависимост от възрастовата група са следните:
- Ранно детство – разстройства на психичното развитие, разстройства на развитието на езика, речта и обучителни дисфункции, хиперкинетични разстройства.
- Начална училищна възраст – тикове, хиперкинетични разстройства, емоционални разстройства.
- Юношество – депресия със суициден риск, психози.
Трябва да се има предвид, че голяма част от соматичните разстройства често са асоциирани с психиатрични симптоми.
Генерализирани разстройства на развитието
Въпреки че не са често срещани, генерализираните разстройства представляват голяма тежест. Нуждаят се от интензивни рехабилитационни усилия и включват извънмедицински сектори (образование, социални служби и социални услуги).
Разстройства на привързаността
Появяват се в много ранното детство и често остават неразпознати. За съжаление, обикновено тези разстройства имат дългосрочен негативен ефект върху психичното здраве. Това отново поставя на фокус темата за отношенията „майка (родител или обгрижващ) – дете“ и за деинституционализацията.
Тревожни разстройства
Голяма диагностична категория, която представлява хетерогенна група и често е обект на различни интерпретации дори и сред висококвалифицираните специалисти. Предполага мултидисциплинарна оценка и проследяване с оглед на големия риск от диагностични грешки – подценяване на ограничаващите и затрудняващите детето проблеми, поставяне на тежки стигматизиращи диагнози, погрешно лечение.
Поведенчески разстройства
Наблюдава се световна тенденция за увеличаване на този тип разстройства. При поставянето на подобна диагноза твърде рано обаче съществуват сериозни етични проблеми поради ясната връзка (включително и генетична) с личностното разстройство. Типично състояние, което изисква не само мултидисциплинарен екип за диагностика и интервенция, но обикновено е и маркер за наличие на системни проблеми в семейството. Организацията на грижите за тези деца изисква голяма кохезия, компетентност за кризисна интервенция и достатъчно гъвкавост между различните системи от грижи. Ранната интервенция предполага създаването на цялостен план, включващ семейство, училище, социални служби, общопрактикуващи лекари и специалисти по детско душевно здраве.
Разстройства на хранителното поведение
Разстройствата на хранителното поведение започват във все по-ранна възраст и независимо от възможността диагнозата да бъде поставена сравнително лесно, се наблюдава ниска компетентност при диагностицирането и лечението на тези заболявания. Причините за това са, че се изискват добра медицинска и психотерапевтична подготовка, а грижите за пациента представляват дългосрочен ангажимент.
Анализ на законодателната рамка
Оценката на държавата по отношение на детското психично здраве се е увеличила от „Слаб 2“ през 2011 г. на „Среден 3“ през 2015 г. в доклада „Бележник“, изготвян ежегодно от Национална мрежа за децата (НМД). През 2014 г. е разработен медицински стандарт „Детска психиатрия“, който все още не е обсъден от специалистите и не е приет с Наредба на МЗ.
В актуализацията за 2015 г. на Националната здравна стратегия 2014 – 2020 е обърнато внимание на темата за психичното здраве. Ключовите предизвикателства са нарастваща честота на депресиите и самоубийствата, нарастваща временна и трайна неработоспособност по повод психични разстройства, институционализация на грижата за психичноболните и липса на услуги в общността.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (ЗИД на ЗЛЗ), публикуван през май 2015 г., се предвижда закриване или преобразуване на центровете за психично здраве. Според НМД тази стъпка ще доведе до превръщане на центровете в отделения към многопрофилните болници, което на практика ще означава да бъдат закрити всички дневни форми на работа, каквито в момента се предоставят от двата единствени центъра за психично здраве с дневни форми в София и Русе. Това противоречи на препоръките на СЗО за психично здраве и означава, че се блокира възможността да се развива мрежа от служби за детско психично здраве, което затруднява процеса на деинституционализация, защото цялата тежест пада само върху социалните услуги.
